 |  |
1 Давидов псалом. Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене. |
 |
2 Вземи оръжие и щит, И стани да ми помагаш. |
 |
3 Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой. |
 |
4 Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат да погубят душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло. |
 |
5 Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони. |
 |
6 Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони. |
 |
7 Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха яма за душата ми. |
 |
8 Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел. |
 |
9 А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му. |
 |
10 Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му? |
 |
11 Несправедливи свидетели въстават И питат ме за неща, за които аз не зная нищо |
 |
12 Въздават ми зло за добро, За да бъде в оскъдност душата ми. |
 |
13 А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми и се повтаряше; |
 |
14 Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си. |
 |
15 Но когато накуцвах в пътя си, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха ме без да престават. |
 |
16 Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби. |
 |
17 Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми от тия лъвове. |
 |
18 Аз ще Те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде. |
 |
19 Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да намигват с очи Ония, които ме мразят без причина. |
 |
20 Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята. |
 |
21 Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха! |
 |
22 Ти си видял, Господи, да не премълчиш; Господи, да не се отдалечиш от мене, |
 |
23 Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой. |
 |
24 Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене. |
 |
25 Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни се изпълни. Нито да кажат: Погълнахме го. |
 |
26 Да се посрамят и се опозорят заедно всички Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене. |
 |
27 Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си. |
 |
28 И езикът ми ще разказва Твоята правда И Твоята хвала всеки ден. |
 |
 |  |
Превод от 1940 г |  |