1 И Ровоам отиде в Сихем; защото в Сихем беше се стекъл целият Израил, за да го направи цар.

1 И отиде Ровоам в Сихем; защото в Сихем идеше всичкий Израил за да го направи цар.

1 And Rehoboam went to Shechem: for all Israel were come to Shechem to make him king.

2 И Еровоам, Наватовият син, който бе още в Египет, гдето бе побягнал от присъствието на цар Соломона, когато чу това, остана в Египет.

2 А когато чу това Иеровоам Наватовий син, който беше още в Египет, дето бе побягнал от лицето на цар Соломона, остана още Иеровоам в Египет:

2 And it came to pass, when Jeroboam the son of Nebat, who was yet in Egypt, heard of it, (for he was fled from the presence of king Solomon, and Jeroboam dwelt in Egypt;)

3 Но пратиха та го повикаха. Тогава Еровоам и цялото Израилево общество дойдоха та говориха на Ровоама, като рекоха:

3 проводиха обаче та го повикаха. Тогаз дойде Иеровоам и всичкото събрание на Израиля та говориха Ровоаму и рекоха:

3 That they sent and called him. And Jeroboam and all the congregation of Israel came, and spake unto Rehoboam, saying,

4 Баща ти направи непоносим хомота ни; сега, прочее, ти олекчи жестокото ни работене на баща ти и тежкия хомот, който наложи върху нас, и ще ти работим.

4 Отец ти ожесточи ярема ни; сега прочее улекчи ти жестокото работане на отца ти, и тежкия му ярем който наложи върх нас, и ще ти работим.

4 Thy father made our yoke grievous: now therefore make thou the grievous service of thy father, and his heavy yoke which he put upon us, lighter, and we will serve thee.

5 А той им рече: Идете си, чакайте за три дена; после се върнете при мене. И людете си отидоха.

5 А той им рече: Идете си до три дни: после се върнете при мене. И отидоха си людете.

5 And he said unto them, Depart yet for three days, then come again to me. And the people departed.

6 Тогава цар Ровоам се съветва със старейшините, които бяха служили пред баща му Соломона, когато беше още жив, и им каза: Как ме съветвате да отговоря на тия люде?

6 И съветва се цар Ровоам с старейшините които предстояваха пред отца му Соломона ката бе още жив, и говореше: Как ме съветвате вие да отговоря на тези люде?

6 And king Rehoboam consulted with the old men, that stood before Solomon his father while he yet lived, and said, How do ye advise that I may answer this people?

7 Те му говориха казвайки: Ако станеш днес слуга на тия люде, да им слугуваш, и им отговориш като им продумаш благи думи, тогава те ще ти бъдат слуги за винаги.

7 И говориха му и рекоха: Ако станеш днес раб на тези люде, и им работиш, и им отговориш, и им продумаш добри думи, тогаз ще ти бъдат раби за всегда.

7 And they spake unto him, saying, If thou wilt be a servant unto this people this day, and wilt serve them, and answer them, and speak good words to them, then they will be thy servants for ever.

8 Но той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, та се съветва с младите си служители, които бяха пораснали заедно с него.

8 Но той отхвърли съвета на старейшините що му дадоха та се съветва с младите, възпитаните с него и предстоещите пред него.

8 But he forsook the counsel of the old men, which they had given him, and consulted with the young men that were grown up with him, and which stood before him:

9 Рече им: Как ме съветвате вие да отговорим на тия люде, които ми говориха, казвайки: Олекчи хомота, който баща ти наложи върху нас?

9 И рече им: Как ме съветвате вие да отговоря на тези люде които ми говориха и рекоха: Улекчи ярема който отец ти наложи върх нас?

9 And he said unto them, What counsel give ye that we may answer this people, who have spoken to me, saying, Make the yoke which thy father did put upon us lighter?

