1 И извести се на Иоава: Ето, царят плаче и жалее Авесалома.

1 И извести се на Иоава: Ето, царят плаче и жали за Авесалома.

1 And it was told Joab, Behold, the king weepeth and mourneth for Absalom.

2 И в оня ден победата се обърна в печал между целия народ; защото в оня ден людете чуха да казват: Царят бил печален за сина си.

2 И в онзи ден победата се обърна в печал в всичкия народ; защото чу народът да говорят в онзи ден: Царят е печален за сина си.

2 And the victory that day was turned into mourning unto all the people: for the people heard say that day how the king was grieved for his son.

3 И през оня ден людете влизаха в града скришно, както посрамени люде, които се спотайват, когато бягат изсред сражението.

3 И влазяха людете в града през онзи ден скритом, както люде които се крият посрамени когато бягат в сражението.

3 And the people gat them by stealth that day into the city, as people being ashamed steal away when they flee in battle.

4 А царят покри лицето си; и царят викаше със силен глас: Сине мой Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине мой!

4 А царят покри лицето си, и викаше царят с голям глас: Сине мой Авесаломе, Авесаломе, сине мой, сине мой!

4 But the king covered his face, and the king cried with a loud voice, O my son Absalom, O Absalom, my son, my son!

5 Тогава Иоав влезе при царя в къщата та рече: Ти посрами лицата на всичките си слуги, които опазиха днес живота ти и живота на синовете ти и на дъщерите ти, живота на жените ти и живота на наложниците ти.

5 И влезе Иоав в дома при царя та рече: Ти посрами днес лицата на всичките си раби които упазиха днес живота ти, и живота на синовете ти и на дъщерите ти, и живота на жените ти, и живота на наложниците ти.

5 And Joab came into the house to the king, and said, Thou hast shamed this day the faces of all thy servants, which this day have saved thy life, and the lives of thy sons and of thy daughters, and the lives of thy wives, and the lives of thy concubines;

6 Понеже обичаш ония, които те мразят, а мразиш ония, които те обичат; защото ти показа днес, че за тебе не са нищо военачалници и слуги; защото днес познах, че ако бе останал Авесалом жив, а ние всички бяхме измрели днес, тогава щеше да ти е угодно.

6 Понеже обичаш онези които те ненавидят, а ненавидиш онези които те обичат; защото ти показа днес че за тебе не са нищо князове и раби; защото днес познах че ако би Авесалом да останеше жив, а ние всинца да измряхме днес, тогаз щеше да ти е угодно.

6 In that thou lovest thine enemies, and hatest thy friends. For thou hast declared this day, that thou regardest neither princes nor servants: for this day I perceive, that if Absalom had lived, and all we had died this day, then it had pleased thee well.

7 Сега, прочее, стани, излез та говори насърчително на слугите си; защото се заклевам в Господа, че ако не излезеш, няма да остане с тебе тая нощ ни един човек; а това ще бъде по-лошо за тебе от всички злини, които са те сполетели от младостта ти до сега.

7 Сега прочее стани, излез та говори по сърдцето на рабите си; защото се кълна в Господа че, ако не излезеш, не ще да остане с тебе тази нощ нито един; и това ще ти стане по-лошо от всичките злини колкото са дошли върх тебе от младостта ти до сега.

7 Now therefore arise, go forth, and speak comfortably unto thy servants: for I swear by the LORD, if thou go not forth, there will not tarry one with thee this night: and that will be worse unto thee than all the evil that befell thee from thy youth until now.

8 Тогава царят стана та седна в портата. И известиха на всичките люде, казвайки: Ето, царят седи в портата. И всичките люде дойдоха при царя. А Израил беше побягнал, всеки в шатъра си.

8 Тогаз стана царят та седна при портата. И известиха на всичките люде и казаха: Ето, царят седи при портата. И дойдоха всичките люде при царя; а Израил побегна, всеки в шатъра си.

8 Then the king arose, and sat in the gate. And they told unto all the people, saying, Behold, the king doth sit in the gate. And all the people came before the king: for Israel had fled every man to his tent.

