Библия БГ
Библия БГ
Търсене в Библията онлайн
Търсене в Библията онлайн
 
Лука 18 глава
Битие
Изход
Левит
Числа
Второзаконие
Исус Навин
Съдии
Рут
1 Царе
2 Царе
3 Царе
4 Царе
1 Летописи
2 Летописи
Ездра
Неемия
Естир
Йов
Псалми
Притчи
Еклесиаст
Песен на песните
Исая
Еремия
Плачът на Еремия
Езекиил
Даниил
Осия
Йоил
Амос
Авдий
Йон
Михей
Наум
Авакум
Софония
Агей
Захария
Малахия
Матей
Марк
Лука
Йоан
Деяния
Яков
1 Петрово
2 Петрово
1 Йоаново
2 Йоаново
3 Йоаново
Юда
Римляни
1 Коринтяни
2 Коринтяни
Галатяни
Ефесяни
Филипяни
Колосяни
1 Солунци
2 Солунци
1 Тимотей
2 Тимотей
Тит
Филимон
Евреи
Откровение
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24 
1 Каза им една притча как трябва всякога да се молят, да не ослабват, думайки:
2 В някой си град имаше един съдия, който от Бога се не боеше и човека не зачиташе.
3 В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.
4 Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам,
5 пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще й отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане.
6 И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия!
7 А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?
8 Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?
9 И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча:
10 Двама души възлязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.
11 Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.
12 Постя дваж в седмицата, давам десетък от всичко що придобия.
13 А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника.
14 Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.
15 Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, смъмриха ги.
16 Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.
17 Истина ви казвам: Който не приеме, като детенце, Божието царство, той никак няма да влезе в него.
18 И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя за да наследя вечен живот?
19 А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.
20 Знаеш заповедите: "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";
21 А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.
22 Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай го на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай.
23 И той, като чу това наскърби се много, защото беше твърде богат.
24 И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство, ония които имат богатство!
25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
26 А ония, които чуха това рекоха: Тогава кой може да се спаси?
27 А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно.
28 А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме.
29 А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща, или жена, или братя, или родители, или чада, заради Божието царство,
30 който да не получи многократно повече в сегашно време, а в идещия свят вечен живот.
31 И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим, и ще се изпълни, в Човешкия Син, всичко що е писано чрез пророците.
32 Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще Му се поругаят, и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,
33 и, когато Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.
34 Но те не разбираха нищо от това; и тая дума беше скрита за тях, и не разбираха това, което се казваше.
35 А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.
36 И като чу, че минава народ, попита какво е това.
37 И казаха му, че Исус Назарянинът минава.
38 Тогава той извика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!
39 А тия, които вървяха отпред го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!
40 И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи попита го:
41 Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи да прогледам.
42 Исус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели.
43 И той веднага прогледа, и тръгна веднага след Него, като славеше Бога. И всичките люде, като видяха това въздадоха хвала на Бога.
Превод от 1940 г
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24