Библия БГ
Библия БГ
Търсене в Библията онлайн
Търсене в Библията онлайн
 
1 Царе 17 глава
Битие
Изход
Левит
Числа
Второзаконие
Исус Навин
Съдии
Рут
1 Царе
2 Царе
3 Царе
4 Царе
1 Летописи
2 Летописи
Ездра
Неемия
Естир
Йов
Псалми
Притчи
Еклесиаст
Песен на песните
Исая
Еремия
Плачът на Еремия
Езекиил
Даниил
Осия
Йоил
Амос
Авдий
Йон
Михей
Наум
Авакум
Софония
Агей
Захария
Малахия
Матей
Марк
Лука
Йоан
Деяния
Яков
1 Петрово
2 Петрово
1 Йоаново
2 Йоаново
3 Йоаново
Юда
Римляни
1 Коринтяни
2 Коринтяни
Галатяни
Ефесяни
Филипяни
Колосяни
1 Солунци
2 Солунци
1 Тимотей
2 Тимотей
Тит
Филимон
Евреи
Откровение
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29  30  31 
1 След това, като свикаха филистимците войските си за война, събраха се в Сокхот Юдин, и разположиха стан в Ефес-дамим, между Сокхот и Азика.
2 А Саул и Израилевите мъже се събраха та разположиха стан в долината Ила, и се опълчиха за бой против филистимците.
3 Филистимците стояха на хълма от едната страна, а Израил стоеше на хълма от другата страна, и долината беше помежду им.
4 И от филистимския стан излезе юнак на име Голиат, от Гет, шест лакътя и една педя висок.
5 Той имаше меден шлем на главата си, и бе облечен с люспеста броня, тежината на бронята беше пет хиляди сикли мед,
6 и с медни ногавки на пищялите си и медно щитче между рамената си.
7 Дръжката на копието му беше като кросно на тъкач; и острието на копието му тежеше шестстотин сикли желязо; и щитоносецът му вървеше пред него.
8 И той застана та извика към Израилевите редове, като им каза: Защо излязохте да се опълчите за бой? Не съм ли аз филистимец, и вие Саулови слуги? Изберете си един мъж, па нека слезе при мене.
9 Ако може да се бие с мене и да ме убие, тогава ние ще ви бъдем слуги; но ако му надвия аз и го убия, тогава вие ще ни бъдете слуги и ще ни се подчинявате.
10 Филистимецът рече още: Аз хвърлям презрение днес върху Израилевите редове; дайте ми мъж да се бием двама.
11 А Саул и целият Израил, когато чуха тия думи на филистимеца, смаяха се и се уплашиха твърде много.
12 А Давид беше син на оня ефратянин от Витлеем Юдов, който се именуваше Есей, и имаше осем сина; и в Сауловите дни тоя човек имаше старейшински чин между хората.
13 И тримата по-големи сина на Есея бяха отишли подир Саула във войната; и имената на тримата му сина, които отидоха на войната, бяха - на първородния Елиав, на другия след него, Авинадав и на третия Сама.
14 Давид беше най-младият; а тримата по-големи следваха Саула.
15 А Давид отиваше от Саула, за да пасе овците на баща си във Витлеем и се връщаше.
16 И филистимецът се приближаваше заран и вечер и се представяше четиридесет дена.
17 В това време Есей каза на сина си Давида: Вземи сега за братята си една ефа пържено жито и тия десет хляба та ги занеси бърже на братята си в стана;
18 а тия десет пити сирене занеси на хилядника им; и виж, здрави ли са братята ти, и вземи ми белег от тях.
19 Саул и те и всичките Израилеви мъже са в долината Ила, дето се бият с филистимците.
20 Прочее, на сутринта Давид стана рано, остави овците на пазач, и взе нещата та отиде както Иесей му бе заповядал; и той отиде при оградата от коли когато войската, при излизането си да се опълчи, извикваше гръмогласно за битката.
21 И Израил и филистимците се опълчиха войска срещу войска.
22 А Давид остави товара си под грижата на товаропазача, и като се завтече към войската, дойде та попита братята си за здравето им.
23 И като се разговаряше с тях, ето юнакът, филистимецът от Гет, на име Голиат, излизаше от филистимските редове та говореше според същите думи; и Давид го чу.
24 А всичките Израилеви мъже, като видяха тоя мъж, побягнаха от него и много се уплашиха.
25 И Израилевите мъже думаха: Видяхте ли тоя мъж, който възлиза? Наистина той възлезе да хвърли презрение върху Израиля; обаче, който го убие, него царят ще обогати с голямо богатство, и ще му даде дъщеря си и ще направи бащиния му дом свободен в Израиля.
26 И Давид проговори на стоящите при него мъже като каза: Какво ще се направи на онзи, който порази тоя филистимец и отмахне укора, от Израиля? защото кой е тоя необрязан филистимец та да хвърли презрение върху войските на живия Бог?