9 Тогава всичките люде на всичките Израилеви племена се препираха, казвайки: Царят ни е избавил от ръката на неприятелите ни, и той ни е освободил от ръката на филистимците, а сега побягна от земята поради Авесалома;

9 И всичките люде на всичките Изралеви племена бяха в препиране, и говореха: Царят ни избави от ръката на неприятелите ни; и той ни освободи от ръката на Филистимците; а сега побегна от мястото поради Авесалома.

9 And all the people were at strife throughout all the tribes of Israel, saying, The king saved us out of the hand of our enemies, and he delivered us out of the hand of the Philistines; and now he is fled out of the land for Absalom.

10 сега, прочее, като умря в сражението Авесалом, когото помазахме за цар над нас, защо не говорите нищо за възвръщането на царя?

10 А Авесалом, когото помазахме за цар над нас, умря в сражението. Сега прочее защо не говорите да върнем царя?

10 And Absalom, whom we anointed over us, is dead in battle. Now therefore why speak ye not a word of bringing the king back?

11 Тогава цар Давид прати до свещениците Садока и Авиатара, да им кажат: Говорете на Юдовите старейшини, като кажете: Защо сте вие последни да възвърнете царя в дома му, тъй като думите на целия Израил (според донесенията до царя) са да ги възвърнат в къщата му?

11 И прати цар Давид на Садока и на Авиатара свещениците и рече: Говорете на Юдините старейшини и кажете: Защо сте вие последни за да повърнете царя в дома му? (защото думите на всичкия Израил стигнаха при царя в дома му).

11 And king David sent to Zadok and to Abiathar the priests, saying, Speak unto the elders of Judah, saying, Why are ye the last to bring the king back to his house? seeing the speech of all Israel is come to the king, even to his house.

12 Вие сте мои братя, вие сте моя кост и моя плът; защо, прочее, сте последни да възвърнете царя?

12 Вие сте ми братя, вие кости мои и плът моя; защо прочее сте последни за да върнете царя?

12 Ye are my brethren, ye are my bones and my flesh: wherefore then are ye the last to bring back the king?

13 А най-вече на Амаса речете: Не си ли ти моя кост и моя плът? Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако не бъдеш ти винаги военачалник пред мене вместо Иоава.

13 А най-вече на Амаса речете: Не си ли ти кост моя и плът моя? така да ми направи Бог, и така да приложи, ако не бъдеш ти военачалник винаги пред мене вместо Иоава.

13 And say ye to Amasa, Art thou not of my bone, and of my flesh? God do so to me, and more also, if thou be not captain of the host before me continually in the room of Joab.

14 И той склони сърцата на всичките Юдови мъже, като на един човек; тъй че те пратиха до царя да му кажат: Върни се ти и всичките твои слуги.

14 И преклони сърдцето на всичките Юдини мъже като на едного человека; и проводиха на царя да му кажат: Върни се ти, и всичките твои раби.

14 And he bowed the heart of all the men of Judah, even as the heart of one man; so that they sent this word unto the king, Return thou, and all thy servants.

15 И тъй, царят се върна та дойде до Иордан; а Юда дойде до Галгал, за да иде да посрещне царя, да преведе царя през Иордан.

15 И тъй, върна се царят та дойде до Иордан. И дойде Юда до Галгал за да иде да посрещне царя, да преведе царя през Иордан.

15 So the king returned, and came to Jordan. And Judah came to Gilgal, to go to meet the king, to conduct the king over Jordan.

16 Тогава вениаминецът Семей, Гираевият син, от Ваурим, побърза та слезе с Юдовите мъже да посрещне цар Давида.

16 Тогаз побърза Семей синът Гираев, Вениаминецът, от Ваурим, та слезе с Юдините мъже да посрещне цар Давида.

16 And Shimei the son of Gera, a Benjamite, which was of Bahurim, hasted and came down with the men of Judah to meet king David.

17 И с него бяха хиляда мъже от Вениамина, тоже и слугата на Сауловия дом Сива и петнадесетте му сина и двадесет негови слуги с него; и бързо преминаха Иордан да отидат при царя.

17 И имаше с него тисяща мъже от Вениамина, и Сива раба на Сауловия дом, петнадесетте му синове, и двадесет негови раби с него; и стигнаха на Иордан преди царя.

17 And there were a thousand men of Benjamin with him, and Ziba the servant of the house of Saul, and his fifteen sons and his twenty servants with him; and they went over Jordan before the king.

