1 Подир това гневът на Господа пак пламна против Израиля, и Той подбуди Давида против тях, казвайки: Иди, преброй Израиля и Юда.

1 И разпали се пак гневът Господен против Израиля, и подигна Давида против тях да рече: Иди, изброй Израиля и Юда.

1 And again the anger of the LORD was kindled against Israel, and he moved David against them to say, Go, number Israel and Judah.

2 Царят, прочее, каза на началника на войската Иоав, който бе с него: Мини сега през всичките Израилеви племена, от Дан до Вирсавее, та пребройте людете, за да узная броя на людете.

2 И рече царят на Иоава началника на воинството, който бе с него: Премини сега през всичките Израилеви племена, от Дан до Вирсавее, та избройте людете, за да науча числото на людете.

2 For the king said to Joab the captain of the host, which was with him, Go now through all the tribes of Israel, from Dan even to Beersheba, and number ye the people, that I may know the number of the people.

3 А Иоав каза на царя: Господ твоят Бог дано притури на людете стократно повече отколкото са, и очите на господаря ми царя дано видят това; но защо господарят ми царят намира наслада в това нещо?

3 И рече Иоав на царя: Дано приложи Господ Бог твой на людете стократно отколкото са, и да видят очите на господаря ми царя; но защо господарят ми царят желае това нещо?

3 And Joab said unto the king, Now the LORD thy God add unto the people, how many soever they be, an hundredfold, and that the eyes of my lord the king may see it: but why doth my lord the king delight in this thing?

4 Обаче царската дума надделя над Иоава и над началниците на войската. И така Иоав и началниците на войската излязоха от царя за да преброят Израилевите люде.

4 Но словото царево превъзмогна над Иоава и над началниците на воинството.
И излезе Иоав и началниците на воинството от при царя за да изброят Израилевите люде.

4 Notwithstanding the king's word prevailed against Joab, and against the captains of the host. And Joab and the captains of the host went out from the presence of the king, to number the people of Israel.

5 Като преминаха Иордан, разположиха се при Ароир, към Гад и към Язир, отдясно на града, който е всред долината.

5 И преминаха Иордан та разположиха стана си в Ароир, отдясно на града който е всред дола Гад, и към Язир.

5 And they passed over Jordan, and pitched in Aroer, on the right side of the city that lieth in the midst of the river of Gad, and toward Jazer:

6 После дойдоха в Галаад и в земята Тахтим-одси; дойдоха и в Дан-яан и наоколо до Сидон;

6 После дойдоха в Галаад и в земята Тахдим-одси; и дойдоха в Дан-яан и на около дори до Сидон,

6 Then they came to Gilead, and to the land of Tahtimhodshi; and they came to Danjaan, and about to Zidon,

7 тогава дойдоха в Тирската крепост и във всичките градове на евейците и на ханаанците; и излязоха във Вирсавее в южна Юда.

7 и дойдоха в Тирската крепост и в всичките градове на Евейците и на Хананейците; и излязоха към юг на Юда в Вирсавее.

7 And came to the strong hold of Tyre, and to all the cities of the Hivites, and of the Canaanites: and they went out to the south of Judah, even to Beersheba.

8 И тъй, като преминаха през цялата земя, дойдоха в Ерусалим в края на девет месеца и двадесет дни.

8 И тъй, като преминаха всичката земя, дойдоха в Ерусалим в свършъка на девет месеци и двадесет дни.

8 So when they had gone through all the land, they came to Jerusalem at the end of nine months and twenty days.

9 И Иоав доложи на царя броя на преброените люде; те бяха: от Израиля, осемстотин хиляди силни мъже, които можеха да теглят нож; и от Юдовите мъже, петстотин хиляди.

9 И даде Иоав на царя сметката от изчислението на людете; и бяха Израил осемстотин тисящи мъже силни теглещи нож; и Юдините мъже, петстотин тисящи.

9 And Joab gave up the sum of the number of the people unto the king: and there were in Israel eight hundred thousand valiant men that drew the sword; and the men of Judah were five hundred thousand men.

