Библия БГ
Библия БГ
Търсене в Библията онлайн
Търсене в Библията онлайн
 
Битие 32 глава
Битие
Изход
Левит
Числа
Второзаконие
Исус Навин
Съдии
Рут
1 Царе
2 Царе
3 Царе
4 Царе
1 Летописи
2 Летописи
Ездра
Неемия
Естир
Йов
Псалми
Притчи
Еклесиаст
Песен на песните
Исая
Еремия
Плачът на Еремия
Езекиил
Даниил
Осия
Йоил
Амос
Авдий
Йон
Михей
Наум
Авакум
Софония
Агей
Захария
Малахия
Матей
Марк
Лука
Йоан
Деяния
Яков
1 Петрово
2 Петрово
1 Йоаново
2 Йоаново
3 Йоаново
Юда
Римляни
1 Коринтяни
2 Коринтяни
Галатяни
Ефесяни
Филипяни
Колосяни
1 Солунци
2 Солунци
1 Тимотей
2 Тимотей
Тит
Филимон
Евреи
Откровение
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29  30  31  32  33  34  35  36  37  38  39  40  41  42  43  44  45  46  47  48  49  50 
1 И отиде Яков в пътя си; и срещнаха го ангели божии.
2 И като ги видя Яков, рече: Това е пълк Божий; и нарече името на това място Маханаим.
3 И проводи Яков вестители пред себе си до брата си Исава в земята Сиир, на мястото Едом;
4 и заръча им и каза: Така да речете на господаря ми Исава: Така говори раб твой Яков: При Лавана пришлец бях, и бавих се до сега;
5 и придобих говеда, и осли, овци, и раби, и рабини; и проводих да известя на господаря си, за да намеря благодат пред тебе.
6 И върнаха се вестителите при Якова, и казаха: Ходихме при брата ти Исава; и даже иде да те посрещне, и четиристотин мъже с него.
7 И Яков много се уплаши и утесни се; и раздели людете които бяха с него, и стадата, и говедата, и камилите на два пълка;
8 и рече: Ако дойде Исав в единия пълк и го порази, останалият пълк ще се избави.
9 И рече Яков: Боже на Отца ми Авраама, и Боже на отца ми Исаака, Господи който ми си рекъл: Върни се в твоята земя и в рода си, и ще ти сторя добро,
10 по-малък съм от всичките милости и всичката истина които си направил на раба си; защото с тоягата си преминах този Йордан, а сега станах два пълка.
11 Избави ме, моля ти се, от ръката на брата ми, от ръката на Исава; защото се боя от него като дойде да не би да ме порази, и майка и чада.
12 А ти рече: Наистина ще ти направя добро, и ще поставя потомството ти като пясъка на морето, който по множеството си не може да се изброи.
13 И пренощува там онази нощ; и взе от онова което му дойде в ръката за дар на брата си Исава:
14 кози двесте, и ярци двадесет, овци двесте и овни двадесет,
15 дойни камили с малките им тридесет, крави четиридесет, и юнци десет, ослици двадесет, и жребета десет,
16 и предаде в ръцете на рабите си, всяко стадо отделно; и рече на рабите си: Минете пред мене, и оставете разстояние между стадо и стадо.
17 И на първия заръча и каза: Кога те срещне Исав брат ми, и те попита и рече: чий си? и къде отхождаш? и чии са тези пред тебе?
18 тогаз ще кажеш: Тези са на твоя раб Якова, дар що проважда на господаря ми Исава; и, ето, и той иде след нас.
19 Така заръча и на втория, и на третия, и на всичките които вървяха подир стадата, и казваше: По тази дума ще говорите Исаву когато го срещнете.
20 И ще речете: Ето, подир нас иде и сам раб твой Яков. Защото думаше: Ще умилостивя лицето му с този дар който предиде пред мене, и после ще видя лицето му: може би да приеме лицето ми.
21 И тъй, дарът мина пред него: а той остана през онази нощ в пълка.
22 И стана през нощта, и взе двете си жени, и двете си рабини, и единадесетте си деца, и премина брода на Явок.
23 И взе ги, и прекара ги през потока; прекара и всичко що имаше.
24 А Яков остана сам; и бореше се с него един человек до зазоряване.
25 И като видя че му не надви, прикосна се до става на бедрото му; и измести се ставът на Якововото бедро, като се бореше с него.
26 И той рече: Остави ме да си отида, защото се зазори. А Яков рече: Няма да те оставя да си отидеш ако ме не благословиш.
27 И рече му: Как ти е името? И той рече: Яков.
28 А той рече: Няма да се казва вече името ти Яков, но Израил; защото си бил в борба с Бога и с человеци, и си надвил.
29 А Яков попита и каза: Обади ми, моля, името си. А той рече: Защо питаш за името ми? И благослови го там.
30 И нарече Яков името на това място Фануил, и думаше: защото видях Бога лице с лице, и упазен биде животът ми.
31 И изгря слънцето на него като заминваше Фануил; и хромеше с бедрото си.
32 За това и до днес не ядат синовете Израилеви истръпналата жила която е върху става на бедрото; защото той се прикосна до става на Якововото бедро при истръпналата жила.
Цариградски превод
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29  30  31  32  33  34  35  36  37  38  39  40  41  42  43  44  45  46  47  48  49  50