1 И Авраам беше стар, преминал на възраст; и Господ благослови Авраама във всичко.

2 И рече Авраам на раба си, по-стария в дома му, на настоятеля на всичкия му имот: Да туриш ръката си под бедрото ми,

3 и ще те закълна в Господа Бога на небето и Бога на земята че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на Хананейците между които живея,

4 но ще идеш на мястото ми, и при рода ми, и ще вземеш жена за сина ми Исаака.

5 А рабът му рече: Може да не ще жената да дойде подире ми в тази земя; трябва ли да заведа сина ти в оназ земя, от дето си излязъл?

6 И рече му Авраам: Пази, да не върнеш сина ми там.

7 Господ Бог небесни който ме взе из дома на отца ми и от земята на рождението ми, и който ми говори, и който ми се закле и рече: На твоето семе ще дам таз земя, той ще изпрати ангела си пред тебе; и ще вземеш жена за сина ми от там.

8 Ако ли жената не ще да дойде подире ти, тогаз ще бъдеш свободен от това мое заклеване, само сина ми да не върнеш там.

9 И тури рабът ръката си под бедрото на Авраама господина своего, и закле му се за това нещо.

11 И тури камилите да коленичат вън от града при водния кладенец, надвечер когато излазят жените да си наливат вода.

12 И рече: Господи, Боже на господина моего Авраама, дай ми, моля, добра среща днес, и стори милост на господина моего Авраама.

13 Ето, аз стоя при извора на водата, а дъщерите на градските жители излазят да наливат вода;

14 и момата на която река: Я наведи подноса си да пия, и тя рече: Пий, и ще напоя и камилите ти, тя нека е оная която си отредил за раба си Исаака; и от това ще позная че си сторил милост на господина моего.

15 И преди да престане той да говори, ето, излазяше Ревека, която беше се родила Ватуилу, сину на Мелха, жена на Нахора Авраамовия брат, и на рамото й водоносът й.

16 А момата беше твърде красна на глед, девица, и мъж не беше познала, и тъй, като слезе на извора, напълни водоноса си, и възлязваше.

17 А рабът се завтече да я посрещне и рече: Я ме напой малко вода от водоноса си.

18 А тя рече: Пий, господине мой; и побърза и сне водоноса си на ръката си и напои го.

19 И като го напои рече: И за камилите ти ще извадя, доде се напият всичките.

20 И тутакси изля водоноса си в поилото, и завтече се на кладенеца да извади още, и извади за всичките му камили.

21 А человекът се чудеше с нея, и мълчеше, за да познае дали е благоустроил Господ пътя му, или не.

22 И като престанаха камилите да пият, взе человекът една златна обеца, тежка половин сикл, и две гривни за ръцете й тежки десет сикли от злато,

23 и рече: чия дъщеря си ти? я ми кажи: намерва ли се в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?

24 И тя му рече: Аз съм дъщеря на Ватуила сина Мелхин, когото е родила Нахору.

25 Рече му още: Има у нас и слама, и храна много, и място за пренощуване.

26 Тогаз се наведе человекът и поклони се Господу.

27 И рече: Благословен Господ на господина моего Авраама, който не лиши господина моего от милостта си и истината си: в пътя Господ ме управи в дома на братята на моя господин.

28 А момата се завтече и разказа в дома на майка си за тези случаи.

29 И Ревека имаше брат на име Лаван; и завтече се Лаван при человека вън при извора.

30 И като видя обецата и гривните на ръцете на сестра си, и като чу речите на сестра си Ревека която казваше: Така ми говори този человек, отиде при человека; и ето, той стоеше при камилите до извора.

31 И рече: Влез, благословени от Господа; защо стоиш вън? Аз ти приготвих къщата и място за камилите.

32 И влезе человекът в къщи; и разтовари камилите му, и даде слама и храна на камилите, и вода за умиване на нозете му и на нозете на человеците които бяха с него.

33 И предложено биде пред него ястие; но той рече: Не ща да ям доде не кажа работа си; и Лаван рече: Казвай.

34 И рече: Аз съм раб Авраамов;

35 и Господ благослови господина моего премного, и стана велик; и даде му овци, и говеда, и сребро, и злато, и раби, и рабини, и камили, и осли.