18 После премина ладия, за да преведе семейството на царя и да върши каквото би му се видяло за добре. И Семей, Гираевият син, падна пред царя, когато той щеше да премине Иордан, и рече на царя:

18 После премина ладията за да преведе царското домородие, и да направи каквото би му се видяло угодно. И Семей синът Гираев падна пред царя като преминаваше Иордан,

18 And there went over a ferry boat to carry over the king's household, and to do what he thought good. And Shimei the son of Gera fell down before the king, as he was come over Jordan;

19 Нека не ми вменява господарят ми беззаконие, и нека не помни това, в което се провини слугата ти в деня, когато господарят ми царят излизаше из Ерусалим, та да го тури царят в сърцето си;

19 и рече на царя: Нека не вмени Господарят ми беззаконие в мене, и нека не помни беззаконието което стори рабът ти в деня когато излазяше господарят ми царят из Ерусалим, щото да тури това царят в сърдцето си;

19 And said unto the king, Let not my lord impute iniquity unto me, neither do thou remember that which thy servant did perversely the day that my lord the king went out of Jerusalem, that the king should take it to his heart.

20 защото аз, слугата ти, познавам, че съгреших, затова, ето, дойдох днес пръв от целия Иосифов дом за да сляза и посрещна господаря си царя.

20 защото аз рабът ти познах че съгреших; и, ето, аз дойдох днес по-напред от всичкия Иосифов дом за да сляза да посрещна господаря си царя.

20 For thy servant doth know that I have sinned: therefore, behold, I am come the first this day of all the house of Joseph to go down to meet my lord the king.

21 Но Ависей, Саруиният син, проговаряйки рече: Не трябва ли да бъде убит Семей, за гдето прокле Господния помазаник?

21 И отговори Ависей Саруинът син и рече: Не трябва ли Семей да се умъртви за това защото прокле помазаника Господен?

21 But Abishai the son of Zeruiah answered and said, Shall not Shimei be put to death for this, because he cursed the LORD's anointed?

22 А Давид рече: Какво има между мен и вас, Саруини синове, та да ми ставате днес противници? Бива ли да бъде убит днес човек в Израиля? защото не зная ли, че аз съм днес цар над Израиля?

22 А Давид рече: Що има между мене и вас, Саруини синове, та ми ставате днес противници? трябва ли този ден да се умъртви человек в Израил? защото не знам ли аз днес че съм цар над Израил?

22 And David said, What have I to do with you, ye sons of Zeruiah, that ye should this day be adversaries unto me? shall there any man be put to death this day in Israel? for do not I know that I am this day king over Israel?

23 И царят рече на Семея: Няма да умреш. И царят му се закле.

23 И рече царят на Семея: Няма да умреш. И закле му се царят.

23 Therefore the king said unto Shimei, Thou shalt not die. And the king sware unto him.

24 Също и Сауловият син Мемфивостей слезе да посрещне царя. Той нито нозете си беше умил, нито брадата си пригладил, нито дрехите си изпрал от деня, когато царят беше заминал, до деня когато се върна с мир.

24 И Мемфивостей Сауловът син слезе да посрещне царя; и нито нозете си беше омил, нито брадата си сгладил, нито дрехите си беше изпрал от който ден царят тръгна дори до деня в който се върна с мир.

24 And Mephibosheth the son of Saul came down to meet the king, and had neither dressed his feet, nor trimmed his beard, nor washed his clothes, from the day the king departed until the day he came again in peace.

25 А когато дойде от Ерусалим да посрещне царя, царят му рече: Защо не дойде с мене, Мемфивостее?

25 И когато дойде в Ерусалим да посрещне царя, царят му рече: Защо не дойде с мене, Мемфивостее?

25 And it came to pass, when he was come to Jerusalem to meet the king, that the king said unto him, Wherefore wentest not thou with me, Mephibosheth?

26 А той отговори: Господарю мой, царю, слугата ми ме измами; защото слугата ти рече: Ще си оседлая един осел за да се кача на него та да ида с царя, понеже слугата ти куца.

26 А той отговори: Господарю мой царю, рабът ми ме измами; защото рабът ти рече: Да оседлая за себе си осела, и ще се кача на него та да ида при царя, защото рабът ти е хром.

