Библия БГ
Библия БГ
Търсене в Библията онлайн
Търсене в Библията онлайн
 
Битие 43 глава
Битие
Изход
Левит
Числа
Второзаконие
Исус Навин
Съдии
Рут
1 Царе
2 Царе
3 Царе
4 Царе
1 Летописи
2 Летописи
Ездра
Неемия
Естир
Йов
Псалми
Притчи
Еклесиаст
Песен на песните
Исая
Еремия
Плачът на Еремия
Езекиил
Даниил
Осия
Йоил
Амос
Авдий
Йон
Михей
Наум
Авакум
Софония
Агей
Захария
Малахия
Матей
Марк
Лука
Йоан
Деяния
Яков
1 Петрово
2 Петрово
1 Йоаново
2 Йоаново
3 Йоаново
Юда
Римляни
1 Коринтяни
2 Коринтяни
Галатяни
Ефесяни
Филипяни
Колосяни
1 Солунци
2 Солунци
1 Тимотей
2 Тимотей
Тит
Филимон
Евреи
Откровение
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29  30  31  32  33  34  35  36  37  38  39  40  41  42  43  44  45  46  47  48  49  50 
1 А гладът натегна на земята.
2 И като свършиха да ядат житото което донесоха из Египет, рече им отец им: Идете пак та купете нам малко храна.
3 А Юда му отговори и рече: Строго ни засвидетелствува человекът и рече: Няма да видите лицето му ако не е с вас брат ви.
4 Ако изпроводиш брата ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна;
5 но ако го не проводиш, няма да слезем, защото человекът ни рече: Няма да видите лицето ми ако брат ви не е с вас.
6 А Израил рече: Защо ми сторихте това зло и казахте на человека че имате друг брат?
7 А те рекоха: человекът изпита подробно за нас и за рода ни, и рече: Отец ви жив ли е още? имате ли друг брат? И отговорихме му според тези думи. От де да знаем ние че щеше да рече: Доведете брата си?
8 И рече Юда на Израиля отца си: Проводи детето с мене; и да станем да отидем, за да бъдем живи, и да не умрем, и ние и ти и челядите ни.
9 Аз се поръчавам за него: от ръката ми го искай: ако го не доведа при тебе, и го поставя пред тебе, тогаз нека съм винаги виноват тебе.
10 Понеже ако не бяхме се бавили, известно до сега втори път щяхме да се върнем.
11 И рече им Израил отец им: Ако е тъй, сторете това: вземете в съдовете си от по-добрите плодове на нашата земя, и отнесете дар на человека, малко балсама и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и мигдали;
12 и вземете двойно сребро в ръцете си; и среброто върнато в устието на вретищата ви носете пак в ръцете си: може да е станало с погрешка.
13 И брата си вземете, и станете та идете при человека.
14 И Бог Всемогущи да ви даде благодат пред человека за да проводи с вас другия ви брат и Вениамина. А аз, ако е да се обезчадя, нека се обезчадя.
15 И человеците като взеха този дар, взеха и двойно сребро в ръцете си, и Вениамина; и станаха та слязоха в Египет, и представиха се пред Йосифа.
16 И когато видя Йосиф Вениамина с тях, рече на домашния си настойник: Заведи тези человеци у дома, и заколи каквото е за клане, и приготви; защото с мене ще ядат тези человеци на пладне.
17 И стори человекът както рече Йосиф: и человекът въведе человеците у дома на Йосифа.
18 И уплашиха се человеците защото се въведоха в дома на Йосифа; и рекоха: Заради среброто, върнатото във вретищата ни първия път, ние се водим, за да намери причина против нас, и да нападне на нас, и да ни вземе раби, и ослите ни.
19 И пристъпиха при человека, настойника на Йосифовия дом, и говориха му при вратата на дома
20 и рекоха: Молим ти се, господине: слязохме първия път за да купим храна;
21 и когато дойдохме в гостилницата, отворихме вретищата си, и, ето, всекиму среброто бе в устието на вретището му, среброто ни напълно: затова го донесохме назад в ръцете си.
22 Донесохме и друго сребро в ръцете си за да купим храна: не знаем кой тури среброто ни във вретищата ни.
23 А той рече: Мир на вас: не бойте се. Бог ваш, и Бог на отца ви, даде ви съкровище във вретищата ви: среброто ви дойде у мене. И извади им Симеона.
24 И человекът въведе человеците в Йосифовия дом, и даде вода, та умиха нозете си; и даде храна на ослите им.
25 А те приготвиха дара доде да дойде Йосиф на пладне; защото чуха че там ще ядат хляб.
26 И когато дойде Йосиф в дома, принесоха му в дома дара който беше в ръцете им; и поклониха му се до земята.
27 И попита ги заради здравето им, и рече: Здрав ли е отец ви, старий, за когото ми рекохте? жив ли е още?
28 А те рекоха: Здрав е рабът ти, нашият отец: жив е още. И наведоха се та се поклониха.
29 И подигна очи и видя Вениамина брата си единоматерния, и рече: Той ли е брат ви най-младият за когото ми рекохте? И рече: Бог да те помилва, чадо мое.
30 И побърза да се оттегли Йосиф; защото се смущаваше утробата заради брата му, и търсеше място да плаче; и като влезе в стаята си плака там.
31 После уми лицето си и излезе, и като удържаваше себе си рече: Сложете хляб.
32 И сложиха особно за него, и особно за тях, и за Египтяните които ядяха с него особно; защото Египтяните не можеха да ядат хляб с Евреите, понеже това е гнусота на Египтяните.
33 И седнаха пред него, първородният според първородството си, и най-младият според младосттта си; и чудеха се человеците помежду си.
34 И взе отпреде си дялове и проводи им; а дялът Вениаминов беше пет пъти по-голям от дяла на всекиго от тях. И пиха и развеселиха се с него.
Цариградски превод
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29  30  31  32  33  34  35  36  37  38  39  40  41  42  43  44  45  46  47  48  49  50