Библия БГ
Библия БГ
Търсене в Библията онлайн
Търсене в Библията онлайн
 
Лука 23 глава
Битие
Изход
Левит
Числа
Второзаконие
Исус Навин
Съдии
Рут
1 Царе
2 Царе
3 Царе
4 Царе
1 Летописи
2 Летописи
Ездра
Неемия
Естир
Йов
Псалми
Притчи
Еклесиаст
Песен на песните
Исая
Еремия
Плачът на Еремия
Езекиил
Даниил
Осия
Йоил
Амос
Авдий
Йон
Михей
Наум
Авакум
Софония
Агей
Захария
Малахия
Матей
Марк
Лука
Йоан
Деяния
Яков
1 Петрово
2 Петрово
1 Йоаново
2 Йоаново
3 Йоаново
Юда
Римляни
1 Коринтяни
2 Коринтяни
Галатяни
Ефесяни
Филипяни
Колосяни
1 Солунци
2 Солунци
1 Тимотей
2 Тимотей
Тит
Филимон
Евреи
Откровение
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24 
1 Тогава цялото множество техни хора стана и Го заведе при Пилата.
2 И почнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на Кесаря, и казва за Себе Си, че е Христос Цар.
3 А Пилат Го попита, думайки: Ти ли си Юдейският цар? А Той в отговор му каза: Ти право казваш.
4 И Пилат рече на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина в Тоя човек.
5 А те по-настойчиво казваха: Той вълнува людете, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е следвал даже до тук.
6 А Пилат, като чу това, попита дали е галилеянин човекът.
7 И като узна, че е от Иродовата област, изпрати Го до Ирода, който беше през тия дни в Ерусалим.
8 А Ирод, като видя Исуса, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже бе слушал за Него; и надяваше се да види някое знамение от Него.
9 И запитваше Го с много думи; но Той нищо не му отговори.
10 А главните свещеници и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.
11 Но Ирод с войниците си, презирайки Го, след като Му се поруга; облече Го във великолепна дреха, и Го прати обратно на Пилата.
12 В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си; защото преди това враждуваха един против друг.
13 Тогава Пилат свика главните свещеници, началници и народа, и рече им:
14 Доведохте ми Тоя човек като един, който развращава людете; но, ето, аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Тоя човек никаква вина относно онова, за което Го обвинявате.
15 Нито пък Ирод намерил; защото Го е изпратил обратно до нас; и ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно наказание.
16 И тъй, като Го накажа, ще Го пусна.
17 [А той се задължаваше да им пуща на всеки празник по един затворник].
18 Но те всички едногласно изкрещяха, казвайки: Махни Този и пусни ни Варава.
19 (който, за някаква размирица, станала в града, и за убийство, бе хвърлен в тъмница).
20 И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.
21 А те крещяха, казвайки: Разпни Го! разпни Го!
22 А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо за което да заслужава смърт; и тъй, като Го накажа, ще Го пусна.
23 Но те настояваха със силни гласове, искайки да бъде разпнат; и техните гласове надделяха.
24 И Пилат реши да изпълни искането им:
25 пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство бе хвърлен в тъмница; а Исус предаде на волята им.
26 И когато Го поведоха, хванаха някого си Симона киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи подир Исуса.
27 И след Него вървяха голямо множество от народ и от жени, които плачеха за Него.
28 А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си;
29 защото, ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните, и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили.
30 Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни.
31 Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?
32 И с него караха и други двама които бяха злодейци, за да ги погубят.
33 И когато стигнаха на мястото наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците единия отдясно Му, а другия отляво.
34 А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях.
35 И людете стояха та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Този е Божият Христос, Неговият Избраник.
36 Тоже и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:
37 Ако си Юдейският Цар, избави Себе Си.
38 А над Него имаше и надпис: Тоя е Юдейският Цар.
39 И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас!
40 А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение?
41 И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.
42 И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.
43 А [Исус] му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.
44 А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,
45 като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата.
46 И Исус извика със силен глас и рече: Отче в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна.
47 И стотникът като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина Този човек бе праведен.
48 А всичките множества, надошли на това зрелище, като виждаха какво стана, връщаха се биещи се в гърди.
49 А всичките Негови познайници и жените, които бяха дошли подир Него от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.
50 И ето, един човек на име Иосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,
51 който не беше се съгласил с намерението и делото им, - от юдейския град Ариматея, човек, който ожидаше Божието царство, -
52 той отиде при Пилата и поиска Исусовото тяло.
53 И като го сне, обви го с плащаница, и положи го в гроб изсечен в скала, гдето никой не бе още полаган.
54 И беше приготвителен ден, и съботата настъпваше.
55 И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха изподире и видяха гроба и как беше положено тялото Му.
56 И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.
Превод от 1940 г
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24