36 И Сарра, жената на господина моего, роди син господину моему като беше вече остаряла; и даде му той все що има.

37 И закле ме господин мой и рече: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на Хананейците на които в земята аз живея;

38 но да отидеш в дома на отца ми, и в рода ми, и да вземеш жена за сина ми.

39 И рекох господину моему: Може да не ще жената да дойде подире ми.

40 А той ми рече: Господ пред когото ходя ще изпроводи ангела си с тебе и ще благоустрои пътя ти; и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от дома на отца ми.

41 Тогаз ще бъдеш свободен от заклеването ми когато отидеш при рода ми, и не ти дадат; тогаз ще бъдеш свободен от заклеването ми.

42 И като дойдох днес на извора, рекох: Господи, Боже на господина моего Авраама, моля, ако си благоустроил пътя ми по който аз отхождам,

43 ето, аз стоя при водния извор: момата, която излезе да налее вода, и на която река: Я ме напой с малко вода от водоноса си,

44 и тя ми рече: И ти пий, ще извадя още и за камилите ти, тя нека е жената която е отредил Господ за сина на моя господин.

45 И преди да престана да думам в сърдцето си, ето, Ревека излизаше с водоноса на рамото си, и слезе на извора и наля; и рекох й: Я ме напой;

46 и тя побърза и сне водоноса си от рамото си, и рече: Пий, и ще напоя и камилите ти; и тъй, пих аз, и напои и камилите.

47 И попитах я и рекох: чия си дъщеря? и тя рече: Дъщеря съм на Ватуила сина Нахорова, когото му роди Мелха. И турих обецата на лицето й и гривните на ръцете й.

48 И наведох се та се поклоних Господу, и благослових Господа Бога на господина моего Авраама, който ме доведе по правия път, да взема за сина му дъщерята на брата на господина моего.

49 Сега прочее, ако искате да сторите милост и истина господину моему, кажете ми; ако ли не, пак ми кажете, за да се обърна надясно или наляво.

50 А Лаван и Ватуил отговориха и рекоха: От Господа стана това нещо: ние не можем да ти речем ни зло ни добро.

51 Ето, Ревека пред тебе: земи я и иди, и нека бъде жена на сина на господина твоего, както е Господ рекъл.

52 И като чу рабът Авраамов думите им, поклони се до земята Господу.

53 И извади рабът сребърни и златни украшения и облекла та даде на Ревека: даде още скъпи дарове на брата й и на майка й.

54 И ядоха и пиха, той и человеците които бяха дошли с него, и пренощуваха. И като станаха на сутринта, рече: Изпроводете ме към господаря ми.

55 И рекоха брат й и майка й: Нека поседи момата с нас до десетина дни: после нека иде.

56 И рече им: Не ме спирайте, защото Господ благоустрои пътя ми: изпроводете ме да ида при господаря си.

57 И те рекоха: Да повикаме момата, и да попитаме какво ще рече тя.

58 И повикаха Ревека, и рекоха й: Отхождаш ли с тогоз человека? И тя рече: Отхождам.

59 И изпроводиха сестра си Ревека, и кърмилницата й, и раба Авраамов, и человеците му.

60 И благословиха Ревека, и рекоха й: Сестра наша си: да се родят от тебе тисящи на десетотисящи, и потомството ти да обладае вратата на враговете си.

61 И стана Ревека и рабините й, и възседнаха на камилите, и отхождаха след человека; и взе рабът Ревека и отиде.

62 А Исаак се връщаше от кладенеца Лахай-рои; защото живееше на южната земя.

63 И излезе Исаак на преговаряне в полето надвечер; и дигна очи и видя, и, ето, камили приближаваха.

64 И Ревека дигна очи и видя Исаака, и скочи долу от камилата.

65 Защото беше рекла на раба: Кой е онзи человек който иде през полето насреща ни? и рабът беше рекъл: Той е господарят ми.

66 И тя взе покривало и покри се. И каза рабът Исааку всичко що бе извършил.

67 И Исаак я въведе в шатъра на майка си Сарра; и взе Ревека, и стана му жена, и възлюби я; и утеши се Исаак след смъртта на майка си.