Библия БГ
Библия БГ
Търсене в Библията онлайн
Търсене в Библията онлайн
 
Йов 7 глава
Битие
Изход
Левит
Числа
Второзаконие
Исус Навин
Съдии
Рут
1 Царе
2 Царе
3 Царе
4 Царе
1 Летописи
2 Летописи
Ездра
Неемия
Естир
Йов
Псалми
Притчи
Еклесиаст
Песен на песните
Исая
Еремия
Плачът на Еремия
Езекиил
Даниил
Осия
Йоил
Амос
Авдий
Йон
Михей
Наум
Авакум
Софония
Агей
Захария
Малахия
Матей
Марк
Лука
Йоан
Деяния
Яков
1 Петрово
2 Петрово
1 Йоаново
2 Йоаново
3 Йоаново
Юда
Римляни
1 Коринтяни
2 Коринтяни
Галатяни
Ефесяни
Филипяни
Колосяни
1 Солунци
2 Солунци
1 Тимотей
2 Тимотей
Тит
Филимон
Евреи
Откровение
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29  30  31  32  33  34  35  36  37  38  39  40  41  42 
1 Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник?
2 Както на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
3 Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам-натам до зори.
5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстни буци; Кожата ми се пука и тлее.
6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма вече да се върне да види добро.
8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак;
10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегота на себе си?
21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемаш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
Превод от 1940 г
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29  30  31  32  33  34  35  36  37  38  39  40  41  42