 |  |
1 И Авраам беше стар, преминал на възраст; и Господ благослови Авраама във всичко. |
 |
2 И рече Авраам на раба си, по-стария в дома му, на настоятеля на всичкия му имот: Да туриш ръката си под бедрото ми, |
 |
3 и ще те закълна в Господа Бога на небето и Бога на земята че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на Хананейците между които живея, |
 |
4 но ще идеш на мястото ми, и при рода ми, и ще вземеш жена за сина ми Исаака. |
 |
5 А рабът му рече: Може да не ще жената да дойде подире ми в тази земя; трябва ли да заведа сина ти в оназ земя, от дето си излязъл? |
 |
6 И рече му Авраам: Пази, да не върнеш сина ми там. |
 |
7 Господ Бог небесни който ме взе из дома на отца ми и от земята на рождението ми, и който ми говори, и който ми се закле и рече: На твоето семе ще дам таз земя, той ще изпрати ангела си пред тебе; и ще вземеш жена за сина ми от там. |
 |
8 Ако ли жената не ще да дойде подире ти, тогаз ще бъдеш свободен от това мое заклеване, само сина ми да не върнеш там. |
 |
9 И тури рабът ръката си под бедрото на Авраама господина своего, и закле му се за това нещо. |
 |
10 И взе рабът от камилите на господина си десет камили, и тръгна, и в ръцете му беше всичкото благо на господина му; и стана та отиде в Месопотамия, в града Нахоров. |
 |
11 И тури камилите да коленичат вън от града при водния кладенец, надвечер когато излазят жените да си наливат вода. |
 |
12 И рече: Господи, Боже на господина моего Авраама, дай ми, моля, добра среща днес, и стори милост на господина моего Авраама. |
 |
13 Ето, аз стоя при извора на водата, а дъщерите на градските жители излазят да наливат вода; |
 |
14 и момата на която река: Я наведи подноса си да пия, и тя рече: Пий, и ще напоя и камилите ти, тя нека е оная която си отредил за раба си Исаака; и от това ще позная че си сторил милост на господина моего. |
 |
15 И преди да престане той да говори, ето, излазяше Ревека, която беше се родила Ватуилу, сину на Мелха, жена на Нахора Авраамовия брат, и на рамото й водоносът й. |
 |
16 А момата беше твърде красна на глед, девица, и мъж не беше познала, и тъй, като слезе на извора, напълни водоноса си, и възлязваше. |
 |
17 А рабът се завтече да я посрещне и рече: Я ме напой малко вода от водоноса си. |
 |
18 А тя рече: Пий, господине мой; и побърза и сне водоноса си на ръката си и напои го. |
 |
19 И като го напои рече: И за камилите ти ще извадя, доде се напият всичките. |
 |
20 И тутакси изля водоноса си в поилото, и завтече се на кладенеца да извади още, и извади за всичките му камили. |
 |
21 А человекът се чудеше с нея, и мълчеше, за да познае дали е благоустроил Господ пътя му, или не. |
 |
22 И като престанаха камилите да пият, взе человекът една златна обеца, тежка половин сикл, и две гривни за ръцете й тежки десет сикли от злато, |
 |
23 и рече: чия дъщеря си ти? я ми кажи: намерва ли се в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме? |
 |
24 И тя му рече: Аз съм дъщеря на Ватуила сина Мелхин, когото е родила Нахору. |
 |
25 Рече му още: Има у нас и слама, и храна много, и място за пренощуване. |
 |
26 Тогаз се наведе человекът и поклони се Господу. |
 |
27 И рече: Благословен Господ на господина моего Авраама, който не лиши господина моего от милостта си и истината си: в пътя Господ ме управи в дома на братята на моя господин. |
 |
28 А момата се завтече и разказа в дома на майка си за тези случаи. |
 |
29 И Ревека имаше брат на име Лаван; и завтече се Лаван при человека вън при извора. |
 |
30 И като видя обецата и гривните на ръцете на сестра си, и като чу речите на сестра си Ревека която казваше: Така ми говори този человек, отиде при человека; и ето, той стоеше при камилите до извора. |
 |
31 И рече: Влез, благословени от Господа; защо стоиш вън? Аз ти приготвих къщата и място за камилите. |
 |
32 И влезе человекът в къщи; и разтовари камилите му, и даде слама и храна на камилите, и вода за умиване на нозете му и на нозете на человеците които бяха с него. |
 |
33 И предложено биде пред него ястие; но той рече: Не ща да ям доде не кажа работа си; и Лаван рече: Казвай. |
