Библия БГ
Библия БГ
Търсене в Библията онлайн
Търсене в Библията онлайн
 
2 Царе 14 глава
Битие
Изход
Левит
Числа
Второзаконие
Исус Навин
Съдии
Рут
1 Царе
2 Царе
3 Царе
4 Царе
1 Летописи
2 Летописи
Ездра
Неемия
Естир
Йов
Псалми
Притчи
Еклесиаст
Песен на песните
Исая
Еремия
Плачът на Еремия
Езекиил
Даниил
Осия
Йоил
Амос
Авдий
Йон
Михей
Наум
Авакум
Софония
Агей
Захария
Малахия
Матей
Марк
Лука
Йоан
Деяния
Яков
1 Петрово
2 Петрово
1 Йоаново
2 Йоаново
3 Йоаново
Юда
Римляни
1 Коринтяни
2 Коринтяни
Галатяни
Ефесяни
Филипяни
Колосяни
1 Солунци
2 Солунци
1 Тимотей
2 Тимотей
Тит
Филимон
Евреи
Откровение
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24 
1 И позна Иоав Саруиний син че сърдцето на царя беше към Авесалома.
2 И проводи Иоав в Текое та доведе от там една умна жена, и рече й: Престори се, моля, че си в сетование, и облечи дрехи на сетование, и не се помазвай с елей, но бъди като жена сетуваща много дни за мъртвец;
3 и иди при царя та му говори според тези думи. И тури Иоав думите в устата й.
4 И като говори Текойката жена на царя, падна на лице до земята та се поклони и рече: Помогни ми, царю.
5 И рече й царят: Що имаш? А тя рече: Ох! аз към жена вдовица, и умря мъж ми.
6 И рабинята ти имаше двама синове, които се сбиха и двамата на полето; и нямаше някой да ги раздвои, но удари единият другия и го уби.
7 И, ето, станаха всичките роднини против рабинята ти та рекоха: Предай оногози който удари брата си за да го умъртвим за живота на брата му когото уби, и да изтребим купно наследника; и така ще угасят въглена който ми е останал та да не оставят на мъжа ми име нито остатък по лицето на земята.
8 И рече царят на жената: Иди в дома си, а аз ще заповядам за тебе.
9 И рече Текойката жена на царя: Господарю мой царю, нека е на мене беззаконието, и на отеческия ми дом; а царят и престолът му да са неповинни.
10 И рече царят: Който проговори против тебе, доведи го при мене; и няма вече да те докачи.
11 И тя рече: Нека помене, моля, царят Господа Бога своего, и нека не остави да се умножат отмъстителите на кръвта за изтребление и да погубят сина ми. А той рече: Жив Господ, нито един косъм на сина ти не ще падне на земята.
12 Тогаз рече жената: Нека говори, моля, рабинята ти слово на господаря си царя. И рече: Говори.
13 И рече жената: Защо си помислил ти таквоз нещо против Божиите люде? понеже царят говори това като повинен человек когато царят не възвращава заточения си.
14 Защото непременно ще умрем, и сме като вода разляна по земята която се не събира пак; и Бог не отнема душа, но намерва средства щото заточеният да не остане отдалечен от него.
15 Сега за това дойдох да поговоря това на господаря си царя, защото людете ме уплашиха; и рабинята ти рече: Ще говоря сега на царя: може-би царят да изпълни прошението на рабинята си.
16 Защото царят ще послуша, за да избави рабинята си от ръката на человека който иска да погуби мене и сина ми купно от Божието наследие.
17 Рече даже рабинята ти: Речта на господаря ми царя ще бъде сега утешителна; защото както е ангел Божий така е господарят ми царят за да разсъждава за доброто и злото; и Господ Бог твой ще бъде с тебе.
18 Тогаз отговори царят и рече на жената: Да не скриеш от мене сега това за което ще те попитам аз. И рече жената: Нека проговори, моля, господарят ми царят.
19 И рече царят: С тебе ли е в всичко това ръката на Иоава? И жената отговори и рече: Жива е душата ти, господарю мой царю, от всичко това що изрече господарят ми царят никой не може да уклони ни на дясно ни на ляво; защото рабът ти Иоав, той ми заповяда, и той тури всички тези думи в устата на рабинята ти.
20 Рабът ти Иоав направи това за да обърне лицето на тази дума; и господарят ми е мъдър като мъдростта на ангел Божий за да познава всичко що е на земята.
21 И рече царят на Иоава: Ето, сега направих това нещо; иди прочее, доведи младия Авесалома.
22 И падна Иоав с лицето на земята та се поклони, и благослови царя. И рече Иоав: Днес познава рабът ти че намерих благодат пред очите ти, господарю мой царю, защото царят стори според думата на раба си.
23 Тогаз стана Иоав та отиде в Гесур, и доведе Авесалома в Ерусалим.
24 И рече царят: Да се върне в дома си, и да не види лицето ми. И върна се Авесалом в дома си, и не видя лицето на царя.
25 А в всичкия Израил нямаше человек толкоз много похвален заради красотата си както Авесалом: от петата на ногата му дори до върха му нямаше в него порок.
26 И когато стрижеше главата си, (защото всяка година я стрижеше; понеже космите му натегнуваха, за това ги стрижеше,) претегляше власите на главата си, и тежеха двесте сикли според царската теглилка.
27 И родиха се Авесалому трима синове и една дъщеря именуема Тамар: тя бе прекрасна жена.
28 И седя Авесалом в Ерусалим две години цели, а лицето на царя не видя.
29 За това проводи Авесалом до Иоава за да го проводи при царя; но той на рачи да дойде при него. Прати пак втори път, но не рачи да дойде.
30 Тогаз рече на рабите си: Вижте, нивата на Иоава е близу при моята, и има ечимик там: идете та го изгорете с огън. И изгориха Авесаломовите раби нивата с огън.
31 И стана Иоав та отиде при Авесалома в къщата, и рече му: Защо изгориха слугите ти нивата ми с огън?
32 А Авесалом отговори Иоаву: Ето, пратих при тебе и рекох: Ела тук да за те проводя при царя да речеш: Защо съм дошел от Гесур? по-добре щеше да е за мене да бях още там: сега прочее нека видя лицето на царя; и ако има неправда в мене, нека ме умъртви.
33 Тогаз Иоав дойде при царя та му извести това; и повикна Авесалома, та дойде при царя, и поклони се с лицето до земята пред царя; и царят целуна Авесалома.
Цариградски превод
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24