Библия БГ
Библия БГ
Търсене в Библията онлайн
Търсене в Библията онлайн
 
Деяния 27 глава
Битие
Изход
Левит
Числа
Второзаконие
Исус Навин
Съдии
Рут
1 Царе
2 Царе
3 Царе
4 Царе
1 Летописи
2 Летописи
Ездра
Неемия
Естир
Йов
Псалми
Притчи
Еклесиаст
Песен на песните
Исая
Еремия
Плачът на Еремия
Езекиил
Даниил
Осия
Йоил
Амос
Авдий
Йон
Михей
Наум
Авакум
Софония
Агей
Захария
Малахия
Матей
Марк
Лука
Йоан
Деяния
Яков
1 Петрово
2 Петрово
1 Йоаново
2 Йоаново
3 Йоаново
Юда
Римляни
1 Коринтяни
2 Коринтяни
Галатяни
Ефесяни
Филипяни
Колосяни
1 Солунци
2 Солунци
1 Тимотей
2 Тимотей
Тит
Филимон
Евреи
Откровение
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28 
1 И когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.
2 И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплува за местата покрай азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.
3 На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павла, и му позволи да отиде при приятелите си, за да му пригодят.
4 И оттам, като станахме, плувахме на завет под Кипър, понеже ветровете бяха противни.
5 И като преплувахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в ликийския град Мира.
6 Там стотникът намери един александрийски кораб, който плуваше за Италия, и тури ни в него.
7 И след като бяхме плували бавно за много дни, и едвам стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плувахме на завет под Крит срещу нос Салмон.
8 И като преминахме него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва добри пристанища, близо при което бе град Ласей.
9 Но като беше се минало много време и плуването беше вече опасно, защото и постът се беше минал, Павел ги съветваше, казвайки им:
10 Господа, виждам, че плуването ще бъде придружено с повреда и голяма пагуба, не само на товара и на кораба, но и на живота ни.
11 Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи.
12 И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се дигнат, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и там да презимуват.
13 И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те дигнаха котвата та плуваха близо покрай Крит.
14 Но след малко, спусна се от острова бурен вятър, наречен евраквилон,
15 и когато корабът бе настигнат от вятъра, и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят.
16 И като минахме на завет под едно островче наречено Клавдий, сполучихме с мъка да запазим ладията;
17 и когато я издигнаха, употребяваха всякакви средства, и препасваха кораба изотдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.
18 И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден захванаха да изхвърлят товара.
19 И на третия ден те, със своите ръце, изхвърлиха вещите на кораба.
20 И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.
21 А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да се не дигаме от Крит, та да не ни постигнеше тая повреда и пагуба.
22 Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само корабът;
23 защото ангел от Бога, Чийто съм аз и Комуто служа, застана до мене тая нощ и рече:
24 Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе.
25 Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй както ми бе казано.
26 Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.
27 А когато настана четиринадесетата нощ, и ние се тласкахме насам натам по Адриатическото море, около среднощ, корабниците усетиха, че се приближават до някоя суша.
28 И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и отивайки малко по-нататък пак измериха, и намериха, че е петнадесет разтега.
29 Затова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата, и ожидаха да съмне.
30 И понеже корабниците възнамеряваха да избягат от кораба, и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата,
31 Павел рече на стотника и на войниците: Ако тия не останат в кораба, вие не можете да се избавите.
32 Тогава войниците отрязаха въжетата на ладията и оставиха я да се носи от морето.
33 А на съмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.
34 Затуй ви моля да похапнете, защото това ще помогне за вашето избавление; понеже никому от вас ни косъм от главата няма да загине.
35 И като рече това, взе хляб, благодари Богу пред всички, та разчупи и почна да яде.
36 От това всички се ободриха, та ядоха и те.
37 И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.
38 И като се нахраниха облекчаваха кораба, като изхвърляха житото в морето.
39 И когато се разсъмна, те не познаваха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тикнат кораба, ако бе възможно.
40 И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега.
41 Но изпаднаха на едно място, гдето морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.
42 И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга.
43 Но стотникът като искаше да избави Павла, възпря ги от това намерение и заповяда да скочат в морето първо ония, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,
44 и останалите да се спасяват, кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана та всички излязоха на сушата.
Превод от 1940 г
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28