Библия БГ
Библия БГ
Търсене в Библията онлайн
Търсене в Библията онлайн
 
Марк 6 глава
Битие
Изход
Левит
Числа
Второзаконие
Исус Навин
Съдии
Рут
1 Царе
2 Царе
3 Царе
4 Царе
1 Летописи
2 Летописи
Ездра
Неемия
Естир
Йов
Псалми
Притчи
Еклесиаст
Песен на песните
Исая
Еремия
Плачът на Еремия
Езекиил
Даниил
Осия
Йоил
Амос
Авдий
Йон
Михей
Наум
Авакум
Софония
Агей
Захария
Малахия
Матей
Марк
Лука
Йоан
Деяния
Яков
1 Петрово
2 Петрово
1 Йоаново
2 Йоаново
3 Йоаново
Юда
Римляни
1 Коринтяни
2 Коринтяни
Галатяни
Ефесяни
Филипяни
Колосяни
1 Солунци
2 Солунци
1 Тимотей
2 Тимотей
Тит
Филимон
Евреи
Откровение
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16 
1 И Той излезе оттам и дойде в Своята родина; и учениците Му вървяха подир Него.
2 И когато настана събота, почна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и думаха: Откъде има Тоя всичко това? и: Каква е дадената на този мъдрост, и какви са тези велики дела извършени от ръцете Му?
3 Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Якова и Иосия, на Юда и Симона? и сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него.
4 А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом.
5 И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели.
6 И чудеше се за тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.
7 И като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове.
8 И заповяда им да не вземат нищо за път освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса;
9 но да се обуват със сандали: И, рече Той, не се обличайте с две дрехи.
10 И каза им: В която къща влезете, оставайте в нея докле си излезете оттам.
11 И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам отърсете праха из под нозете си като свидетелство против тях.
12 И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят.
13 И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеляваха.
14 И цар Ирод чу за Исуса, (защото името Му стана известно), и думаше: Иоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и за това тия велики сили действуват чрез Него.
15 А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк, като един от старовременните пророци.
16 Но Ирод, като чу за Него, рече: Това е Иоан, когото аз обезглавих, той е възкръснал.
17 Защото тоя Ирод беше пратил да хванат Иоана, и да го вържат в тъмница, заради Иродиада, жената на брата му Филипа, понеже я беше взел за жена.
18 Защото Иоан казваше на Ирода: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.
19 А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;
20 защото Ирод се боеше от Иоана, като знаеше, че той е човек праведен и свет, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.
21 И когато настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря на големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини,
22 и самата дъщеря на Иродиада влезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него; и царят рече на момичето: Искай от мене каквото щеш, и ще ти го дам.
23 И закле й се: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината на царството ми.
24 А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Иоана Кръстителя.
25 И на часа момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Иоана Кръстителя.
26 И царят се наскърби много; но пак, заради клетвите си и заради седящите с него, не иска да й откаже.
27 И веднага царят прати един телохранител, комуто заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата,
28 и донесе главата му на блюдо и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.
29 И учениците му, като чуха това дойдоха и дигнаха тялото му, и го положиха в гроб.
30 И апостолите се събраха при Исуса и разказваха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили.
31 И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат.
32 И отидоха с ладията на уединено място на саме.
33 А като отидоха людете ги видяха, и мнозина ги познаха; и от всичките градове се стекоха там пеша, и ги изпревариха.
34 И Исус като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща.
35 И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно;
36 разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.
37 А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пенязи хляб и да им дадем да ядат?
38 А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет и две риби.
39 И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева.
40 И те насядаха на редици, по сто и по петдесет.
41 И като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.
42 И всички ядоха и се наситиха.
43 И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите.
44 А ония, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.
45 И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа.
46 И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли.
47 И като се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата.
48 И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.
49 А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;
50 защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!
51 И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се ужасиха в себе си.
52 Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло.
53 И като премина езерото, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.
54 И когато излязоха из ладията, веднага хората Го познаха;
55 и разтичаха се по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, гдето чуеха, че се намирал Той.
56 И гдето и да влизаше, в села или в градове или в колиби, туряха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха се изцеляваха.
Превод от 1940 г
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16