10 И след като преброи Давид людете, сърцето му го изобличи. И Давид рече на Господа: Съгреших тежко като извърших това нещо; но сега, моля Ти се, Господи, отмахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост.

10 И като изброи людете Давид удари го сърдцето му. И рече Давид Господу: Съгреших тежко като сторих това нещо; и сега, моля ти се, Господи, отнеми беззаконието на раба си, защото направих голяма глупост.

10 And David's heart smote him after that he had numbered the people. And David said unto the LORD, I have sinned greatly in that I have done: and now, I beseech thee, O LORD, take away the iniquity of thy servant; for I have done very foolishly.

11 И когато стана Давид на утринта, Господното слово дойде към пророка Гад, Давидовия гадач, казвайки:

11 И като стана Давид на утринта, биде словото Господне към Гада пророка, гледача Давидов, и рече:

11 For when David was up in the morning, the word of the LORD came unto the prophet Gad, David's seer, saying,

12 Иди, кажи на Давида, Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях, за да го извърша над тебе.

12 Иди та кажи Давиду: Така говори Господ: Три неща ти представям аз: избери си едно от тях, и ще ти го направя.

12 Go and say unto David, Thus saith the LORD, I offer thee three things; choose thee one of them, that I may do it unto thee.

13 Дойде, прочее, Гад при Давида та му извести това; после му рече: Дали за седем години да има върху тебе глад по земята ти? или три месеца да бягаш от неприятелите си, като те преследват? или три дни да има мор в земята ти? Размисли сега и виж какъв отговор да възвърна на Оногова, Който ме е пратил.

13 Дойде прочее Гад при Давида та му извести и рече му: Да ли осем години глад да нападне на тебе по земята ти? или три месеци да бягаш от враговете си, и да те гонят? или три дни да е мор в земята ти? Размисли сега та виж кой ответ ще нося на оногоз който ме е пратил.

13 So Gad came to David, and told him, and said unto him, Shall seven years of famine come unto thee in thy land? or wilt thou flee three months before thine enemies, while they pursue thee? or that there be three days' pestilence in thy land? now advise, and see what answer I shall return to him that sent me.

14 И Давид рече на Гада: Намирам се много на тясно; обаче нека паднем в ръката на Господа, защото Неговите милости са много; но в ръката на човека да не изпадна.

14 И рече Давид Гаду: Тясно ми е много: нека прочее паднем в ръката на Господа, (защото са много милостите му,) а в ръка на человека да не падна.

14 And David said unto Gad, I am in a great strait: let us fall now into the hand of the LORD; for his mercies are great: and let me not fall into the hand of man.

15 И тъй, Господ прати мор върху Израиля от оная утрин до определеното време; и измряха от людете, от Дан до Вирсавее, седемдесет хиляди мъже.

15 И тъй, прати Господ мор в Израил от сутринта дори до определеното време; и умряха от людете, от Дан до Вирсавее, седемдесет тисящи мъже.

15 So the LORD sent a pestilence upon Israel from the morning even to the time appointed: and there died of the people from Dan even to Beersheba seventy thousand men.

16 А когато ангелът простря ръката си към Ерусалим, за да го погуби, Господ се разкая за злото, и рече на ангела, който погубваше людете: Стига вече; оттегли сега ръката си. И ангелът Господен бе близо до гумното на евусеца Орна.

16 И когато ангелът простря ръката си против Ерусалим за да го погуби; разкая се Господ за злото, и рече на ангела който правеше погублението в людете: Стига вече: тегли ръката си. А ангелът Господен бе близу при гумното на Орна Иевусеца.

16 And when the angel stretched out his hand upon Jerusalem to destroy it, the LORD repented him of the evil, and said to the angel that destroyed the people, It is enough: stay now thine hand. And the angel of the LORD was by the threshingplace of Araunah the Jebusite.

17 И когато видя ангела, който поразяваше людете, Давид проговори Господу, казвайки: Ето, аз съгреших, аз извърших беззаконие; но тия овци що са сторили? Над мене, моля Ти се, нека бъде ръката Ти, и над моя бащин дом.