10 И младежите, които бяха пораснали заедно с него, му отговориха, казвайки: Така да кажеш на тия люде, които ти говориха, казвайки: Баща ти направи тежък хомота ни, но ти да ни го олекчиш, - така да им речеш: Малкият ми пръст ще бъде по-дебел от бащиния ми кръст.

10 И говориха му младите, възпитаните с него, и рекоха: Така ще говориш на тези люде които ти говориха и рекоха: Отец ти направи тежък ярема ни; но ти го улекчи нам, - така ще им речеш: Малкият ми пръст ще бъде по-дебел от чреслата на отца ми.

10 And the young men that were grown up with him spake unto him, saying, Thus shalt thou speak unto this people that spake unto thee, saying, Thy father made our yoke heavy, but make thou it lighter unto us; thus shalt thou say unto them, My little finger shall be thicker than my father's loins.

11 Сега, ако баща ми ви е товарил с тежък хомот, то аз ще направя още по-тежък хомота ви; ако баща ми ви е наказвал с бичове, то аз ще ви наказвам със скорпии.

11 Сега прочее, отец ми натовари на вас тежък ярем, а аз ще направя по-тежък ярема ви: отец ми ви наказа с бичове, а аз ще ви накажа с скорпии.

11 And now whereas my father did lade you with a heavy yoke, I will add to your yoke: my father hath chastised you with whips, but I will chastise you with scorpions.

12 Тогава Еровоам и всичките люде дойдоха при Ровоама на третия ден, според както царят бе говорил, казвайки: Върнете се при мене на третия ден.

12 И дойде Иеровоам и всичките люде при Ровоама в третия ден, както бе говорил царят и рекъл: Върнете се при мене в третия ден.

12 So Jeroboam and all the people came to Rehoboam the third day, as the king had appointed, saying, Come to me again the third day.

13 И царят отговори на людете остро, като остави съвета, който старейшините му дадоха,

13 И отговори царят на людете жестоко, и остави съвета на старейшините който му дадоха,

13 And the king answered the people roughly, and forsook the old men's counsel that they gave him;

14 и говори им по съвета на младежите та каза: Баща ми направи тежък хомота ви, но аз ще приложа на хомота ви; баща ми ви наказа с бичове, но аз ще ви накажа със скорпии.

14 и говори им според съвета на младите и рече: Отец ми направи тежък ярема ви, но аз ще приложа на ярема ви: отец ми ви наказа с бичове, но аз ще ви накажа с скорпии.

14 And spake to them after the counsel of the young men, saying, My father made your yoke heavy, and I will add to your yoke: my father also chastised you with whips, but I will chastise you with scorpions.

15 Така царят не послуша людете; защото това нещо стана от Господа, за да изпълни словото, което Господ бе говорил чрез силонеца Ахия на Еровоама Наватовия син.

15 И не послуша царят людете; защото това нещо биде от Господа, за да изпълни словото си което Господ говори чрез Ахия Силонеца на Иеровоам Наватовия син.

15 Wherefore the king hearkened not unto the people; for the cause was from the LORD, that he might perform his saying, which the LORD spake by Ahijah the Shilonite unto Jeroboam the son of Nebat.

16 А като видя целият Израил, че царят не ги послуша, людете в отговор на царя рекоха: Какъв дял имаме ние в Давида? Никакво наследство нямаме в Есеевия син! В шатрите си Израилю! Промишлявай сега, Давиде, за дома си.

16 И като видя всичкий Израил че царят не ги послуша, отговориха людете на царя и рекоха: Какъв дял имаме ние в Давида? никакво наследие нямаме в Иесеевия син! В шатрите си, Израилю! Промисли сега, Давиде, за дома си. И отиде Израил в шатрите си.

16 So when all Israel saw that the king hearkened not unto them, the people answered the king, saying, What portion have we in David? neither have we inheritance in the son of Jesse: to your tents, O Israel: now see to thine own house, David. So Israel departed unto their tents.

17 А колкото за израилтяните, които живееха в Юдовите градове, Ровоам царуваше над тях.

