Библия БГ
Библия БГ
Търсене в Библията онлайн
Търсене в Библията онлайн
 
Битие 31 глава
Битие
Изход
Левит
Числа
Второзаконие
Исус Навин
Съдии
Рут
1 Царе
2 Царе
3 Царе
4 Царе
1 Летописи
2 Летописи
Ездра
Неемия
Естир
Йов
Псалми
Притчи
Еклесиаст
Песен на песните
Исая
Еремия
Плачът на Еремия
Езекиил
Даниил
Осия
Йоил
Амос
Авдий
Йон
Михей
Наум
Авакум
Софония
Агей
Захария
Малахия
Матей
Марк
Лука
Йоан
Деяния
Яков
1 Петрово
2 Петрово
1 Йоаново
2 Йоаново
3 Йоаново
Юда
Римляни
1 Коринтяни
2 Коринтяни
Галатяни
Ефесяни
Филипяни
Колосяни
1 Солунци
2 Солунци
1 Тимотей
2 Тимотей
Тит
Филимон
Евреи
Откровение
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29  30  31  32  33  34  35  36  37  38  39  40  41  42  43  44  45  46  47  48  49  50 
1 И чу Яков думите на Лавановите синове, които говореха: Яков взе всичкия имот на баща ни, и от бащиния ни имот придоби всичката тази слава.
2 И видя Яков лицето на Лавана, и, ето, не беше към него както вчера и завчера.
3 А Господ рече Якову: Върни се в земята на отците си, и в рода си; и ще бъда с тебе.
4 Тогаз проводи Яков и повикна Рахил и Лия в полето при стадото си;
5 и рече им: Гледам на баща ви лицето че не е към мене като вчера и завчера; но Бог на отца ми е бил с мене.
6 И вие знаете че с всичката си сила работих на баща ви,
7 Но баща ви ме излъга, и десет пъти промени заплатата ми; но Бог не го остави да ми направи зло.
8 Ако кажеше така: Капчестите ще бъдат заплатата ти, тогаз всичкото стадо раждаше капчести; а ако кажеше така: Пръчкавите ще бъдат заплатата ти, тогаз всичкото стадо раждаше пръчкави.
9 Така отне Бог стадото на баща ви, и даде го на мене.
10 И в което време зачеваше стадото, подигнах очи и видях насън, и, ето, овците и пърчовете които се качуваха на овците и козите бяха пръчкави, капчести, и сиви.
11 И рече ми ангел Божий насъне: Якове; и рекох: Ето ме.
12 И рече: Подигни сега очите си и виж всичките овни и пърчове които се качуват на овците и козите, че са пръчкави, капчести, и сиви; защото видях всиччко що ти прави Лаван.
13 Аз съм Бог на Ветил, дето ти помаза с елей стълпа и дето ми обрече обрек: стани сега та излез из таз земя, и върни се в земята на рода си.
14 И отговориха Рахил и Лия и рекоха му: Имаме ли ние още дял или наследие в дома на баща си?
15 Не счете ли ни той като чужденки? защото ни продаде, и даже изяде всичките ни пари.
16 Защото всичкото богатство което отне Бог от баща ни наше е и на нашите чада. И сега стори както ти е Бог рекъл.
17 Тогаз стана Яков и тури децата си и жените си на камилите.
18 И покара всичките си скотове, и всичкия си имот който бе придобил, скотовете на придобиването си които бе придобил в Падан-арам, за да отиде при Исака баща си в Ханаанската земя.
19 А Лаван беше отишел да стриже овците си. И Рахил открадна домашните идоли на баща си.
20 И побягна Яков скришом от Лавана Сприна, и не му обади че си отхожда.
21 И побягна той с всичкия си имот, и стана та премина реката, и управи се къде гората Гадаад.
22 И в тетия ден обадиха на Лавана че побегна Яков.
23 И той взе братята си със себе си, и гони го седем дни път: и стигна го на гората Галаад.
24 А Бог дойде при Лавана Сирина насъне през нощта и рече му: Пази се да не речеш на Якова ни зло ни добро.
25 И стигна Лаван Якова; а Яков бвше поставил шатъра си на гората, и Лаван с братята си постави своя на гората Галаад.
26 И рече Лаван Якову: Що стори ти? и защо побягна скришом и отведе дъщерите ми като запленени с нож?
