1 И Иоав Саруиният син позна, че сърцето на царя беше наклонено към Авесалома.

1 И позна Иоав Саруиний син че сърдцето на царя беше към Авесалома.

1 Now Joab the son of Zeruiah perceived that the king's heart was toward Absalom.

2 Затова Иоав прати в Текое та доведоха от там една умна жена, и рече й: Престори се, моля, че си в жалейка и облечи траурни дрехи, и не се помазвай с масло, но бъди като жена, която жалее дълго време за мъртвец;

2 И проводи Иоав в Текое та доведе от там една умна жена, и рече й: Престори се, моля, че си в сетование, и облечи дрехи на сетование, и не се помазвай с елей, но бъди като жена сетуваща много дни за мъртвец;

2 And Joab sent to Tekoah, and fetched thence a wise woman, and said unto her, I pray thee, feign thyself to be a mourner, and put on now mourning apparel, and anoint not thyself with oil, but be as a woman that had a long time mourned for the dead:

3 и иди при царя та му говори според тия думи. И Иоав тури думите в устата й.

3 и иди при царя та му говори според тези думи. И тури Иоав думите в устата й.

3 And come to the king, and speak on this manner unto him. So Joab put the words in her mouth.

4 И когато текойката дойде да говори на царя, падна с лице на земята та се поклони, и рече: Помогни ми царю.

4 И като говори Текойката жена на царя, падна на лице до земята та се поклони и рече: Помогни ми, царю.

4 And when the woman of Tekoah spake to the king, she fell on her face to the ground, and did obeisance, and said, Help, O king.

5 И царят й рече: Що имаш? А тя рече: Ах! аз съм вдовица; мъжът ми умря.

5 И рече й царят: Що имаш? А тя рече: Ох! аз към жена вдовица, и умря мъж ми.

5 And the king said unto her, What aileth thee? And she answered, I am indeed a widow woman, and mine husband is dead.

6 Слугинята ти имаше двама сина, и те двамата се сбиха на полето; и като нямаше кой да ги раздели, единият удари другият и го уби.

6 И рабинята ти имаше двама синове, които се сбиха и двамата на полето; и нямаше някой да ги раздвои, но удари единият другия и го уби.

6 And thy handmaid had two sons, and they two strove together in the field, and there was none to part them, but the one smote the other, and slew him.

7 И, ето, всичките роднини станаха против слугинята ти и рекоха: Предай оногова, който удари брата си, за да го убием за живота на брата му, когото уби, и така да изтребим и наследника. Така ще угасят въглена, който ми е останал, и не ще оставят на мъжа ми ни име, ни остатък по лицето на света.

7 И, ето, станаха всичките роднини против рабинята ти та рекоха: Предай оногози който удари брата си за да го умъртвим за живота на брата му когото уби, и да изтребим купно наследника; и така ще угасят въглена който ми е останал та да не оставят на мъжа ми име нито остатък по лицето на земята.

7 And, behold, the whole family is risen against thine handmaid, and they said, Deliver him that smote his brother, that we may kill him, for the life of his brother whom he slew; and we will destroy the heir also: and so they shall quench my coal which is left, and shall not leave to my husband neither name nor remainder upon the earth.

8 И царят каза на жената: Иди у дома си; аз ще разпоредя за тебе.

8 И рече царят на жената: Иди в дома си, а аз ще заповядам за тебе.

8 And the king said unto the woman, Go to thine house, and I will give charge concerning thee.

9 А текойката каза на царя: Господарю мой царю, беззаконието нека бъде на мене и на бащиния ми дом; а царят и престолът му нека бъдат невинни.

9 И рече Текойката жена на царя: Господарю мой царю, нека е на мене беззаконието, и на отеческия ми дом; а царят и престолът му да са неповинни.

9 And the woman of Tekoah said unto the king, My lord, O king, the iniquity be on me, and on my father's house: and the king and his throne be guiltless.

10 И рече царят: Който проговори против тебе, доведи го при мене, и няма вече да те докачи.

