Библия БГ
Библия БГ
Търсене в Библията онлайн
Търсене в Библията онлайн
 
Битие 42 глава
Битие
Изход
Левит
Числа
Второзаконие
Исус Навин
Съдии
Рут
1 Царе
2 Царе
3 Царе
4 Царе
1 Летописи
2 Летописи
Ездра
Неемия
Естир
Йов
Псалми
Притчи
Еклесиаст
Песен на песните
Исая
Еремия
Плачът на Еремия
Езекиил
Даниил
Осия
Йоил
Амос
Авдий
Йон
Михей
Наум
Авакум
Софония
Агей
Захария
Малахия
Матей
Марк
Лука
Йоан
Деяния
Яков
1 Петрово
2 Петрово
1 Йоаново
2 Йоаново
3 Йоаново
Юда
Римляни
1 Коринтяни
2 Коринтяни
Галатяни
Ефесяни
Филипяни
Колосяни
1 Солунци
2 Солунци
1 Тимотей
2 Тимотей
Тит
Филимон
Евреи
Откровение
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29  30  31  32  33  34  35  36  37  38  39  40  41  42  43  44  45  46  47  48  49  50 
1 И видя Яков че се намира жито в Египет, и рече Яков на синовете си: Защо се гледате един друг?
2 И рече: Ето, чух че се намира жито в Египет: слезте там та купете за нас от там, за да живеем, и да не умрем.
3 И слязоха десетте Йосифови братя за да купят жито от Египет.
4 А Вениамина Йосифовия брат не проводи Яков заедно с братята му, защото думаше: Да не би да му се случи злощастие.
5 И дойдоха синовете Израилеви за да купят жито между онези които идеха там;
6 А Йосиф беше управителят на мястото: той продаваше на всичките люде на оназ земя, и дойдоха Йосифовите братя и поклониха му се с лице до земята.
7 А Йосиф, като видя братята си, позна ги, но показа се чужденец на тях, и говореше им жестоко, и рече им: От де идете? А те рекоха: От Ханаанската земя, за да купим храна.
8 И позна Йосиф братята си; но те него не познаха.
9 И науми си Йосиф сънищата които беше сънувал за тях, и рече им: Съгледатели сте вие: дойдохте да прегледате голотата на тази земя.
10 А те му рекоха: Не, господине мой; но дойдоха рабите ти да купят храна.
11 Ние всички сме синове на едного человека: прави человеци сме: рабите твои не са съгледатели.
12 И рече им: Не; но голотата на мястото дойдохте да прегледате.
13 А те рекоха: Ние твоите раби сме дванадесет братя, синове на едного человека в Ханаанската земя; и, ето, най-младият се намира с отца ни, и единът не съществува.
14 И рече им Йосиф: Това е което ви казах и рекох: съгледатели сте.
15 С това ще се опитате: тако ми Фараоновият живот, няма да излезете от тук ако не дойде по-младият ваш брат тука.
16 Пратете едного от вас, та нека доведе брата ви; а вие ще останете запрени доде се покажат думите ви да ли говорите истина: ако ли не, тако ми Фараоновият живот, наистина сте съгледатели.
17 И тури ги наедно под стража три дни.
18 И третия ден им рече Йосиф: Това сторете и ще живеете; защото аз се боя от Бога.
19 Ако сте прави, един от братята ви нека остане запрян в затвора дето сте; а вие идете, земете жито за глада на домовете си;
20 но, доведете ми най-младия си брат: така ще се докажат думите ви истинни, и няма да умрете. И сториха така.
21 И рекоха си един на друг: Наистина повинни сме заради нашия брат, защото видяхме оскърбението на душата му когато ни се молеше, и го не послушахме: затова ни постигна това оскърбение.
22 А Рувим отговори им и рече: Не казах ли ви и рекох да не съгрешите против детето? и не послушахте: за това, ето, кръвта му се изисква.
23 И те не знаеха че разбираше Йосиф; защото говоренето им с него беше чрез тълковател.
24 И оттегли се от тях и плака, и пак се върна при тях и говореше им; и взе от тях Симеона, и върза го пред тях.
25 Тогаз заповяда Йосиф да напълнят съдовете им с жито, и да върнат среброто им всеки му във вретището му, и да им дадат храна за пътя; и стана им така.
26 И натовариха житото си на ослите си, и тръгнаха от там.
27 И когато един от тях развърза вретището си за да даде на осела си храна в гостилницата, видя среброто си; и, ето, беше в устието на вретището му.
28 И рече на братята си: Среброто ми се даде назад; и наистина ето го във вретището ми. И ужаси се сърдцето им, и смутиха се, и говореха помежду си: Що е това което ни стори Бог?
29 И дойдоха при Якова отца си в Ханаанската земя, и приказаха му всичко що им се бе случило, и рекоха:
30 человекът който е господар на оназ земя говори ни жестоко, и прие ни като съгледатели на мястото.
31 И рекохме му: Прави человеци сме: не сме съгледатели.
32 Дванадесет братя сме, синове на отца си: единът не съществува; и най-младият е днес с отца ни в Ханаанската земя.
33 И рече ни человекът, господарят на оназ земя: С това ще позная че сте прави человеци: едного от братята си оставете с мене, и земете жито за глада на домовете си та си идете.
34 И доведете при мене най-младия си брат: тогаз ще позная че не сте съгледатели, но сте прави; и ще ви отдам брата ви; и ще търгувате в таз земя.
35 И когато изпразднуваха вретищата, ето, всекиму възелът на среброто беше във вретището му; и като видяха те и отец им възлите на среброто си, уплашиха се.
36 И рече им Яков отец им: Вие ме обезчадихте: Йосифа няма, и Симеона няма, а Вениамина искате да вземете: върх мене падна всичко това!
37 А Рувим отговори на отца си и рече: Двамата ми сина убий ако го не доведа при тебе: предай го на ръката ми, и аз ще го доведа пак при тебе.
38 А той рече: Няма да слезе син ми с вас, защото брат му умря, и той сам остана; и ако му се случи някое нещастие по пътя дето отхождате, тогава ще сведете седината ми със скърб в гроба.
Цариградски превод
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29  30  31  32  33  34  35  36  37  38  39  40  41  42  43  44  45  46  47  48  49  50