Библия БГ
Библия БГ
Търсене в Библията онлайн
Търсене в Библията онлайн
 
Матей 13 глава
Битие
Изход
Левит
Числа
Второзаконие
Исус Навин
Съдии
Рут
1 Царе
2 Царе
3 Царе
4 Царе
1 Летописи
2 Летописи
Ездра
Неемия
Естир
Йов
Псалми
Притчи
Еклесиаст
Песен на песните
Исая
Еремия
Плачът на Еремия
Езекиил
Даниил
Осия
Йоил
Амос
Авдий
Йон
Михей
Наум
Авакум
Софония
Агей
Захария
Малахия
Матей
Марк
Лука
Йоан
Деяния
Яков
1 Петрово
2 Петрово
1 Йоаново
2 Йоаново
3 Йоаново
Юда
Римляни
1 Коринтяни
2 Коринтяни
Галатяни
Ефесяни
Филипяни
Колосяни
1 Солунци
2 Солунци
1 Тимотей
2 Тимотей
Тит
Филимон
Евреи
Откровение
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28 
1 В същия ден Исус излезе из къщи и седна край езерото.
2 И събраха се до Него големи множества, така щото влезе и седна в една ладия; а целият народ стоеше на брега.
3 И говореше им много с притчи, казвайки: Ето, сеячът излезе да сее;
4 и като сееше някои зърна паднаха край пътя: птиците дойдоха и ги изкълваха.
5 А други паднаха на канаристите места, гдето нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
6 а като изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен изсъхнаха.
7 Други пък паднаха между тръните; тръните пораснаха и ги заглушиха.
8 А други паднаха на добра земя, и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.
9 Който има уши [да слуша], нека слуша.
10 Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?
11 А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.
12 Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
13 Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят а не слушат, нито разбират.
14 На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: "С уши ще чуете, а никак няма да разберете; И с очи ще гледате, а никак няма да видите.
15 Защото сърцето на тия люде е задебеляло И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля".
16 А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват.
17 Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.
18 Вие, прочее, чуйте какво значи притчата за сеяча.
19 При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му; той е посеяното край пътя.
20 А посеяното на канаристите места е оня, който чуе словото и веднага с радост го приема;
21 корен, обаче, няма в себе си, но е привременен; и когато настане напаст или гонение поради словото, на часа се съблазнява.
22 А посеяното между тръните е оня, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото, и той става безплоден.
23 А посеяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.
24 Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се оприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си;
25 но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.
26 И когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.
27 А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? тогова откъде са плевелите?
28 Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим?
29 А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото.
30 Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.
31 Друга притча им предложи, казвайки: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си;
32 което наистина е по-малко от всичките семена, но, когато порасте, е по-голямо от злаковете, и става дърво, така щото небесните птици дохождат и се подслоняват по клончетата му.
33 Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.
34 Всичко това Исус изказа на народа с притчи, и без притчи не им говореше;
35 за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: - "Ще отворя устата Си в притчи; Ще изкажа скритото още от създанието на света".
36 Тогава Той остави народа и дойде в къщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.
37 А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;
38 нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия;
39 неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века; а жетварите са ангели.
40 И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века.
41 Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие,
42 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
43 Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца си. Който има уши [да слуша], нека слуша.
44 Небесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива.
45 Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери,
46 и, като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко що имаше и го купи.
47 Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събира риби от всякакъв вид,
48 и, като се напълни изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.
49 Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните,
50 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби,
51 [Исус им казва]: Разбрахте ли всичко това? Те Му казват: Разбрахме.
52 А Той им рече: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо.
53 Тогава Исус, когато свърши тия притчи замина си оттам.
54 И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така щото те се чудеха и думаха: От къде са на Тогова тая мъдрост и тия велики дела?
55 Не е ли Тоя син на дърводелеца? Майка Му не казва ли се Мария, и братята Му Яков и Иосиф, Симон и Юда?
56 И сестрите Му не са ли всички при нас? От къде е, прочее, на този всичко това?
57 И съблазняваха се в Него. А Исус им рече: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом.
58 И не извърши там много велики дела, поради неверието им.
Превод от 1940 г
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28