Библия БГ
Библия БГ
Търсене в Библията онлайн
Търсене в Библията онлайн
 
Битие 44 глава
Битие
Изход
Левит
Числа
Второзаконие
Исус Навин
Съдии
Рут
1 Царе
2 Царе
3 Царе
4 Царе
1 Летописи
2 Летописи
Ездра
Неемия
Естир
Йов
Псалми
Притчи
Еклесиаст
Песен на песните
Исая
Еремия
Плачът на Еремия
Езекиил
Даниил
Осия
Йоил
Амос
Авдий
Йон
Михей
Наум
Авакум
Софония
Агей
Захария
Малахия
Матей
Марк
Лука
Йоан
Деяния
Яков
1 Петрово
2 Петрово
1 Йоаново
2 Йоаново
3 Йоаново
Юда
Римляни
1 Коринтяни
2 Коринтяни
Галатяни
Ефесяни
Филипяни
Колосяни
1 Солунци
2 Солунци
1 Тимотей
2 Тимотей
Тит
Филимон
Евреи
Откровение
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29  30  31  32  33  34  35  36  37  38  39  40  41  42  43  44  45  46  47  48  49  50 
1 И заповяда на домашния си настойник и рече: Напълни вретищата на человеците с храна, колкото могат да понесат, и тури среброто всекиму в устието на вретището му.
2 И тури чашата ми, сребърната ми чаша, в устието на вретището на най-младия, и среброто на житото му. И стори според словото което рече Йосиф.
3 На утринта като съвна, изпратиха се человеците и ослите им.
4 А когато излезоха из града, преди да се отдалечат много, рече Йосиф на домашния си настойник: Стани та тичай след человеците; и като ги стигнеш речи им: Защо въздадохте зло вместо добро?
5 Не е ли тая чашата из която пие господарят мой, и с която още и гадае? Зле сторихте което сторихте.
6 И като ги стигна рече им тези думи.
7 А те му рекоха: Защо господарят наш говори таквиз думи? Да не бъде рабите ти да сторят таквоз нещо.
8 Ето среброто което намерихме в устието на вретищата си, върнахме ти го от Ханаанската земя; и как щяхме открадна из дома на господаря ти сребро или злато?
9 У когото от рабите ти се намери, да умре той, и ние още да бъдем раби на господаря си.
10 А той рече: Сега нека бъде според думите ви: у когото се намери, той ще ми бъде раб; а вие ще бъдете неповинни.
11 И побързаха та снеха всеки вретищата на земята, и отвори всеки вретището си.
12 И търси, като начна от най-стария доде свършши до най-младия; и намери се чашата във вретището Вениаминово.
13 Тогава раздраха дрехите си, и натовариха всеки осела си, и върнаха се в града.
14 И влезе Юда и братята му в Йосифовия дом, като беше той още там, и паднаха пред него на земята.
15 И рече им Йосиф: Що е това нещо което сторихте? не знаете ли че человек какъвто съм аз непременно гадае?
16 И рече Юда: Що да речем господарю нашему? що да говорим? или как да се оправдаем? Бог намери неправдата на рабите ти: ето, раби сме господарю нашему, и ние и онзи у когото се намери чашата.
17 А той рече: Да ми не бъде да сторя това! Онзи человек у когото се намери чашата, той ще ми бъде раб; а вие идете с миром при отца си.
18 Тогава приближи при него Юда та рече: Моля ти се, господарю мой: нека говори рабът ти слово в ушите на господаря си; и да се не разпали гневът ти против раба ти, защото ти си като Фараон.
19 Господаря мой попита рабите си и рече: Имате ли баща или брат?
20 И рекохме господарю моему: Имаме баща стар, и дете на старостта му, малко; а брат му умря, и то само остана от майка си; и баща му го обича.
21 И ти рече на рабите си: Доведете ми го за да го видя с очите си.
22 И рекохме господарю моему: Детето не може да остави отца си; защото ако остави отца си, той ще умре.
23 А ти рече на рабите си: Ако не слезе брат ви най-младият с вас, няма да видите вече лицето ми.
24 И когато отидохме при раба ти отца ми, приказахме му думите на моя господар.
25 А отец наш рече: Идете пак та купете за нас малко храна.
26 И рекохме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогаз ще слезем; защото не можем да видим лицето на человека ако не е с нас най-младият ни брат.
27 И рабът ти отец ми рече ни: Вие знаете че два сина ми роди жена ми:
28 и единият излезе от мене, и рекох: Известно разкъса се от звяр; и не видях го до нине.
29 И ако вземете и тогози от лицето ми, и му се случи злощастие, ще сведете седината ми със скърб в гроба.
30 А сега, когато отида при раба ти отца ми, и детето не е с нас, (понеже душата му е свързана с неговата душа),
31 като види че детето няма, ще умре; и рабите ти ще сведат седината на раба ти отца ни със скърб в гроба.
32 Защото рабът ти станах поръчник на отца си за детето, и рекох: Ако ти го не доведа, тогаз ще бъда виноват на отца си за всегда.
33 А сега, моля ти се, да остане рабът ти вместо детето раб господарю моему, а детето да възлезе с братята си.
34 Защото как да възляза при отца си ако детето не е с мене? Да не видя злото което ще намери отца ми.
Цариградски превод
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29  30  31  32  33  34  35  36  37  38  39  40  41  42  43  44  45  46  47  48  49  50