1 И след това рекоха Йосифу: Ето, баща ти е болен. И той взе със себе си двамата си синове, Манасия и Ефрема.

2 И известиха Якову и рекоха: Ето, син ти Йосиф иде при тебе: тогаз се подкрепи Израил, и седна на одъра.

3 И рече Яков Йосифу: Бог Всемогъщи ми се яви в Луз в Ханаанската земя и благослови ме;

4 и рече ми: Ето, аз ще те наплодя, и ще те умножа, и ще те направя множество от народи; и ще дам тази земя на семето ти след тебе за всегдашно притежание.

5 И сега, двамата ти синове които ти се родиха в Египетската земя, преди да дойда аз при тебе в Египет, мои са: Ефрем и Манасия ще ми бъдат като Рувим и Симеон.

6 А чадата ти колкото родиш подир тях ще бъдат твои: в името ти на братята ти ще се нарекат в наследието си.

7 А когато аз идех от Падан, умря ми Рахил на пътя в Ханаанската земя, като оставаше само едно малко разстояние за да стигнем на Ефрата; и погребох я там на пътя на Ефрата: тя е Витлеем.

8 И като видя Израил Йосифовите синове, рече: Кои са тези?

9 И рече Йосиф на баща си: Тия са синовете ми които ми даде Бог тука. И той рече: Приведи ги при мене за да ги благословя.

10 А очите на Израиля бяха помрачени от старост, и не можеше да види. И приближи ги при него; и той ги целува и ги пригърна.

11 И рече Израил Йосифу: Не се надеех да видя лицето ти; и, ето, Бог ми показа и семето ти.

12 И отведе ги Йосиф от колената му, и поклони му се с лице до земята.

13 И взе ги Йосиф двамата, Ефрема в десницата си към лявата на Израиля, и Манасия в лявата си към дясната на Израиля, и приведе ги при него.

14 А Израил простря десницата си и възложи я на главата на Ефрема, който беше по-млад, а лявата си на Манасиевата глава, като промени нарочно ръцете си; защото Манасий беше първородний.

15 И благослови Йосифа и рече: Бог, пред Когото ходиха отците ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пасъл от рождението ми до този ден,

17 И като видя Йосиф че възложи отец му дясната си ръка на Ефремовата глава, стана му неугодно; и хвана ръката на баща си за да я премести от Ефремовата глава на Манасиевата глава.

18 И рече Йосиф на баща си: Не така, отче мой, защото този е първородний: положи десницата си на неговата глава.

19 Но отец му не рачи, и рече: Зная, чадо мое, зная: и той ще стане народ: и той ше бъде голям; но по-младият му брат ще бъде по-голям от него, и семето му ще бъде множество народи.

20 И благослови ги в онзи ден и рече: В твоето име ще благославя Израил и ще казва: Бог да те направи като Ефрема и като Манасия! И постави Ефрема пред Манасия.

21 И рече Израил Йосифу: Ето, аз умирам; и Бог ще бъде с вас, и ще ви отведе пак в земята на отците ви.

22 И аз давам тебе един дял повече от братята ти, който взех от ръцете на Аморейците чрез саблята си и чрез лъка си.