17 А за Израилевите синове които живееха в Юдините градове, Ровоам царуваше над тях.

17 But as for the children of Israel which dwelt in the cities of Judah, Rehoboam reigned over them.

18 Тогава цар Ровоам прати при израилтяните Адорама, който бе над набора; но целият Израил го биха с камъни, та умря. Затова цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си, за да побегне в Ерусалим.

18 И проводи цар Ровоам Адорама, който бе над данта; и биха го с камене всичкий Израил, и умря. Заради това прибърза цар Ровоам да възлезе на колесницата за да побегне в Ерусалим.

18 Then king Rehoboam sent Adoram, who was over the tribute; and all Israel stoned him with stones, that he died. Therefore king Rehoboam made speed to get him up to his chariot, to flee to Jerusalem.

19 Така Израил въстана против Давидовия дом и остава въстанал до днес.

19 Така отстъпи Израил от Давидовия дом дори до този ден.

19 So Israel rebelled against the house of David unto this day.

20 А когато чу целият Израил, че Еровоам се завърнал, пратиха да го повикат пред обществото, и го направиха цар над целия Израил; никое друго племе освен Юдовото не последва Давидовия дом.

20 И когато чу всичкий Израил че Иеровоам се върна, пратиха та го повикаха в събранието, и направиха го цар над всичкия Израил: освен Юдиното племе друг не последва Давидовия дом.

20 And it came to pass, when all Israel heard that Jeroboam was come again, that they sent and called him unto the congregation, and made him king over all Israel: there was none that followed the house of David, but the tribe of Judah only.

21 Тогава Ровоам, като дойде в Ерусалим, събра целия Юдов дом и Вениаминовото племе, сто и осемдесет хиляди отборни войници, за да се бият против Израилевия дом та дано възвърнат царството пак на Ровоама Соломоновия син.

21 И като дойде Ровоам в Ерусалим, събра всичкия Юдин дом и Вениаминовото племе, сто и осемдесет тисящи избрани ратници, за да направят бран против Израилевия дом, за да възвърнат царството под Ровоама сина Соломонов.

21 And when Rehoboam was come to Jerusalem, he assembled all the house of Judah, with the tribe of Benjamin, an hundred and fourscore thousand chosen men, which were warriors, to fight against the house of Israel, to bring the kingdom again to Rehoboam the son of Solomon.

22 Но Божието слово дойде към Божия човек Семаия, и рече:

22 Но слово Божие биде към Семаия человека Божия и рече:

22 But the word of God came unto Shemaiah the man of God, saying,

23 Говори на Ровоама Соломоновия син, Юдовия цар и на целия Юдов и Вениаминов дом, и на останалите от людете, като речеш:

23 Говори на Ровоама Соломоновия син, царя Юдин, и на всичкия Юдин и Вениаминов дом, и на остатъка на людете, и кажи:

23 Speak unto Rehoboam, the son of Solomon, king of Judah, and unto all the house of Judah and Benjamin, and to the remnant of the people, saying,

24 Така казва Господ: Не излизайте, нито се бийте против братята си израилтяните; върнете се всеки у дома си; защото от Мене стана това нещо. И те послушаха Господното слово та се върнаха и си отидоха, според Господното слово.

24 Така говори Господ: Не възлязвайте нито правете бран против братята си Израилевите синове: върнете се всеки в дома си; защото от мене стана това нещо. И послушаха словото Господне та се върнаха да си идат, според словото Господне.

24 Thus saith the LORD, Ye shall not go up, nor fight against your brethren the children of Israel: return every man to his house; for this thing is from me. They hearkened therefore to the word of the LORD, and returned to depart, according to the word of the LORD.

25 Тогава Еровоам съгради Сихем в хълмистата земя на Ефрема и се засели в него; после излезе от там та съгради Фануил.

25 Тогаз съгради Иеровоам Сихем на гората Ефрем и насели с в него: после излезе от там та съгради Фануил.

