Библия БГ
Библия БГ
Търсене в Библията онлайн
Търсене в Библията онлайн
 
Псалми 78 глава
Битие
Изход
Левит
Числа
Второзаконие
Исус Навин
Съдии
Рут
1 Царе
2 Царе
3 Царе
4 Царе
1 Летописи
2 Летописи
Ездра
Неемия
Естир
Йов
Псалми
Притчи
Еклесиаст
Песен на песните
Исая
Еремия
Плачът на Еремия
Езекиил
Даниил
Осия
Йоил
Амос
Авдий
Йон
Михей
Наум
Авакум
Софония
Агей
Захария
Малахия
Матей
Марк
Лука
Йоан
Деяния
Яков
1 Петрово
2 Петрово
1 Йоаново
2 Йоаново
3 Йоаново
Юда
Римляни
1 Коринтяни
2 Коринтяни
Галатяни
Ефесяни
Филипяни
Колосяни
1 Солунци
2 Солунци
1 Тимотей
2 Тимотей
Тит
Филимон
Евреи
Откровение
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29  30  31  32  33  34  35  36  37  38  39  40  41  42  43  44  45  46  47  48  49  50  51  52  53  54  55  56  57  58  59  60  61  62  63  64  65  66  67  68  69  70  71  72  73  74  75  76  77  78  79  80  81  82  83  84  85  86  87  88  89  90  91  92  93  94  95  96  97  98  99  100  101  102  103  104  105  106  107  108  109  110  111  112  113  114  115  116  117  118  119  120  121  122  123  124  125  126  127  128  129  130  131  132  133  134  135  136  137  138  139  140  141  142  143  144  145  146  147  148  149  150 
1 Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми; Приклонете ушите си към думите на устата ми.
2 Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
3 Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
4 Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дела, които извърши,
5 Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват на чадата си,
6 За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада,
7 За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
8 И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
9 Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
10 Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
11 А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
12 Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис.
13 Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
14 Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
15 Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
16 И изведе потоци из канарата, И направи да протекат води като реки.
17 Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
18 Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
19 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
21 Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
22 Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаха, че ще ги избави.
23 При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
24 Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
25 Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
26 Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
28 И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
29 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им беше в устата им,
31 Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
32 При всичко това, те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
33 Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
35 И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
36 Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
37 Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
39 И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
41 Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
42 Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
43 Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
44 И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
45 Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
46 И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци;
47 Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
48 И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
49 Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодуване, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието, -
50 Изравни пътя за гнева Си, Не пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
51 Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
52 А людете Си изведе като овце и заведе ги като стадо в пустинята,
53 И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
54 Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
55 И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
57 Но връщаха се назад, и обхождаха се невярно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
58 Защото Го разгневяваха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
59 Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
60 Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
61 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
62 Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследството Си.
63 Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
64 Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
65 Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
66 И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
67 При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
68 Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
70 Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овцете;
71 Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
Превод от 1940 г
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29  30  31  32  33  34  35  36  37  38  39  40  41  42  43  44  45  46  47  48  49  50  51  52  53  54  55  56  57  58  59  60  61  62  63  64  65  66  67  68  69  70  71  72  73  74  75  76  77  78  79  80  81  82  83  84  85  86  87  88  89  90  91  92  93  94  95  96  97  98  99  100  101  102  103  104  105  106  107  108  109  110  111  112  113  114  115  116  117  118  119  120  121  122  123  124  125  126  127  128  129  130  131  132  133  134  135  136  137  138  139  140  141  142  143  144  145  146  147  148  149  150