Търсене в Библията онлайн
 
2 Царе 15 глава
×
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24 
1 След това Авесалом си приготви колесници и коне и петдесет мъже, които да тичат пред него.
1 And it came to pass after this, that Absalom prepared him chariots and horses, and fifty men to run before him.
2 И Авесалом ставаше рано, та стоеше край пътя до портата; и когато някой имаше дело, за което трябваше да дойде пред царя за съдба, тогава Авесалом го викаше и думаше: От кой си град? А той казваше: Слугата ти е от еди-кое Израилево племе.
2 And Absalom rose up early, and stood beside the way of the gate: and it was so, that when any man that had a controversy came to the king for judgment, then Absalom called unto him, and said, Of what city art thou? And he said, Thy servant is of one of the tribes of Israel.
3 И Авесалом му казваше: Виж, твоята работа е добра и права; но от страна на царя няма кой да те слуша.
3 And Absalom said unto him, See, thy matters are good and right; but there is no man deputed of the king to hear thee.
4 Авесалом още казваше: Да бях само поставен съдия на тая страна, за да идва при мене всеки, който има спор или дело, та да го оправдавам!
4 Absalom said moreover, Oh that I were made judge in the land, that every man which hath any suit or cause might come unto me, and I would do him justice!
5 И когато някой се приближаваше да му се поклони, той простираше ръка та го хващаше и го целуваше.
5 And it was so, that when any man came nigh to him to do him obeisance, he put forth his hand, and took him, and kissed him.
6 Така постъпваше Авесалом с всеки израилтянин, който дохождаше при царя за съд; и по тоя начин Авесалом подмамваше сърцата на Израилевите мъже.
6 And on this manner did Absalom to all Israel that came to the king for judgment: so Absalom stole the hearts of the men of Israel.
7 И като се свършиха четири години, Авесалом каза на царя: Да отида, моля, в Хеврон, за да изпълня обрека, който направих Господу;
7 And it came to pass after forty years, that Absalom said unto the king, I pray thee, let me go and pay my vow, which I have vowed unto the LORD, in Hebron.
8 защото слугата ти направи обрек, когато живееше в Гесур у Сирия, и казах: Ако наистина ме върне Господ в Ерусалим, тогава ще послужа Господу.
8 For thy servant vowed a vow while I abode at Geshur in Syria, saying, If the LORD shall bring me again indeed to Jerusalem, then I will serve the LORD.
9 И царят му каза: Иди с мир. И така, той стана та отиде в Хеврон.
9 And the king said unto him, Go in peace. So he arose, and went to Hebron.
10 А Авесалом разпрати шпиони по всичките Израилеви племена да казват: Щом чуете тръбния звук, кажете: Авесалом се възцари в Хеврон.
10 But Absalom sent spies throughout all the tribes of Israel, saying, As soon as ye hear the sound of the trumpet, then ye shall say, Absalom reigneth in Hebron.
11 А с Авесалома отидоха от Ерусалим двеста мъже, поканени, които отидоха простодушно, без да знаят нещо.
11 And with Absalom went two hundred men out of Jerusalem, that were called; and they went in their simplicity, and they knew not any thing.
12 После, докато принасяше жертвите, Авесалом покани Давидовия съветник, гилонеца Ахитофел, от града му Гило. И заговорът бе силен, понеже людете постоянно се умножаваха около Авесалома.
12 And Absalom sent for Ahithophel the Gilonite, David's counsellor, from his city, even from Giloh, while he offered sacrifices. And the conspiracy was strong; for the people increased continually with Absalom.
13 Тогава дойде вестител при Давида и каза: Сърцата на Израилевите мъже се обърнаха към Авесалома.
13 And there came a messenger to David, saying, The hearts of the men of Israel are after Absalom.
14 А Давид каза на всичките си слуги, които бяха с него в Ерусалим: Станете да бягаме, иначе никой от нас не ще може да се опази от Авесалома; побързайте да отидем, да не би да ни застигне скоро, та докара зло върху нас, и порази града с острото на ножа.
14 And David said unto all his servants that were with him at Jerusalem, Arise, and let us flee; for we shall not else escape from Absalom: make speed to depart, lest he overtake us suddenly, and bring evil upon us, and smite the city with the edge of the sword.
15 И царските слуги рекоха на царя: Ето, слугите ти са готови да вършат все що избере господарят ни царят.
15 And the king's servants said unto the king, Behold, thy servants are ready to do whatsoever my lord the king shall appoint.
16 И тъй, царят излезе, и целият му дом подир него. А царят остави десет жени, наложници, да пазят къщата.
16 And the king went forth, and all his household after him. And the king left ten women, which were concubines, to keep the house.
17 Царят, прочее, излезе, и всичките люде подир него, и спряха се на едно далечно място.
17 And the king went forth, and all the people after him, and tarried in a place that was far off.
18 И всичките му слуги вървяха близо до него; а всичките херетци, всичките фелетци и всичките гетци, шестстотин мъже, които бяха го последвали от Гет, вървяха пред царя.
18 And all his servants passed on beside him; and all the Cherethites, and all the Pelethites, and all the Gittites, six hundred men which came after him from Gath, passed on before the king.
19 Тогава царят каза на гетеца Итай: Защо идеш и ти с нас? върни се и остани с царя, защото си чужденец и преселен от мястото си.
19 Then said the king to Ittai the Gittite, Wherefore goest thou also with us? return to thy place, and abide with the king: for thou art a stranger, and also an exile.
