1 След това Давид каза: Остава ли още някой от Сауловия дом, комуто да покажа благост заради Ионатана?

1 И рече Давид: Остава ли още някой от Сауловия дом, да му направя милост заради Ионатана?

1 And David said, Is there yet any that is left of the house of Saul, that I may shew him kindness for Jonathan's sake?

2 И имаше един слуга от Сауловия дом на име Сива. И повикаха го при Давида; и царят му каза: Ти ли си Сива? И той рече: Слугата ти е.

2 И имаше един раб от Сауловия дом на има Сива. И повикаха го при Давида; и рече му царят: Ти ли си Сива? И той рече: Рабът ти е.

2 And there was of the house of Saul a servant whose name was Ziba. And when they had called him unto David, the king said unto him, Art thou Ziba? And he said, Thy servant is he.

3 И царят каза: Не остава ли още някой от Сауловия дом, комуто да покажа Божия благост? И Сива рече на царя: Има още един Ионатанов син, повреден в нозете.

3 И рече царят: Не остава ли още някой от Сауловия дом, за да му направя милост Божия? И рече Сива на царя: Има още един син Ионатанов, повреден в нозете.

3 And the king said, Is there not yet any of the house of Saul, that I may shew the kindness of God unto him? And Ziba said unto the king, Jonathan hath yet a son, which is lame on his feet.

4 И царят му каза: Где е той? А Сива рече на царя: Ето, той е в къщата на Махира, Амииловия син, в Лодавар.

4 И рече му царят: Де е той? А Сива рече на царя: Ето го в дома на Махира Амииловия син, в Ло-давар.

4 And the king said unto him, Where is he? And Ziba said unto the king, Behold, he is in the house of Machir, the son of Ammiel, in Lodebar.

5 Тогава цар Давид изпрати да го вземат от къщата на Махира Амииловия син, от Лодавар.

5 Тогаз проводи цар Давид та го взе от дома на Махира сина на Амиила, от Ло-давар.

5 Then king David sent, and fetched him out of the house of Machir, the son of Ammiel, from Lodebar.

6 И когато Мемфивостей, син на Ионатана, Сауловия син, дойде при Давида, падна на лице та се поклони. И рече Давид: Мемфивостее! А той отговори: Ето слугата ти.

6 И когато дойде при Давида Мемфивостей синът на Ионатана, Сауловия син, падна на лице та се поклони. И рече Давид: Мемфивостее! А той рече: Ето раба ти.

6 Now when Mephibosheth, the son of Jonathan, the son of Saul, was come unto David, he fell on his face, and did reverence. And David said, Mephibosheth. And he answered, Behold thy servant!

7 И Давид му каза: Не бой се; защото непременно ще покажа благост към тебе заради баща ти Ионатана, и ще ти възвърна всичките земи на баща ти Саула; и ти всякога ще ядеш хляб на моята трапеза.

7 И рече му Давид: Не бой се; защото непременно ще сторя милост с тебе заради Ионатана отца ти, и ще ти отдам всичките стяжания на отца ти Саула; и ти ще ядеш хляб на трапезата ми всякога.

7 And David said unto him, Fear not: for I will surely shew thee kindness for Jonathan thy father's sake, and will restore thee all the land of Saul thy father; and thou shalt eat bread at my table continually.

8 А той му се поклони и рече: Кой е слугата ти та да пригледаш такова умряло куче като мене?

8 А той му се поклони и рече: Кой е рабът ти та да пригледаш таквоз умряло псе като мене?

8 And he bowed himself, and said, What is thy servant, that thou shouldest look upon such a dead dog as I am?

9 Тогава царят повика Сауловия слуга Сива та му каза: Всичко, що принадлежеше на Саула и на целия му дом, дадох на сина на господаря ти.

9 И повика царят Сива Сауловия раб та му рече: Всичко що имаше Саул и всичкият му дом дадох на сина на господаря ти.

9 Then the king called to Ziba, Saul's servant, and said unto him, I have given unto thy master's son all that pertained to Saul and to all his house.

10 Ти, прочее, ще му обработваш земята, ти и синовете ти и слугите ти, и ще донасяш доходите, за да има синът на господаря ти хляб да яде; но Мемфивостей, синът на господаря ти, всякога ще се храни на моята трапеза. (А Сива имаше петнадесет сина и двадесет слуги).

10 И тъй, ти ще работиш земята за него, ти и синовете ти и рабите ти, и ще донасяш доходите, за да има синът на господаря ти храна да яде; но Мемфивостей, синът на господаря ти, ще яде всякога хляб на трапезата ми. (А Сива имаше петнадесет синове и двадесет раби.)

10 Thou therefore, and thy sons, and thy servants, shall till the land for him, and thou shalt bring in the fruits, that thy master's son may have food to eat: but Mephibosheth thy master's son shall eat bread alway at my table. Now Ziba had fifteen sons and twenty servants.

11 И Сива рече на царя: Според всичко, що заповяда господарят ми царят на слугата си, така ще направи слугата ти. А Мемфивостей, рече царят, ще яде на моята трапеза, като един от царевите синове.

11 И Сива рече на царя: Всичко що заповяда господарят ми царят на раба си, така ще направи рабът ти. А Мемфивостей, рече царят, ще яде на трапезата ми като един от царските синове.

11 Then said Ziba unto the king, According to all that my lord the king hath commanded his servant, so shall thy servant do. As for Mephibosheth, said the king, he shall eat at my table, as one of the king's sons.

12 И Мемфивостей имаше малък син на име Миха. А всички, които живееха в къщата на Сива, бяха слуги на Мемфивостея.

12 И имаше Мемфивостей син малък на име Миха. А всичките които живееха в дома на Сива бяха раби на Мемфивостея.

12 And Mephibosheth had a young son, whose name was Micha. And all that dwelt in the house of Ziba were servants unto Mephibosheth.

13 Така Мемфивостей живееше в Ерусалим; защото винаги ядеше на царевата трапеза. И той куцаше и с двата крака.

13 А Мемфивостей живееше в Ерусалим; защото ядеше винаги на царската трапеза; и хром бе той с двете си нозе.

13 So Mephibosheth dwelt in Jerusalem: for he did eat continually at the king's table; and was lame on both his feet.