27 Защо утаи побягването си и се открадна от мене, и не ми обади за да те изпроводя с веселие и с песни, с тъпани и с китари?
28 и не ми остави ти нито синовете и дъщерите си да целуна. И ти това несмислено си сторил.
29 Ръката ми е силна да ви стори зло; но Бог на отца ви нощес ми говори и рече: Пази се да не речеш на Якова ни зло ни добро.
30 И сега вече си тръгнал, понеже си много пожелал бащиния си дом; но защо си откраднал боговете ми.
31 А Яков отговори и рече Лавану: Побегнах понеже се убоях; защото рекох: Да не би отнел ти дъщерите си от мене.
32 В когото намериш боговете си, нека не живее: пред братята наши познай какво твое има у мене, и си го земи; защото не знаеше Яков че Рахил ги бе откраднала.
33 И тъй, влезе Лаван в шатъра на Якова, и в шатъра на Лиин, и в шатрите на двете рабини; но не намери. Тогаз излезе из шатъра на Лия и влезе в шатъра на Рахил.
34 А Рахил беше взела домашните идоли, и турила ги беше в седлото на камилата, и седеше на тях. И като претърси Лаван всичкия шатър, не намери.
35 А тя рече на баща си: Да се не види тежко господину моему, защото не мога да стана пред тебе, понеже имам обикновенното на жените. И търси той и не намери идолите.
36 И разсъди се Яков и скара се с Лавана; и отговори Яков и рече Лавану: Що е престъплението ми? що е грешката ми, та си се завтекъл след мене с толкоз разпаление?
37 Като претърси всичката ми покъщнина, що намери от всичката покъщнина на къщата си? тури го тук пред братята ми и братята си, и да съдят междъ двамата ни.
38 Двадесет години са сега от когато съм с тебе: овците ти и козите ти не изгубиха плода си, и овните на стадото ти не изядох.
39 Звероядено не ти донесох: аз теглих пагубата. От ръката ми търсеше ти което ми се откраднеше деня, и което ми се откраднеше нощя.
40 Деня ме пекът изнуряваше, а нощя мразът; и бягаше сънят ми от очите ми.
41 Ето, двадесет години съм в дома ти: четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери, и шест години за овците ти; и десет пъти промени ти заплатата ми.
42 Ако не беше с мене Бог на отца ми, Бог на Авраама и Страхът на Исаака, наистина празден би ме изпратил ти сега. Видя Бог моето угнетение и труда на ръцете ми, и обличи те нощес.
43 А Лаван отговори и рече Якову. Тези дъщери са мои дъщери, и тези синове мои синове, и тези стада мои стада, и всичко що видиш мое е; и какво да сторя днес на тези мои дъщери или на чадата им които са народили?
44 Сега прочее ела, да направим уговор, аз и ти, и да бъде той свидетелство между мене и тебе.
45 И взе Яков камик и постави го стълп.
46 И рече Яков на братята си: Съберете камене; и взеха камене и направиха грамада; и ядоха там на грамадата.
47 И Лаван я нарече Иегар Сахадута; а Яков я нарече Галаад.
48 И рече Лаван: Тая грамада е днес свидетелство между мене и тебе. Заради това се нарече името й Галаад,
49 и Масфа; защото рече: Да съгледва Господ между мене и тебе когато се раздвоим един от други.
50 Ако озлобиш дъщерите ми, или ако вземеш други жени освен дъщерите ми, няма никой с нас; гледай, Бог е свидетел между мене и тебе.
51 И рече Лаван Якову: Ето тая грамада, и ето стълпът който поставих между мене и тебе:
52 тая грамада е свидетелство, и този стълб свидетелство, че аз няма да премина тази грамада къде тебе, нито ти ще преминеш тази грамада и този стълб къде мене за зло.
53 Бог на Авраама и Бог на Нахора, бащинът им Бог, нека съдят между нас. А Яков се закле в Страха на баща си Исаака.
54 Тогаз пожря Яков жъртва на гората и повика братята си да ядът хляб; и ядоха хляб, и пренощуваха на гората.
55 И стана Лаван рано на утринта, и целунна синовете си и дъщерите си, и благослови ги; и тръгна Лаван та се върна на мястото си.
Цариградски превод
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29  30  31  32  33  34  35  36  37  38  39  40  41  42  43  44  45  46  47  48  49  50