20 Ти вчера дойде; и днес да те направя ли да се скиташ с нас? Ето, аз ще ида където мога; ти се върни, заведи още и братята си; милост и вярност да бъдат с тебе!
20 Whereas thou camest but yesterday, should I this day make thee go up and down with us? seeing I go whither I may, return thou, and take back thy brethren: mercy and truth be with thee.
21 А Итай в отговор рече на царя: Заклевам се в живота на Господа и в живота на господаря ми царя, гдето и да бъде господарят ми царят, било за смърт, било за живот, непременно там ще бъде и слугата ти.
21 And Ittai answered the king, and said, As the LORD liveth, and as my lord the king liveth, surely in what place my lord the king shall be, whether in death or life, even there also will thy servant be.
22 Тогава Давид каза на Итая: Иди та премини. И тъй, премина гетецът Итай, и всичките му мъже, и всичките деца що бяха с него.
22 And David said to Ittai, Go and pass over. And Ittai the Gittite passed over, and all his men, and all the little ones that were with him.
23 А цялата местност плачеше със силен глас като преминаваха всичките люде; а царят премина потока Кедрон, и всичките люде преминаха през пътя за пустинята.
23 And all the country wept with a loud voice, and all the people passed over: the king also himself passed over the brook Kidron, and all the people passed over, toward the way of the wilderness.
24 А ето дойде и Садок и с него всичките левити, които носеха ковчега за плочите на Божия завет; и сложиха Божия ковчег (при който се качи и Авиатар) догде всичките люде излязоха от града.
24 And lo Zadok also, and all the Levites were with him, bearing the ark of the covenant of God: and they set down the ark of God; and Abiathar went up, until all the people had done passing out of the city.
25 Тогава царят каза на Садока: Върни Божия ковчег в града; ако придобия благоволението на Господа, Той ще ме възвърне за да видя Него и обиталището Му;
25 And the king said unto Zadok, Carry back the ark of God into the city: if I shall find favour in the eyes of the LORD, he will bring me again, and shew me both it, and his habitation:
26 но ако рече така: Нямам благоволение в тебе, - ето ме, нека ми стори каквото Му се вижда за добро.
26 But if he thus say, I have no delight in thee; behold, here am I, let him do to me as seemeth good unto him.
27 Царят още каза на свещеника Садока: Ти, гледаче, върни се в града с мир; и с вас нека се върнат и двамата ви сина: твоят син Ахимаас, и Авиатаровият син Ионатан.
27 The king said also unto Zadok the priest, Art not thou a seer? return into the city in peace, and your two sons with you, Ahimaaz thy son, and Jonathan the son of Abiathar.
28 Вижте, аз ще се бавя при бродовете в пустинята, докато дойде дума от вас да ми извести какво да направя.
28 See, I will tarry in the plain of the wilderness, until there come word from you to certify me.
29 И тъй, Садок и Авиатар върнаха Божия ковчег в Ерусалим, и там останаха.
29 Zadok therefore and Abiathar carried the ark of God again to Jerusalem: and they tarried there.
30 А Давид се възкачваше по нагорнището на маслинения хълм и плачеше, като се изкачваше, с покрита глава и вървейки бос; и всичките люде що бяха с него покриваха всеки главата си, и плачеха като се изкачваха.
30 And David went up by the ascent of mount Olivet, and wept as he went up, and had his head covered, and he went barefoot: and all the people that was with him covered every man his head, and they went up, weeping as they went up.
31 И известиха на Давида, казвайки: Ахитофел е между заговорниците с Авесалома. И рече Давид: Господи, моля Ти се, осуети съвета на Ахитофела.
31 And one told David, saying, Ahithophel is among the conspirators with Absalom. And David said, O LORD, I pray thee, turn the counsel of Ahithophel into foolishness.
32 И когато стигна Давид на върха на хълма, гдето ставаше богопоклонение, ето архиецът Хусай го посрещна с дрехата си раздрана и с пръст на главата си.
32 And it came to pass, that when David was come to the top of the mount, where he worshipped God, behold, Hushai the Archite came to meet him with his coat rent, and earth upon his head:
33 И Давид му каза: Ако дойдеш с мене, ще ми бъдеш товар;
33 Unto whom David said, If thou passest on with me, then thou shalt be a burden unto me:
34 но ако се върнеш в града и речеш на Авесалома: Царю, ще ти бъда слуга; както бях слуга на баща ти до сега, така ще бъда слуга на тебе, - тогава можеш да осуетиш за мене съвета на Ахитофела.
34 But if thou return to the city, and say unto Absalom, I will be thy servant, O king; as I have been thy father's servant hitherto, so will I now also be thy servant: then mayest thou for me defeat the counsel of Ahithophel.
35 Не са ли там с тебе свещениците Садок и Авиатар? всичко, прочее, каквото би чул от царския дом, съобщи на свещениците Садока и Авиатара;
35 And hast thou not there with thee Zadok and Abiathar the priests? therefore it shall be, that what thing soever thou shalt hear out of the king's house, thou shalt tell it to Zadok and Abiathar the priests.
36 ето, там с тях са двамата им сина, Ахимаас Садоков и Ионатан Авиатаров; чрез тях ми съобщавайте всичко, каквото чуете.
36 Behold, they have there with them their two sons, Ahimaaz Zadok's son, and Jonathan Abiathar's son; and by them ye shall send unto me every thing that ye can hear.
37 И така, Давидовият приятел Хусай, влезе в града; също и Авесалом влезе в Ерусалим.
37 So Hushai David's friend came into the city, and Absalom came into Jerusalem.
Превод от 1940 г
King James Version
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24