27 И людете му отговориха според казаните думи, като рекоха: така ще се направи на мъжа, който би го поразил.
28 А като чу Елиав, най-големият му брат, как говореше на мъжете, гневът на Елиава пламна против Давида, и рече: Защо си слязъл тук? и кому си оставил онези малко овци в пустинята? Аз зная гордостта ти и лукавщината на сърцето ти; ти си слязъл, за да видиш битката.
29 И Давид каза: Що съм сторил сега? няма ли причина?
30 И обърна се от него към другиго и говори по същия начин; и людете пак му отговориха според първите думи.
31 И когато се чуха думите, които говори Давид, известиха ги на Саула; и той го повика при себе си.
32 И Давид каза на Саула: Да не отпада сърцето на никого поради този. Слугата ти ще иде и ще се бие с тоя филистимец.
33 Но Саул каза на Давида: Ти не можеш да идеш против тоя филистимец да се биеш с него; защото ти си дете, а той е войнствен мъж още от младостта си.
34 А Давид рече на Саула: Слугата ти пасеше овците на баща си; и когато дойдеше лъв или мечка та грабнеше агне от стадото,
35 аз го подгонвах та го поразявах, и отървавах грабнатото от устата му; и когато се дигнеше върху мене, хващах го за брадата, поразявах го, и го убивах.
36 Слугата ти е убивал и лъв и мечка, и тоя необрязан филистимец ще бъде като едно от тях, понеже хвърли презрение върху войските на живия Бог.
37 Рече още Давид: Господ, Който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, Той ще ме отърве и от ръката на тоя филистимец. И Саул каза на Давида: Иди; и Господ да бъде с тебе.
38 Тогава Саул облече Давида с облеклото си, и тури меден шлем на главата му, и облече го с броня.
39 И Давид препаса неговия меч над облеклото му и се постара да походи, защото не беше навикнал с тях. И Давид каза на Саула: Не мога да ходя с тия оръжия, защото не съм навикнал. И така Давид ги съблече.
40 И взе тоягата си в ръка, и като си избра пет гладки камъка от потока и ги тури в овчарската си торба, той се приближаваше към филистимеца с прашката си в ръка.
41 И филистимецът напредваше и се приближаваше към Давида; и щитоносецът вървеше пред него.
42 И когато филистимецът погледна наоколо и видя Давида, презря го, защото беше дете и рус и красив на лице.
43 И филистимецът каза на Давида: Куче ли съм аз, та идеш против мене с тояга? И филистимецът прокле Давида с боговете си.
44 Филистимецът още каза на Давида: Дойди при мене, и ще дам месата ти на въздушните птици и на земните зверове.
45 А Давид каза на филистимеца: Ти идеш против мене с меч и копие и сулица; а аз ида против тебе в името на Господа на Силите, Бога на Израилевите войски, върху които ти хвърли презрение.
46 Днес Господ ще те предаде в ръката ми; и като те поразя ще ти отнема главата, и днес ще предам труповете на филистимското множество на въздушните птици и на земните зверове; за да познае целият свят, че има Бог в Израиля,
47 и да познаят всички тук събрани, че Господ не избавя с меч и копие; защото боят е на Господа, и Той ще ви предаде в нашата ръка.
48 И като стана филистимецът та идваше и се приближаваше да посрещне Давида, Давид побърза и се завтече към редовете да посрещне филистимеца.
49 И Давид тури ръката си в торбата си та взе от там камък, и като го хвърли с прашката, удари филистимеца в челото му, така щото камъкът се заби в челото му; и той падна по лицето си на земята.
50 Така Давид надви филистимеца с прашка и с камък, и удари филистимеца и го уби. Но нямаше меч в ръката на Давида;
51 затова Давид се завтече та застана над филистимеца, и хвана меча му и го изтръгна из ножницата му и като го уби отсече главата му с него. А филистимците, като видяха, че юнакът им умря, побягнаха.
52 Тогава Израилевите и Юдовите мъже станаха, извикаха и подгониха филистимците до прохода на Гая и до портите на Акарон. И ранените филистимци паднаха из пътя за Саараим до Гет и до Акарон.
53 А израилтяните, като се върнаха от преследването на филистимците, разграбиха стана им.
54 И Давид взе главата на филистимеца та я занесе в Ерусалим, а оръжията му тури в шатъра си.
55 А Саул, когато видя Давида, че излизаше против филистимеца, каза на военачалника Авенира: Авенире, чий син е тоя момък? А Авенир рече: Заклевам се в живота на душата ти, царю, не зная.
56 И царят каза: Попитай чий син е тоя момък.
57 И като се връщаше Давид от поражението на филистимеца, Авенир го взе та го доведе пред Саула; и главата на филистимеца беше в ръката му.
58 И Саул му рече: Чий син си, младежо? А Давид отговори: Аз съм син на слугата ти витлеемеца Есей.
Превод от 1940 г
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29  30  31