10 И рече царят: Който проговори против тебе, доведи го при мене; и няма вече да те докачи.

10 And the king said, Whoever saith ought unto thee, bring him to me, and he shall not touch thee any more.

11 И тя рече: Моля, нека помни царят Господа своя Бог, за да не продължава вече отмъстителят за кръвта да изтребва, и да не погуби сина ми. А той рече: заклевам се в живота на Господа, ни един косъм на сина ти няма да падне на земята.

11 И тя рече: Нека помене, моля, царят Господа Бога своего, и нека не остави да се умножат отмъстителите на кръвта за изтребление и да погубят сина ми. А той рече: Жив Господ, нито един косъм на сина ти не ще падне на земята.

11 Then said she, I pray thee, let the king remember the LORD thy God, that thou wouldest not suffer the revengers of blood to destroy any more, lest they destroy my son. And he said, As the LORD liveth, there shall not one hair of thy son fall to the earth.

12 Тогава жената рече: Нека каже, моля, слугинята ти една дума на господаря си царя. И той рече: Кажи.

12 Тогаз рече жената: Нека говори, моля, рабинята ти слово на господаря си царя. И рече: Говори.

12 Then the woman said, Let thine handmaid, I pray thee, speak one word unto my lord the king. And he said, Say on.

13 И жената рече: Тогава защо си помислил такова нещо против Божиите люде? понеже царят, като казва това, излиза виновен загдето царят не възвръща своя заточеник.

13 И рече жената: Защо си помислил ти таквоз нещо против Божиите люде? понеже царят говори това като повинен человек когато царят не възвращава заточения си.

13 And the woman said, Wherefore then hast thou thought such a thing against the people of God? for the king doth speak this thing as one which is faulty, in that the king doth not fetch home again his banished.

14 Защото е неизбежно ние да умрем, и сме като вода разляна по земята, която не се събира пак; па и Бог не отнема живот, но изнамерва средства, щото заточеният да не остане отдалечен от Него.

14 Защото непременно ще умрем, и сме като вода разляна по земята която се не събира пак; и Бог не отнема душа, но намерва средства щото заточеният да не остане отдалечен от него.

14 For we must needs die, and are as water spilt on the ground, which cannot be gathered up again; neither doth God respect any person: yet doth he devise means, that his banished be not expelled from him.

15 Сега по тая причина дойдох да кажа това на господаря си царя, че людете ме уплашиха; и слугинята ти рече: Ще говоря сега на царя; може би царят да изпълни просбата на слугинята си.

15 Сега за това дойдох да поговоря това на господаря си царя, защото людете ме уплашиха; и рабинята ти рече: Ще говоря сега на царя: може-би царят да изпълни прошението на рабинята си.

15 Now therefore that I am come to speak of this thing unto my lord the king, it is because the people have made me afraid: and thy handmaid said, I will now speak unto the king; it may be that the king will perform the request of his handmaid.

16 Защото царят ще послуша, за да избави слугинята си от ръката на човека, който иска да погуби и мене и сина ми изсред Божието наследство.

16 Защото царят ще послуша, за да избави рабинята си от ръката на человека който иска да погуби мене и сина ми купно от Божието наследие.

16 For the king will hear, to deliver his handmaid out of the hand of the man that would destroy me and my son together out of the inheritance of God.

17 И слугинята ти рече: Думата на господаря ми нека бъде сега утешителна; защото господарят ми царят е като Божий ангел за да разсъждава за доброто и злото; и Господ твой Бог да бъде с тебе.

17 Рече даже рабинята ти: Речта на господаря ми царя ще бъде сега утешителна; защото както е ангел Божий така е господарят ми царят за да разсъждава за доброто и злото; и Господ Бог твой ще бъде с тебе.

17 Then thine handmaid said, The word of my lord the king shall now be comfortable: for as an angel of God, so is my lord the king to discern good and bad: therefore the LORD thy God will be with thee.