 |
34 И рече: Аз съм раб Авраамов; |
 |
35 и Господ благослови господина моего премного, и стана велик; и даде му овци, и говеда, и сребро, и злато, и раби, и рабини, и камили, и осли. |
 |
36 И Сарра, жената на господина моего, роди син господину моему като беше вече остаряла; и даде му той все що има. |
 |
37 И закле ме господин мой и рече: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на Хананейците на които в земята аз живея; |
 |
38 но да отидеш в дома на отца ми, и в рода ми, и да вземеш жена за сина ми. |
 |
39 И рекох господину моему: Може да не ще жената да дойде подире ми. |
 |
40 А той ми рече: Господ пред когото ходя ще изпроводи ангела си с тебе и ще благоустрои пътя ти; и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от дома на отца ми. |
 |
41 Тогаз ще бъдеш свободен от заклеването ми когато отидеш при рода ми, и не ти дадат; тогаз ще бъдеш свободен от заклеването ми. |
 |
42 И като дойдох днес на извора, рекох: Господи, Боже на господина моего Авраама, моля, ако си благоустроил пътя ми по който аз отхождам, |
 |
43 ето, аз стоя при водния извор: момата, която излезе да налее вода, и на която река: Я ме напой с малко вода от водоноса си, |
 |
44 и тя ми рече: И ти пий, ще извадя още и за камилите ти, тя нека е жената която е отредил Господ за сина на моя господин. |
 |
45 И преди да престана да думам в сърдцето си, ето, Ревека излизаше с водоноса на рамото си, и слезе на извора и наля; и рекох й: Я ме напой; |
 |
46 и тя побърза и сне водоноса си от рамото си, и рече: Пий, и ще напоя и камилите ти; и тъй, пих аз, и напои и камилите. |
 |
47 И попитах я и рекох: чия си дъщеря? и тя рече: Дъщеря съм на Ватуила сина Нахорова, когото му роди Мелха. И турих обецата на лицето й и гривните на ръцете й. |
 |
48 И наведох се та се поклоних Господу, и благослових Господа Бога на господина моего Авраама, който ме доведе по правия път, да взема за сина му дъщерята на брата на господина моего. |
 |
49 Сега прочее, ако искате да сторите милост и истина господину моему, кажете ми; ако ли не, пак ми кажете, за да се обърна надясно или наляво. |
 |
50 А Лаван и Ватуил отговориха и рекоха: От Господа стана това нещо: ние не можем да ти речем ни зло ни добро. |
 |
51 Ето, Ревека пред тебе: земи я и иди, и нека бъде жена на сина на господина твоего, както е Господ рекъл. |
 |
52 И като чу рабът Авраамов думите им, поклони се до земята Господу. |
 |
53 И извади рабът сребърни и златни украшения и облекла та даде на Ревека: даде още скъпи дарове на брата й и на майка й. |
 |
54 И ядоха и пиха, той и человеците които бяха дошли с него, и пренощуваха. И като станаха на сутринта, рече: Изпроводете ме към господаря ми. |
 |
55 И рекоха брат й и майка й: Нека поседи момата с нас до десетина дни: после нека иде. |
 |
56 И рече им: Не ме спирайте, защото Господ благоустрои пътя ми: изпроводете ме да ида при господаря си. |
 |
57 И те рекоха: Да повикаме момата, и да попитаме какво ще рече тя. |
 |
58 И повикаха Ревека, и рекоха й: Отхождаш ли с тогоз человека? И тя рече: Отхождам. |
 |
59 И изпроводиха сестра си Ревека, и кърмилницата й, и раба Авраамов, и человеците му. |
 |
60 И благословиха Ревека, и рекоха й: Сестра наша си: да се родят от тебе тисящи на десетотисящи, и потомството ти да обладае вратата на враговете си. |
 |
61 И стана Ревека и рабините й, и възседнаха на камилите, и отхождаха след человека; и взе рабът Ревека и отиде. |
 |
62 А Исаак се връщаше от кладенеца Лахай-рои; защото живееше на южната земя. |
 |
63 И излезе Исаак на преговаряне в полето надвечер; и дигна очи и видя, и, ето, камили приближаваха. |
 |
64 И Ревека дигна очи и видя Исаака, и скочи долу от камилата. |
 |
65 Защото беше рекла на раба: Кой е онзи человек който иде през полето насреща ни? и рабът беше рекъл: Той е господарят ми. |
 |
66 И тя взе покривало и покри се. И каза рабът Исааку всичко що бе извършил. |
 |
67 И Исаак я въведе в шатъра на майка си Сарра; и взе Ревека, и стана му жена, и възлюби я; и утеши се Исаак след смъртта на майка си. |
 |
 |  |
Цариградски превод |  |