 |  |
1 А след тези събития Бог изкуси Авраама, и рече му: Аврааме. И той рече: Ето ме. |
 |
2 И рече Бог: Вземи сега сина си единородния, когото си възлюбил, Исаака, и иди на мястото Мория, и принес го там във всесъжение, на една от горите която ще ти река. |
 |
3 И подрани Авраам на сутринта та оседла осела си, и взе със себе си двама от рабите си и Исаака сина си; и нацепи дърва за всесъжението, и стана та отиде на мястото което му каза Бог. |
 |
4 И в третия ден подигна Аврам очи, и видя мястото от далеч. |
 |
5 И рече Авраам на рабите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем до там, и като се поклоним ще се върнем при вас. |
 |
6 И взе Авраам дървата за всесъжението и натовари ги на сина си Исаака, и взе в ръка огъня и ножа; и отидоха двамата наедно. |
 |
7 Тогаз продума Исаак на Авраама отца си и рече: Отче мой! И той рече: Ето ме, чадо мое. И рече Исаак: Ето огъня и дървата; а де е агнето за всесъжението? |
 |
8 И рече Авраам: Бог, чадо мое, ще си промисли агнето за всесъжение; и отиваха двамата наедно. |
 |
9 И като пристигнаха на мястото което му рече Бог, съгради там Авраам олтар, и нареди дървата, и като върза Исаака сина си, тури го на олтаря върх дървата. |
 |
10 И простря Авраам ръката си та взе ножа за да заколи сина си. |
 |
11 Но ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме. |
 |
12 И рече: Да не простреш ръката си на момчето, и да му не сториш нищо; защото сега познах че ти се боиш от Бога, понеже заради мене не си пожалил сина си единородния. |
 |
13 И като подигна Авраам очи, видя, и ето, зад него овен вплетен с рогата си в един храст; и дойде Авраам, и взе овена, и принесе го всесъжение вместо сина си. |
 |
14 И нарече Авраам името на онова място Йеова-ире, както се казва и днес: На гората Господ ще се яви. |
 |
15 И викна втори път ангел Господен Аврааму от небето |
 |
16 и рече: Заклех се в мене си, казва Господ, понеже си сторил това нещо, и не си пожалил сина си, единородния си, |
 |
17 ще те благословя и благословя, и ще умножа и преумножа семето ти като звездите на небето, и като пясъка който е край морето; и семето ти ще обладае вратата на враговете си; |
 |
18 и в твоето семе ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа ми. |
 |
19 И върна се Авраам при рабите си, и станаха та отидоха наедно у Вирсавее; и насели се Авраам у Вирсавее. |
 |
20 А след тези събития казаха Аврааму и рекоха: Ето, Мелха роди и тя синове на Нахора брата ти: |
 |
21 Уза първородния му, и Вуза брата му, и Камуила отца Арамова, |
 |
22 и Кеседа, и Азава, и Фалдеса, и Едлафа, и Ватуила. |
 |
23 А Ватуил роди Ревека: тези осмината роди Мелха Нахору брату Авраамову. |
 |
24 И наложницата му, която се именуваше Ревма, роди и тя Тавека, и Таама, и Тахаса, и Мааха. |
 |
 |  |
Цариградски превод |  |