 | | | 1 За първия певец, по не разорявай. Песен на Давида, когато побягна от Сауловото лице в пещерата. Смили се за мене, о Боже, смили се за мене, Защото при Тебе прибягва душата ми; Да! под сянката на Твоите крила ще прибягна, Докато преминат тия бедствия. |
| | 2 Ще викам към Всевишния Бог, Към Бога, Който действува за мене. |
| | 3 Ще прати от небесата и ще ме избави, Когато ме укорява оня, който иска да ме погълне. (Села). Бог ще изпрати милостта Си и истината Си. |
| | 4 Душата ми е всред лъвове; Лежа между пламнали човеци, Между човешки чада, чиито зъби са копия и стрели, И чиито език е остър меч. |
| | 5 Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти нека бъде по цялата земя. |
| | 6 Мрежи приготвиха за стъпките ми; Душата ми се е навела; Изкопаха пред мене яма; Те сами паднаха всред нея. (Села). |
| | 7 Непоколебимо е сърцето ми, Боже, непоколебимо е сърцето ми; Ще пея, а още ще славословя. |
| | 8 Събуди се, душе моя; Събуди се, псалтирю и арфо; сам аз ще се събудя на ранина. |
| | 9 Ще Те хваля, Господи, между племената; Ще Те славословя между народите. |
| | 10 Защото Твоята милост е велика дори до небесата. И Твоята вярност до облаците. |
| | 11 Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти нека бъде по цялата земя. |
| | |
| Превод от 1940 г | |
|
Помощ 
