 | |
| 1 И повика Исаак Якова и благослови го; и му поръча и каза му: Да не вземеш жена от Ханаанските дъщери. |
|
| 2 Стани та иди в Падан-арам, в къщата на Ватуила отца на майка ти; и от там вземи жена, от дъщерите на Лавана брата на майка ти. |
|
| 3 И Бог Всемогущи да те благослови, и да те наплоди и да те умножи щото да станат от тебе множество народи: |
|
| 4 и да ти даде Авраамовото благословение, на тебе и на потомството ти след тебе, да наследиш земята на която си пришлец, която даде Бог Аврааму. |
|
| 5 И изпрати Исаак Якова, и отиде в Падан-арам при Лавана сина на Ватуила Сирина, брата на Ревека майката на Якова и на Исава. |
|
| 6 А Исав като видя че благослови Исаак Якова, и го изпрати в Падам-арам да си вземе жена от там, и като го благославяше че му поръча и каза: Да не вземеш жена от Ханаанските дъщери; |
|
| 7 и че послуша Яков баща си и майка си та отиде в Падан-арам; |
|
| 8 и като видя Исав че Ханаанските дъщери са омразни в очите на баща му Исаака, |
|
| 9 отиде Исав при Исмаила, и, освен другите си жени, взе си за жена Маелета, дъщеря на Исмаила сина Авраамова, сестрата на Наваиота. |
|
| 10 И излезе Яков от Вирсавее, и отиде в Харан. |
|
| 11 И стигна на едно място, и пренощува там, защото беше залязло слънцето; и взе от каменете на мястото и тури си възглавница, и заспа на онова място. |
|
| 12 И видя сън, и ето стълба поставена на земята, на която върхът стигаше до небето; и, ето, ангелите Божии възлязаха и слазяха по нея. |
|
| 13 И, ето, Господ стоеше отгоре на нея и рече: Аз съм Господ Бог на отца ти Авраама, и Бог на Исаака. земята на която лежиш, на тебе ще я дам и на потомството ти. |
|
| 14 И ще бъде твоето потомство като пясъка на земята, и ще се разпространиш към запад, и към изток, и към север, и към юг; и ще се благославят в тебе и в твоето семе всичките пламена на земята. |
|
| 15 И, ето, аз съм с тебе, и ще те пазя всякъде дето отидеш, и ще те върна пак в тази земя: защото няма да те оставя доде не направя това което ти говорих. |
|
| 16 И събуди се Яков от съна си, и рече наистина Господ е на това място, а аз не съм знаял. |
|
| 17 И убоя се, и рече. Колко е страшно това място! това не е друго, но е дом Божий, и тези са врата небесни. |
|
| 18 И като стана Яков на сутринта, взе камика който си беше турил възглавие, и изправи го стълп, и изля елей на върха му. |
|
| 19 И нарече името на онова място Ветил; а името на онзи град беше по-напред Луз. |
|
| 20 И обрече Яков обрек и рече: Ако бъде Бог с мене, и ме упази в този път по който отхождам, и ми даде хляб да ям и облекло да се облека, |
|
| 21 и се върна с миром в дома на отца си, тогаз Господ ще бъде Бог мой; |
|
| 22 и този камик който поставих стълп ще бъде дом Божий; и от всичко което ми дадеш ще дам десетъка на тебе. |
|
| |
| Цариградски превод | |
Помощ 