25 Then Jeroboam built Shechem in mount Ephraim, and dwelt therein; and went out from thence, and built Penuel.

26 А Еровоам рече в сърцето си: Сега ще се повърне царството в Давидовия дом;

26 И рече Иеровоам в сърдцето си: Сега ще се върне царството в Давидовия дом.

26 And Jeroboam said in his heart, Now shall the kingdom return to the house of David:

27 защото, ако тия люде отиват да принасят жертви на Господния дом в Ерусалим, тогава сърцето на тия люде ще се обърне пак към господаря им Юдовия цар Ровоама, а мене ще убият; и ще се върнат при Юдовия цар Ровоама.

27 Ако тези люде възлязат да приносят жъртви в дома Господен в Ерусалим, тогаз сърдцето на тези люде ще се обърне към господаря им Ровоама Юдиния цар, а мене ще убият; и ще се обърнат към Ровоама Юдиния цар.

27 If this people go up to do sacrifice in the house of the LORD at Jerusalem, then shall the heart of this people turn again unto their lord, even unto Rehoboam king of Judah, and they shall kill me, and go again to Rehoboam king of Judah.

28 Затова, царят като се посъветва, направи две златни телета: и рече на людете: Трудно ви е да възлизате в Ерусалим; ето, боговете ти, Израилю, които те изведоха от Египетската земя;

28 И съветва се царят и направи две златни телета, и рече им: Стига ви да възхождате в Ерусалим: ето боговете ти, Израилю, които те изведоха из Египетската земя.

28 Whereupon the king took counsel, and made two calves of gold, and said unto them, It is too much for you to go up to Jerusalem: behold thy gods, O Israel, which brought thee up out of the land of Egypt.

29 И единия идол постави във Ветил, а другия постави в Дан.

29 И тури единия идол в Ветил, а другия тури в Дан.

29 And he set the one in Bethel, and the other put he in Dan.

30 А това нещо беше грях; защото людете, за да се кланят пред всеки от тях, отиваха дори до Дан.

30 И това нещо стана грях; защото отиваха людете дори до Дан за да се кланят пред единия.

30 And this thing became a sin: for the people went to worship before the one, even unto Dan.

31 Царят направи и капища на високите места, и постави жреци от всякакви люде, които не бяха от Левиевите потомци.

31 И направи домове на високите места, и направи свещеници от най-долните люде, които не бяха от Левийните синове.

31 And he made an house of high places, and made priests of the lowest of the people, which were not of the sons of Levi.

32 Тогава Еровоам установи празник в осмия месец, на петнадесетия ден от месеца, подобен на празника, който става в Юда, и принесе жертва на жертвеника. Така направи и във Ветил, като пожертвува на телетата, които бе направил; и настани във Ветил жреците на високите места, които бе направил.

32 И направи Иеровоам праздник в осмия месец, в петнадесетия ден на месеца, както праздника който става в Юда, и приносяше жъртва на олтаря. Така направи в Ветил, и жъртвуваше на телетата които направи; и настани в Ветил свещениците на високите места които направи.

32 And Jeroboam ordained a feast in the eighth month, on the fifteenth day of the month, like unto the feast that is in Judah, and he offered upon the altar. So did he in Bethel, sacrificing unto the calves that he had made: and he placed in Bethel the priests of the high places which he had made.

33 И на петнадесетия ден от осмия месец, в месеца, който бе измислил от сърцето си, принесе жертва на жертвеника, който бе издигнал във Ветил; и установи празник за израилтяните, и възкачи се на жертвеника за да покади.

33 И приносяше жъртва на олтаря който направи в Ветил, в петнадесетия ден на осмия месец, в месеца който измисли от сърдцето си; и направи праздник на Израилевите синове; и принесе жъртва на олтаря, и кадеше.

33 So he offered upon the altar which he had made in Bethel the fifteenth day of the eighth month, even in the month which he had devised of his own heart; and ordained a feast unto the children of Israel: and he offered upon the altar, and burnt incense.