Библия БГ
Библия БГ
Търсене в Библията онлайн
Търсене в Библията онлайн
 
3 Царе 18 глава
Битие
Изход
Левит
Числа
Второзаконие
Исус Навин
Съдии
Рут
1 Царе
2 Царе
3 Царе
4 Царе
1 Летописи
2 Летописи
Ездра
Неемия
Естир
Йов
Псалми
Притчи
Еклесиаст
Песен на песните
Исая
Еремия
Плачът на Еремия
Езекиил
Даниил
Осия
Йоил
Амос
Авдий
Йон
Михей
Наум
Авакум
Софония
Агей
Захария
Малахия
Матей
Марк
Лука
Йоан
Деяния
Яков
1 Петрово
2 Петрово
1 Йоаново
2 Йоаново
3 Йоаново
Юда
Римляни
1 Коринтяни
2 Коринтяни
Галатяни
Ефесяни
Филипяни
Колосяни
1 Солунци
2 Солунци
1 Тимотей
2 Тимотей
Тит
Филимон
Евреи
Откровение
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22 
1 И след много дни биде слово Господне към Илия в третото лето и рече: Иди, яви се Ахааву; и ще дам дъжд по лицето на земята.
2 И отиде Илия да се яви Ахааву. А гладът бе тежък в Самария.
3 И повика Ахаав Авдия домостроителя. (А Авдия се боеше много от Господа;
4 защото когато Иезавел изтреби пророците Господни, Авдия взе сто пророци та ги скри, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и хранеше ги с хляб и вода.)
5 И рече Ахаав на Авдия: Обиколи земята и иди към всичките водни източници и към всичките потоци; негли намерим трева за да упазим живота на конете и на мъските, и да се не лишим от скотовете.
6 И тъй, разделиха земята помежду си за да я обиколят: Ахаав отиде по един път особен, и Авдия отиде по друг път особен.
7 И като беше Авдия на пътя, ето, Илия го срещна; и той го позна и падна на лице и рече: Ти ли си, господине мой Илие?
8 И той му рече: Аз. Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.
9 А той рече: Що съм съгрешил, та искаш да предадеш раба си в ръката на Ахаава за да ме убие?
10 Жив Господ Бог твой, няма народ или царство дето да не е проваждал господарят ми да те търси; и когато казваха: Няма го, той заклеваше царството и народа че не са те намерили.
11 А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.
12 И като се отделя аз от тебе, Дух Господен ще те отведе дето не зная; и когато отида та известя това Ахааву, и не те намери, ще ме убие. Но рабът ти се бои от Господа от младостта си.
13 Не извести ли се на господаря ми що сторих аз когато Иезавел убиваше Господните пророци, как скрих сто мъже от Господните пророци, петдесет в една пещера и петдесет в друга пещера, и храних ги с хляб и вода?
14 А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия; но той ще ме убие.
15 И рече Илия: Жив Господ на Силите пред когото предстоя че днес ще се явя нему.
16 И тъй, отиде Авдия да посрещне Ахаава и извести му. И Ахаав отиде да посрещне Илия.
17 И като видя Ахаав Илия, рече му Ахаав: Ти ли си който смущаваш Израиля?
18 А той рече: Не смущавам аз Израиля, но ти и твоят бащин дом; защото вие оставихте заповедите Господни, и отиде ти след Ваалимите.
19 Сега прочее проводи и събери при мене всичкия Израил на гората Кармил, и пророците Ваалови четиристотин и петдесет, и четирите стотин пророци на Ашера които ядат на Иезавелината трапеза.
20 И проводи Ахаав до всичките Израилеви синове та събра пророците на гората Кармил.
21 И дойде Илия при всичките люде та рече: До кога ще хромите между две мъдрувания? Иеова ако е Бог, следвайте го; ако ли е Ваал, следвайте него. А людете не му отговориха ни реч.
22 Тогаз рече Илия на людете: Аз сам останах пророк Господен; а Вааловите пророци са четиристотин и петдесет мъже.
23 Нека ни дадат два юнца; и нека изберат единия юнец за тях си, и нека го раздробят, и нека го турят на дървата, и огън да не турят; и аз ще приготвя другия юнец, и ще го туря на дървата, и огън няма да туря.
24 И призовете името на бога си, и аз ще призова името на Господа; и онзи Бог, който отговори чрез огън, той нека е Бог. И отговориха всичките люде та рекоха: Добро е това слово.
25 И рече Илия на Вааловите пророци: Изберете си единия юнец та го пригответе вие първо, защото сте много; и призовете името на бога си, огън обаче да не турите.
26 И взеха юнеца който им се даде та го приготвиха, и призоваваха името на Ваала от утринта дори до пладне, и викаха: Послушай нас, Ваале! Но нямаше глас, и нямаше слушане; и скачаха около олтаря който бяха съзидали.
27 А около пладне Илия им се присмиваше и казваше: Викайте с голям глас, защото бог е: или се разговаря, или има нещо работа, или е на път, или може би спи и ще се събуди.
28 И викаха с голям глас, и режеха се според обичая си с ножове и с копия доде се изля кръв на тях.
29 И като премина пладне и те пророчествуваха дори до часа на приношението, не бе глас, и не бе слушане, и не бе внимание.
30 Тогаз рече Илия на всичките люде: Приближете се при мене. И всичките люде се приближиха при него. И поправи олтаря Господен който беше съборен.
31 И взе Илия дванадесет камене, според числото на племената на синовете на Якова към когото биде слово Господне и рече: Израил ще бъде името ти,
32 и съзида с каменете олтаря в името Господне; и направи бразда около олтаря която вмещаваше две сати семе.
33 И нареди дървата, и насече юнеца на късове та го тури на дървата.
34 И рече: Напълнете с вода четири водоноси та излейте на всесъжението и на дървата. И рече: Повторете; и повториха. И рече: Потретете; и потретиха.
35 И обикаляше водата около олтаря; още и браздата се напълни с вода.
36 И в часа на приношението приближи се Илия пророкът и рече: Господи, Боже Авраамов, и Исааков, и Израилев, нека бъде известно днес че ти си Бог на Израиля, и аз раб твой, и че според твоето слово направих всички тези дела:
37 послушай ме, Господи, послушай ме, за да познаят тези люде че ти, Господи, си Бог, и ти си обърнал сърдцата им назад.
38 Тогаз падна огън от Господа та пояде всесъжението, и дървата, и каменете, и пръстта, и облиза водата която бе в браздата.
39 И когато видяха това всичките люде, паднаха на лице и рекоха: Иеова, той е Бог: Иеова, той е Бог.
40 И рече им Илия: Хванете Вааловите пророци: никой от тях да не избегне. И хванаха ги; и низведе ги Илия при потока Кисон и изкла ги там.
41 И рече Илия на Ахаава: Възлез, яж и пий, защото иде глас на много дъжд.
42 И възлезе Ахаав да яде и да пие; а Илия възлезе на върх Кармил, и наведе се на земята та тури лицето си между коленете си,
43 и рече на слугата си: Възлез сега, погледни към морето. И възлезе та погледна, и рече: Няма нищо. А той рече: Иди пак, до седем пъти.
44 И седмия път рече: Ето, малък облак, колкото человеческа длан, възлязва от морето. И рече: Възлез, кажи Ахааву: Впрегни колесницата си та слез, за да те не хване дъждът.
45 И между това небето се помрачи от облаци и вятър, и стана голям дъжд. И качи се Ахаав на колесницата си та отиде в Иезраел.
46 И ръката Господня биде върху Илия; и стегна чреслата си та тичаше пред Ахаава дори до входа на Иезраел.
Цариградски превод
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22