17 И говори Давид Господу когато видя ангела който поразяваше людете, и рече: Ето, аз съгреших, и аз беззаконие сторих; но тези овци що са сторили? На мене прочее нека е ръката ти, и на дома на отца ми.

17 And David spake unto the LORD when he saw the angel that smote the people, and said, Lo, I have sinned, and I have done wickedly: but these sheep, what have they done? let thine hand, I pray thee, be against me, and against my father's house.

18 В същия ден Гад дойде при Давида та му рече: Възлез, издигни олтар Господу на гумното на евусеца Орна.

18 И дойде Гад в онзи ден при Давида та му рече: Възлез, постави олтар Господу в гумното на Орна Иевусеца.

18 And Gad came that day to David, and said unto him, Go up, rear an altar unto the LORD in the threshingfloor of Araunah the Jebusite.

19 И така, Давид възлезе според Гадовата дума, както заповяда Господ.

19 И възлезе Давид според словото Гадово, както заповяда Господ.

19 And David, according to the saying of Gad, went up as the LORD commanded.

20 И Орна, като погледна, видя, че царят и слугите му идат към него; и Орна излезе та се поклони на царя с лице до земята.

20 И погледна Орна и видя царя и рабите му че идат към него; и излезе Орна та се поклона на царя с лице до земята.

20 And Araunah looked, and saw the king and his servants coming on toward him: and Araunah went out, and bowed himself before the king on his face upon the ground.

21 Тогава рече Орна: Защо е дошъл господарят ми царят при слугата си? А Давид каза: Да купя гумното от тебе та да издигна олтар Господу, за да престане язвата между людете.

21 И рече Орна: Защо дойде господарят ми царят при раба си? И рече Давид: Да купя гумното от тебе та да съградя олтар Господу, за да престане язвата от людете.

21 And Araunah said, Wherefore is my lord the king come to his servant? And David said, To buy the threshingfloor of thee, to build an altar unto the LORD, that the plague may be stayed from the people.

22 А Орна рече на Давида: Господарят ми царят нека вземе и принесе в жертва каквото му се вижда за добре; ето воловете за всеизгаряне, и диканите и оръдията на воловете за дърва;

22 И рече Орна Давиду: Нека вземе господарят ми царят, и нека принесе в жъртва каквото е угодно пред очите му; ето воловете за всесъжение, и диканите и оръдията на воловете за дърва.

22 And Araunah said unto David, Let my lord the king take and offer up what seemeth good unto him: behold, here be oxen for burnt sacrifice, and threshing instruments and other instruments of the oxen for wood.

23 всички тези, о царю, дава Орна на царя. Орна каза още на царя: Господ твоят Бог да има благоволение към тебе.

23 Всичките даде Орна, като цар, на царя. И рече Орна на царя: Господ Бог твой да благоволи в тебе.

23 All these things did Araunah, as a king, give unto the king. And Araunah said unto the king, The LORD thy God accept thee.

24 А царят рече на Орна: Не, но непременно ще го купя от тебе за определена цена; защото не ща да принеса на Господа моя Бог всеизгаряния, за които не съм похарчил. И тъй, Давид купи гумното; а воловете купи за петдесет сребърни сикли.

24 И рече царят на Орна: Не; но непременно ще го купя от тебе с заплата; защото не ща да принеса всесъжения на Господа Бога моего без да платя. И купи Давид гумното и воловете за петдесет сикли сребърни.

24 And the king said unto Araunah, Nay; but I will surely buy it of thee at a price: neither will I offer burnt offerings unto the LORD my God of that which doth cost me nothing. So David bought the threshingfloor and the oxen for fifty shekels of silver.

25 И там Давид издигна олтар Господу, и принесе всеизгаряния и примирителни приноси. И Господ прие молбата за земята, та язвата престана между Израиля.

25 И съгради там Давид олтар Господу, и принесе всесъжения и примирителни приношения. И прие Господ молбата за земята, та престана язвата от Израиля.

25 And David built there an altar unto the LORD, and offered burnt offerings and peace offerings. So the LORD was intreated for the land, and the plague was stayed from Israel.