26 And he answered, My lord, O king, my servant deceived me: for thy servant said, I will saddle me an ass, that I may ride thereon, and go to the king; because thy servant is lame.

27 И той е наклеветил слугата ти на господаря ми царя; но господарят ми царят е като Божий ангел; стори, прочее, каквото ти се вижда угодно.

27 И наклевети той раба ти на господаря ми царя; но господарят ми царят е като ангел Божий: направи прочее това що е угодно пред очите ти.

27 And he hath slandered thy servant unto my lord the king; but my lord the king is as an angel of God: do therefore what is good in thine eyes.

28 Защото целият ми бащин дом можеше да се определи за смърт пред господаря ми царя; но при все това, ти постави слугата си между ония, които ядяха на трапезата ти. Затова, какво право имам аз вече да се оплаквам още на царя?

28 Защото всичкий дом на отца ми не бе освен мъже за смърт пред господаря ми царя; но ти нареди раба си между онези които ядяха на трапезата ти. И каква правда имам аз вече, и защо да се оплаквам още на царя?

28 For all of my father's house were but dead men before my lord the king: yet didst thou set thy servant among them that did eat at thine own table. What right therefore have I yet to cry any more unto the king?

29 И царят му рече: Защо продължаваш да говориш за работите си? Аз казвам: Ти и Сива си разделете земите.

29 И рече му царят: Защо говориш още за нещата си? аз рекох: Ти и Сива разделете си нивите.

29 And the king said unto him, Why speakest thou any more of thy matters? I have said, Thou and Ziba divide the land.

30 А Мемфивостей рече на царя: И всичките нека вземе той, тъй като господарят ми царят се е върнал в дома си с мир.

30 И рече Мемфивостей на царя: И всичките нека вземе като господарят ми царят се върна в дома си с мир.

30 And Mephibosheth said unto the king, Yea, let him take all, forasmuch as my lord the king is come again in peace unto his own house.

31 Тоже и галаадецът Верзелай слезе от Рогелим та премина Иордан с царя, за да го изпрати оттатък Иордан.

31 И Верзелай Галаадецът слезе от Рогелим та премина Иорадан с царя за да го изпроводи до оттатък Иордан.

31 And Barzillai the Gileadite came down from Rogelim, and went over Jordan with the king, to conduct him over Jordan.

32 А Верзелай беше много стар, осемдесет години на възраст; и беше прехранвал царя, когато седеше в Маханаим, защото беше много богат човек.

32 И Верзелай беше много стар, осемдесет години на възраст; и прехранваше царя когато седеше в Маханаим, защото беше человек много голям.

32 Now Barzillai was a very aged man, even fourscore years old: and he had provided the king of sustenance while he lay at Mahanaim; for he was a very great man.

33 И царят рече на Верзелая: Премини с мене, и ще те издържам при себе си в Ерусалим.

33 И рече царят на Верзелая: Премини ти с мене, и ще те храня с мене в Ерусалим.

33 And the king said unto Barzillai, Come thou over with me, and I will feed thee with me in Jerusalem.

34 А Верзелай каза на царя: Колко е числото на годините на живота ми та да отида с царя в Ерусалим?

34 А Верзелай рече на царя: Колко са дните на годините на живота ми та да възляза с царя в Ерусалим?

34 And Barzillai said unto the king, How long have I to live, that I should go up with the king unto Jerusalem?

35 Днес съм осемдесет години на възраст. Мога ли да различавам между добро и лошо? може ли слугата ти да усеща що яде или що пие? мога ли да чуя вече гласа на певците или на певиците? Защо, прочее, да бъде слугата ти още товар на господаря ми царя?

35 Днес съм осемдесет години на възраст: мога ли да направя разсъждение между добро и зло? може ли рабът ти да усети що яде или що пие? мога ли да чуя вече гласа на певците или на певачките? защо прочее рабът ти да е още товар на господаря ми царя?

35 I am this day fourscore years old: and can I discern between good and evil? can thy servant taste what I eat or what I drink? can I hear any more the voice of singing men and singing women? wherefore then should thy servant be yet a burden unto my lord the king?

36 Слугата ти е помислил да премине Иордан с царя само до малко разстояние; а защо царят да ми даде затова едно такова възнаграждение?

