Библия БГ
Библия БГ
Търсене в Библията онлайн
Търсене в Библията онлайн
 
Битие 37 глава
Битие
Изход
Левит
Числа
Второзаконие
Исус Навин
Съдии
Рут
1 Царе
2 Царе
3 Царе
4 Царе
1 Летописи
2 Летописи
Ездра
Неемия
Естир
Йов
Псалми
Притчи
Еклесиаст
Песен на песните
Исая
Еремия
Плачът на Еремия
Езекиил
Даниил
Осия
Йоил
Амос
Авдий
Йон
Михей
Наум
Авакум
Софония
Агей
Захария
Малахия
Матей
Марк
Лука
Йоан
Деяния
Яков
1 Петрово
2 Петрово
1 Йоаново
2 Йоаново
3 Йоаново
Юда
Римляни
1 Коринтяни
2 Коринтяни
Галатяни
Ефесяни
Филипяни
Колосяни
1 Солунци
2 Солунци
1 Тимотей
2 Тимотей
Тит
Филимон
Евреи
Откровение
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29  30  31  32  33  34  35  36  37  38  39  40  41  42  43  44  45  46  47  48  49  50 
1 И насели се Яков в земята в която бе пришлец отец му, в Ханаанската земя.
2 Това е родословието на Якова. Йосиф, като бе млад на седемнадесет години, пасеше овците заедно с братята си синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на отца му; и изказа Йосиф на баща им лошото им поведение.
3 А Израил обичаше Йосифа повече от всичките си синове, защото го имаше син на старостта си; и направил му бе пъстра срачица.
4 И като гледаха братята му че го обичаше баща им повече от всичките му братя, възненавидяха го, и не можеха да му говорят мирно.
5 А Йосиф видя сън, и приказа го на братята си; и възненавидяха го още повече.
6 И рече им: Послушайте, моля, този сън който сънувах.
7 Ето, ние вързвахме снопове всред полето: и, ето, стана моят сноп и възправи се прав; и, ето, вашите снопове се наредиха наоколо и поклониха се на моя сноп.
8 А братята му рекоха му: Цар ли ще бъдеш над нас? или господар ще ни бъдеш? И възненавидяха го още повече за сънищата му и за думите му.
9 И видя още и друг сън, и приказа го на братята си, и рече: Ето видях друг сън; и, ето, слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.
10 И приказа това на баща си и на братята си; и обличи го баща му и рече му: Що е този сън който си видял? Наистина ли ще дойдем, аз и майка ти и братята ти, за да ти се поклоним до земята?
11 И завидяха му братята му; а баща му съхраняваше словото.
12 И отидоха братята му да пасат стадото на баща си в Сихем.
13 И рече Израил Йосифу: Не пасат ли братята ти в Сихем? ела да те проводя при тях. А той му рече: Ето ме.
14 И рече му: Иди да видиш, добре ли са братята ти и стадото; и донеси ми известие. И проводи го от Хевронския дол, и дойде в Сихем.
15 И намери го един человек като се скиташе по полето; и попита го този человек и рече: Що търсиш?
16 А той рече: Братята си търся: кажи ми де пасат.
17 И рече онзи человек: Отидоха от тука; защото ги чух да говорят: Да идем в Дотан. И отиде Йосиф подир братята си, и намери ги в Дотан.
18 И те като го видяха от далеч, преди да приближи при тях, сдумаха се против него да го убият.
19 И рекоха помежду си: Ето, иде онзи съновидец.
20 Елате сега и да го убием, и да го хвърлим в един от рововете; и ще речем: Лош звяр го изяде; и ще видим що ще да излезе от сънищата му.
21 И като чу Рувим, освободи го от ръцете им, и рече: Да го не убием.
22 И рече им Рувим: Да не пролеете кръв: хвърлете го в тоя ров който е в пустинята, и ръка да не турите на него, - за да го освободи от ръцете им, и да го върне на баща му.
23 И когато дойде Йосиф при братята си, съблякоха от Йосифа срачицата му, пъстрата срачица която беше на него.
24 И взеха го та го хвърлиха в рова; а ровът беше празден: нямаше вода.
25 После седнаха да ядат хляб; и като подигнаха очите си видяха, и, ето, една дружина от Исмаиляни идеха от Галаад с камилите си натоварени с аромати, балсама и смирна, и отхождаха да ги носят долу в Египет.
26 И рече Юда на братята си: Каква полза ако убием брата си, и скрием кръвта му?
27 Елате да го предадем на Исмаиляните; и ръката наша да не бъде върх него, защото е наш брат, наша плът е. И послушаха го братята му.
28 И като минаха Мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Йосифа из рова, и продадоха Йосифа за двадесет сребърници на Исмаиляните; и те заведоха Йосифа в Египет.
29 А Рувим се върна в рова; и, ето, Йосиф не беше в рова; и раздра дрехите си.
30 И върна се при братята си и рече: Детето няма; а аз, аз де да ида?
31 Тогаз взеха Йосифовата срачица, и заклаха ярец от козите, и натопиха срачицата в кръвта,
32 и пратиха пъстрата срачица, и принесоха я на отца си, и рекоха: Намерихме това: познай сега дали е срачицата на сина ти, или не.
33 И той я позна, и рече: Срачицата е на сина ми: лют звяр го е изял: несъмнено Йосиф е разкъсан.
34 И раздра Яков дрехите си, и тури вретище на чреслата си, и оплакваше сина си много дни.
35 И станаха всичките му синове и всичките му дъщери за да го утешат; но не щеше да се утеши, и думаше: С оплакването си ще сляза при сина си в гроба. И плака го баща му.
36 А Мадиамяните го продадоха в Египет на Петефрия, дворник Фараонов, началник на телохранителите.
Цариградски превод
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29  30  31  32  33  34  35  36  37  38  39  40  41  42  43  44  45  46  47  48  49  50