1 А след тези събития Бог изкуси Авраама, и рече му: Аврааме. И той рече: Ето ме.

2 И рече Бог: Вземи сега сина си единородния, когото си възлюбил, Исаака, и иди на мястото Мория, и принес го там във всесъжение, на една от горите която ще ти река.

3 И подрани Авраам на сутринта та оседла осела си, и взе със себе си двама от рабите си и Исаака сина си; и нацепи дърва за всесъжението, и стана та отиде на мястото което му каза Бог.

4 И в третия ден подигна Аврам очи, и видя мястото от далеч.

5 И рече Авраам на рабите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем до там, и като се поклоним ще се върнем при вас.

6 И взе Авраам дървата за всесъжението и натовари ги на сина си Исаака, и взе в ръка огъня и ножа; и отидоха двамата наедно.

7 Тогаз продума Исаак на Авраама отца си и рече: Отче мой! И той рече: Ето ме, чадо мое. И рече Исаак: Ето огъня и дървата; а де е агнето за всесъжението?

8 И рече Авраам: Бог, чадо мое, ще си промисли агнето за всесъжение; и отиваха двамата наедно.

9 И като пристигнаха на мястото което му рече Бог, съгради там Авраам олтар, и нареди дървата, и като върза Исаака сина си, тури го на олтаря върх дървата.

10 И простря Авраам ръката си та взе ножа за да заколи сина си.

11 Но ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме.

12 И рече: Да не простреш ръката си на момчето, и да му не сториш нищо; защото сега познах че ти се боиш от Бога, понеже заради мене не си пожалил сина си единородния.

13 И като подигна Авраам очи, видя, и ето, зад него овен вплетен с рогата си в един храст; и дойде Авраам, и взе овена, и принесе го всесъжение вместо сина си.

14 И нарече Авраам името на онова място Йеова-ире, както се казва и днес: На гората Господ ще се яви.

15 И викна втори път ангел Господен Аврааму от небето

16 и рече: Заклех се в мене си, казва Господ, понеже си сторил това нещо, и не си пожалил сина си, единородния си,

18 и в твоето семе ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа ми.

19 И върна се Авраам при рабите си, и станаха та отидоха наедно у Вирсавее; и насели се Авраам у Вирсавее.

20 А след тези събития казаха Аврааму и рекоха: Ето, Мелха роди и тя синове на Нахора брата ти:

21 Уза първородния му, и Вуза брата му, и Камуила отца Арамова,

22 и Кеседа, и Азава, и Фалдеса, и Едлафа, и Ватуила.

23 А Ватуил роди Ревека: тези осмината роди Мелха Нахору брату Авраамову.

24 И наложницата му, която се именуваше Ревма, роди и тя Тавека, и Таама, и Тахаса, и Мааха.