36 Рабът ти ще премине Иордан с царя до малко разстояние; а защо би ми направил царят това въздаяние?

36 Thy servant will go a little way over Jordan with the king: and why should the king recompense it me with such a reward?

37 Нека се върне слугата ти, моля, за да умра в града си при гроба на баща си и майка си; но, ето, слугата ти Хамаам, той нека премине с господаря ми царя; и стори с него както ти се вижда угодно.

37 Нека се върне рабът ти, моля, за да умра в града си при гроба на отца ми и майка ми; но, ето, рабът ти Хамаам нека премине с господаря ми царя; и стори си него както бъде угодно пред очите ти.

37 Let thy servant, I pray thee, turn back again, that I may die in mine own city, and be buried by the grave of my father and of my mother. But behold thy servant Chimham; let him go over with my lord the king; and do to him what shall seem good unto thee.

38 И царят рече: Хамаам ще премине с мене; и аз ще му сторя каквото на тебе се вижда угодно; па и за тебе ще сторя всичко, каквото поискаш от мене.

38 И рече царят: С мене ще премине Хамаам; и аз ще му сторя каквото се види угодно пред очите ти; и на тебе ще направя всичко каквото поискаш от мене.

38 And the king answered, Chimham shall go over with me, and I will do to him that which shall seem good unto thee: and whatsoever thou shalt require of me, that will I do for thee.

39 И така всичките люде преминаха Иордан. И когато беше преминал царят, царят целуна Верзелая и го благослови; и той се върна на мястото си.

39 И преминаха всичките люде Иордан. И когато премина царят, целуна царят Верзелая и благослови го; и той се върна на мястото си.

39 And all the people went over Jordan. And when the king was come over, the king kissed Barzillai, and blessed him; and he returned unto his own place.

40 Царят, прочее, продължи пътя си до Галгал, и Хамаам замина с него; и всичките Юдови люде, както и половината от Израилевите люде, преведоха царя.

40 Тогаз замина царят в Галгал, и Хамаам замина с него; и всичките Юдини люде, още и половината от Израилевите люде, преведоха царя.

40 Then the king went on to Gilgal, and Chimham went on with him: and all the people of Judah conducted the king, and also half the people of Israel.

41 И, ето, всичките Израилеви мъже дойдоха при царя та рекоха на царя: Защо те откраднаха братята ни Юдовите мъже, та преведоха царя и семейството му през Иордан и всичките Давидови мъже с него?

41 И, ето, всичките Израилеви мъже дойдоха при царя та рекоха на царя: Защо те откраднаха братята ни Юдините мъже та преведоха царя и домородието му през Иордан, и всичките Давидови мъже с него?

41 And, behold, all the men of Israel came to the king, and said unto the king, Why have our brethren the men of Judah stolen thee away, and have brought the king, and his household, and all David's men with him, over Jordan?

42 А всичките Юдови мъже отговориха на Израилевите мъже: Защото царят е наш сродник; и защо се сърдите за това нещо? дали изядохме нещо от царя? или даде ли ни той някакъв дар?

42 И отговориха всичките Юдини мъже на Израилевите мъже: Защото царят ни е сродник; и защо се сърдите за това нещо? да ли изядохме нещо от царя? или ни даде дар?

42 And all the men of Judah answered the men of Israel, Because the king is near of kin to us: wherefore then be ye angry for this matter? have we eaten at all of the king's cost? or hath he given us any gift?

43 А Израилевите мъже, в отговор на Юдовите мъже, рекоха: Ние имаме десет части в царя, и даже имаме по-голямо право на Давида от вас; защо, прочее, ни презряхте? и не говорихме ли ние първи да възвърнем царя си? Но думите на Юдовите мъже бяха по-остри от думите на Израилевите мъже.

43 И отговориха Израилевите мъже на Юдините мъже и рекоха: Ние имаме десет части в царя, и даже имаме в Давида повече нежели вие; защо прочее ни презряхте, и не стана първо съвет между нас за връщането на царя ни? И думите на Юдините мъже бяха по-жестоки от думите на Израилевите мъже.

43 And the men of Israel answered the men of Judah, and said, We have ten parts in the king, and we have also more right in David than ye: why then did ye despise us, that our advice should not be first had in bringing back our king? And the words of the men of Judah were fiercer than the words of the men of Israel.