Библия БГ
Библия БГ
Търсене в Библията онлайн
Търсене в Библията онлайн
 
2 Царе 19 глава
Битие
Изход
Левит
Числа
Второзаконие
Исус Навин
Съдии
Рут
1 Царе
2 Царе
3 Царе
4 Царе
1 Летописи
2 Летописи
Ездра
Неемия
Естир
Йов
Псалми
Притчи
Еклесиаст
Песен на песните
Исая
Еремия
Плачът на Еремия
Езекиил
Даниил
Осия
Йоил
Амос
Авдий
Йон
Михей
Наум
Авакум
Софония
Агей
Захария
Малахия
Матей
Марк
Лука
Йоан
Деяния
Яков
1 Петрово
2 Петрово
1 Йоаново
2 Йоаново
3 Йоаново
Юда
Римляни
1 Коринтяни
2 Коринтяни
Галатяни
Ефесяни
Филипяни
Колосяни
1 Солунци
2 Солунци
1 Тимотей
2 Тимотей
Тит
Филимон
Евреи
Откровение
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24 
1 И извести се на Иоава: Ето, царят плаче и жали за Авесалома.
2 И в онзи ден победата се обърна в печал в всичкия народ; защото чу народът да говорят в онзи ден: Царят е печален за сина си.
3 И влазяха людете в града през онзи ден скритом, както люде които се крият посрамени когато бягат в сражението.
4 А царят покри лицето си, и викаше царят с голям глас: Сине мой Авесаломе, Авесаломе, сине мой, сине мой!
5 И влезе Иоав в дома при царя та рече: Ти посрами днес лицата на всичките си раби които упазиха днес живота ти, и живота на синовете ти и на дъщерите ти, и живота на жените ти, и живота на наложниците ти.
6 Понеже обичаш онези които те ненавидят, а ненавидиш онези които те обичат; защото ти показа днес че за тебе не са нищо князове и раби; защото днес познах че ако би Авесалом да останеше жив, а ние всинца да измряхме днес, тогаз щеше да ти е угодно.
7 Сега прочее стани, излез та говори по сърдцето на рабите си; защото се кълна в Господа че, ако не излезеш, не ще да остане с тебе тази нощ нито един; и това ще ти стане по-лошо от всичките злини колкото са дошли върх тебе от младостта ти до сега.
8 Тогаз стана царят та седна при портата. И известиха на всичките люде и казаха: Ето, царят седи при портата. И дойдоха всичките люде при царя; а Израил побегна, всеки в шатъра си.
9 И всичките люде на всичките Изралеви племена бяха в препиране, и говореха: Царят ни избави от ръката на неприятелите ни; и той ни освободи от ръката на Филистимците; а сега побегна от мястото поради Авесалома.
10 А Авесалом, когото помазахме за цар над нас, умря в сражението. Сега прочее защо не говорите да върнем царя?
11 И прати цар Давид на Садока и на Авиатара свещениците и рече: Говорете на Юдините старейшини и кажете: Защо сте вие последни за да повърнете царя в дома му? (защото думите на всичкия Израил стигнаха при царя в дома му).
12 Вие сте ми братя, вие кости мои и плът моя; защо прочее сте последни за да върнете царя?
13 А най-вече на Амаса речете: Не си ли ти кост моя и плът моя? така да ми направи Бог, и така да приложи, ако не бъдеш ти военачалник винаги пред мене вместо Иоава.
14 И преклони сърдцето на всичките Юдини мъже като на едного человека; и проводиха на царя да му кажат: Върни се ти, и всичките твои раби.
15 И тъй, върна се царят та дойде до Иордан. И дойде Юда до Галгал за да иде да посрещне царя, да преведе царя през Иордан.
16 Тогаз побърза Семей синът Гираев, Вениаминецът, от Ваурим, та слезе с Юдините мъже да посрещне цар Давида.
17 И имаше с него тисяща мъже от Вениамина, и Сива раба на Сауловия дом, петнадесетте му синове, и двадесет негови раби с него; и стигнаха на Иордан преди царя.