18 Тогава царят в отговор каза на жената: Моля, да не скриеш от мене това, за което ще те попитам. И рече жената: Нека проговори, моля, господарят ми царят.

18 Тогаз отговори царят и рече на жената: Да не скриеш от мене сега това за което ще те попитам аз. И рече жената: Нека проговори, моля, господарят ми царят.

18 Then the king answered and said unto the woman, Hide not from me, I pray thee, the thing that I shall ask thee. And the woman said, Let my lord the king now speak.

19 И рече царят: С тебе ли е във всичко това ръката на Иоава? И жената в отговор рече: Заклевам се в живота на душата ти господарю мой царю, никой не може да се отклони ни на дясно ни на ляво от нищо що изрече господарят ми царят; защото слугата ти Иоав, той ми заповяда, и той тури всички тия думи в устата на слугинята ти.

19 И рече царят: С тебе ли е в всичко това ръката на Иоава? И жената отговори и рече: Жива е душата ти, господарю мой царю, от всичко това що изрече господарят ми царят никой не може да уклони ни на дясно ни на ляво; защото рабът ти Иоав, той ми заповяда, и той тури всички тези думи в устата на рабинята ти.

19 And the king said, Is not the hand of Joab with thee in all this? And the woman answered and said, As thy soul liveth, my lord the king, none can turn to the right hand or to the left from ought that my lord the king hath spoken: for thy servant Joab, he bade me, and he put all these words in the mouth of thine handmaid:

20 Слугата ти Иоав стори това, за да измени лицето на работата; и господарят ми е мъдър с мъдростта на един Божий ангел, за да познава всичко, що има на света.

20 Рабът ти Иоав направи това за да обърне лицето на тази дума; и господарят ми е мъдър като мъдростта на ангел Божий за да познава всичко що е на земята.

20 To fetch about this form of speech hath thy servant Joab done this thing: and my lord is wise, according to the wisdom of an angel of God, to know all things that are in the earth.

21 Тогава царят каза на Иоава: Ето сега, сторих това нещо; иди прочее, доведи младежа Авесалом.

21 И рече царят на Иоава: Ето, сега направих това нещо; иди прочее, доведи младия Авесалома.

21 And the king said unto Joab, Behold now, I have done this thing: go therefore, bring the young man Absalom again.

22 И Иоав падна с лице на земята та се поклони и благослови царя. И рече Иоав: Днес слугата ти познава, че придобих твоето благоволение, господарю мой царю, тъй като царят изпълни желанието на слугата си.

22 И падна Иоав с лицето на земята та се поклони, и благослови царя. И рече Иоав: Днес познава рабът ти че намерих благодат пред очите ти, господарю мой царю, защото царят стори според думата на раба си.

22 And Joab fell to the ground on his face, and bowed himself, and thanked the king: and Joab said, To day thy servant knoweth that I have found grace in thy sight, my lord, O king, in that the king hath fulfilled the request of his servant.

23 И така Иоав стана и отиде в Гесур, и доведе Авесалома в Ерусалим.

23 Тогаз стана Иоав та отиде в Гесур, и доведе Авесалома в Ерусалим.

23 So Joab arose and went to Geshur, and brought Absalom to Jerusalem.

24 А царят рече: Нека се отбие в своята къща, а моето лице да не види. Затова Авесалом се отби в своята си къща и не видя лицето на царя.

24 И рече царят: Да се върне в дома си, и да не види лицето ми. И върна се Авесалом в дома си, и не видя лицето на царя.

24 And the king said, Let him turn to his own house, and let him not see my face. So Absalom returned to his own house, and saw not the king's face.

25 А в целия Израил нямаше човек толкова много хвален за красотата си колкото Авесалома; от петата на ногата му, дори до върха на главата му нямаше в него недостатък.

25 А в всичкия Израил нямаше человек толкоз много похвален заради красотата си както Авесалом: от петата на ногата му дори до върха му нямаше в него порок.