18 После премина ладията за да преведе царското домородие, и да направи каквото би му се видяло угодно. И Семей синът Гираев падна пред царя като преминаваше Иордан,
19 и рече на царя: Нека не вмени Господарят ми беззаконие в мене, и нека не помни беззаконието което стори рабът ти в деня когато излазяше господарят ми царят из Ерусалим, щото да тури това царят в сърдцето си;
20 защото аз рабът ти познах че съгреших; и, ето, аз дойдох днес по-напред от всичкия Иосифов дом за да сляза да посрещна господаря си царя.
21 И отговори Ависей Саруинът син и рече: Не трябва ли Семей да се умъртви за това защото прокле помазаника Господен?
22 А Давид рече: Що има между мене и вас, Саруини синове, та ми ставате днес противници? трябва ли този ден да се умъртви человек в Израил? защото не знам ли аз днес че съм цар над Израил?
23 И рече царят на Семея: Няма да умреш. И закле му се царят.
24 И Мемфивостей Сауловът син слезе да посрещне царя; и нито нозете си беше омил, нито брадата си сгладил, нито дрехите си беше изпрал от който ден царят тръгна дори до деня в който се върна с мир.
25 И когато дойде в Ерусалим да посрещне царя, царят му рече: Защо не дойде с мене, Мемфивостее?
26 А той отговори: Господарю мой царю, рабът ми ме измами; защото рабът ти рече: Да оседлая за себе си осела, и ще се кача на него та да ида при царя, защото рабът ти е хром.
27 И наклевети той раба ти на господаря ми царя; но господарят ми царят е като ангел Божий: направи прочее това що е угодно пред очите ти.
28 Защото всичкий дом на отца ми не бе освен мъже за смърт пред господаря ми царя; но ти нареди раба си между онези които ядяха на трапезата ти. И каква правда имам аз вече, и защо да се оплаквам още на царя?
29 И рече му царят: Защо говориш още за нещата си? аз рекох: Ти и Сива разделете си нивите.
30 И рече Мемфивостей на царя: И всичките нека вземе като господарят ми царят се върна в дома си с мир.
31 И Верзелай Галаадецът слезе от Рогелим та премина Иорадан с царя за да го изпроводи до оттатък Иордан.
32 И Верзелай беше много стар, осемдесет години на възраст; и прехранваше царя когато седеше в Маханаим, защото беше человек много голям.
33 И рече царят на Верзелая: Премини ти с мене, и ще те храня с мене в Ерусалим.
34 А Верзелай рече на царя: Колко са дните на годините на живота ми та да възляза с царя в Ерусалим?
35 Днес съм осемдесет години на възраст: мога ли да направя разсъждение между добро и зло? може ли рабът ти да усети що яде или що пие? мога ли да чуя вече гласа на певците или на певачките? защо прочее рабът ти да е още товар на господаря ми царя?
36 Рабът ти ще премине Иордан с царя до малко разстояние; а защо би ми направил царят това въздаяние?
37 Нека се върне рабът ти, моля, за да умра в града си при гроба на отца ми и майка ми; но, ето, рабът ти Хамаам нека премине с господаря ми царя; и стори си него както бъде угодно пред очите ти.
38 И рече царят: С мене ще премине Хамаам; и аз ще му сторя каквото се види угодно пред очите ти; и на тебе ще направя всичко каквото поискаш от мене.
39 И преминаха всичките люде Иордан. И когато премина царят, целуна царят Верзелая и благослови го; и той се върна на мястото си.
40 Тогаз замина царят в Галгал, и Хамаам замина с него; и всичките Юдини люде, още и половината от Израилевите люде, преведоха царя.
41 И, ето, всичките Израилеви мъже дойдоха при царя та рекоха на царя: Защо те откраднаха братята ни Юдините мъже та преведоха царя и домородието му през Иордан, и всичките Давидови мъже с него?
42 И отговориха всичките Юдини мъже на Израилевите мъже: Защото царят ни е сродник; и защо се сърдите за това нещо? да ли изядохме нещо от царя? или ни даде дар?
43 И отговориха Израилевите мъже на Юдините мъже и рекоха: Ние имаме десет части в царя, и даже имаме в Давида повече нежели вие; защо прочее ни презряхте, и не стана първо съвет между нас за връщането на царя ни? И думите на Юдините мъже бяха по-жестоки от думите на Израилевите мъже.
Цариградски превод
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24