25 But in all Israel there was none to be so much praised as Absalom for his beauty: from the sole of his foot even to the crown of his head there was no blemish in him.

26 И когато острижеше главата си, (защото всяка година я стрижеше, понеже косата му натегваше, затова я стрижеше), претегляше косата на главата си, и тя тежеше двеста сикли според царската теглилка.

26 И когато стрижеше главата си, (защото всяка година я стрижеше; понеже космите му натегнуваха, за това ги стрижеше,) претегляше власите на главата си, и тежеха двесте сикли според царската теглилка.

26 And when he polled his head, (for it was at every year's end that he polled it: because the hair was heavy on him, therefore he polled it:) he weighed the hair of his head at two hundred shekels after the king's weight.

27 И родиха се на Авесалома трима сина и една дъщеря на име Тамар, която беше красива.

27 И родиха се Авесалому трима синове и една дъщеря именуема Тамар: тя бе прекрасна жена.

27 And unto Absalom there were born three sons, and one daughter, whose name was Tamar: she was a woman of a fair countenance.

28 И Авесалом седя в Ерусалим цели две години без да види лицето на царя.

28 И седя Авесалом в Ерусалим две години цели, а лицето на царя не видя.

28 So Absalom dwelt two full years in Jerusalem, and saw not the king's face.

29 Тогава Авесалом повика Иоава, за да го изпрати при царя; но той отказа да дойде при него. И повика го втори път; но пак отказа да дойде.

29 За това проводи Авесалом до Иоава за да го проводи при царя; но той на рачи да дойде при него. Прати пак втори път, но не рачи да дойде.

29 Therefore Absalom sent for Joab, to have sent him to the king; but he would not come to him: and when he sent again the second time, he would not come.

30 Затова, каза на слугите си: Вижте, Иоавовата нива е близо до моята, и там има ечемик; идете запалете го. И тъй Авесаломовите слуги запалиха нивата.

30 Тогаз рече на рабите си: Вижте, нивата на Иоава е близу при моята, и има ечимик там: идете та го изгорете с огън. И изгориха Авесаломовите раби нивата с огън.

30 Therefore he said unto his servants, See, Joab's field is near mine, and he hath barley there; go and set it on fire. And Absalom's servants set the field on fire.

31 Тогава Иоав стана та отиде при Авесалома в къщата му и му каза: Защо са запалили слугите ти нивата ми?

31 И стана Иоав та отиде при Авесалома в къщата, и рече му: Защо изгориха слугите ти нивата ми с огън?

31 Then Joab arose, and came to Absalom unto his house, and said unto him, Wherefore have thy servants set my field on fire?

32 А Авесалом отговори на Иоава: Ето, пратих до тебе да кажат: Дойди тук за да те пратя при царя да кажеш: Защо съм дошъл от Гесур? по-добре щеше да е за мене да бях още там; сега, прочее, нека видя лицето на царя; и ако има неправда в мене, нека ме убие.

32 А Авесалом отговори Иоаву: Ето, пратих при тебе и рекох: Ела тук да за те проводя при царя да речеш: Защо съм дошел от Гесур? по-добре щеше да е за мене да бях още там: сега прочее нека видя лицето на царя; и ако има неправда в мене, нека ме умъртви.

32 And Absalom answered Joab, Behold, I sent unto thee, saying, Come hither, that I may send thee to the king, to say, Wherefore am I come from Geshur? it had been good for me to have been there still: now therefore let me see the king's face; and if there be any iniquity in me, let him kill me.

33 Тогава Иоав дойде при царя та му извести това; и той повика Авесалома, който като дойде при царя, поклони се с лице до земята пред царя; и царят целуна Авесалома.

33 Тогаз Иоав дойде при царя та му извести това; и повикна Авесалома, та дойде при царя, и поклони се с лицето до земята пред царя; и царят целуна Авесалома.

33 So Joab came to the king, and told him: and when he had called for Absalom, he came to the king, and bowed himself on his face to the ground before the king: and the king kissed Absalom.