Библия БГ
Библия БГ
Търсене в Библията онлайн
Търсене в Библията онлайн
 
3 Царе 20 глава
Битие
Изход
Левит
Числа
Второзаконие
Исус Навин
Съдии
Рут
1 Царе
2 Царе
3 Царе
4 Царе
1 Летописи
2 Летописи
Ездра
Неемия
Естир
Йов
Псалми
Притчи
Еклесиаст
Песен на песните
Исая
Еремия
Плачът на Еремия
Езекиил
Даниил
Осия
Йоил
Амос
Авдий
Йон
Михей
Наум
Авакум
Софония
Агей
Захария
Малахия
Матей
Марк
Лука
Йоан
Деяния
Яков
1 Петрово
2 Петрово
1 Йоаново
2 Йоаново
3 Йоаново
Юда
Римляни
1 Коринтяни
2 Коринтяни
Галатяни
Ефесяни
Филипяни
Колосяни
1 Солунци
2 Солунци
1 Тимотей
2 Тимотей
Тит
Филимон
Евреи
Откровение
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22 
1 Тогаз Венадад Сирийский цар събра всичката си сила; (а имаше с него тридесет и два царе, и коне, и колесници;) и възлезе та обсади Самария и ратуваше против нея.
2 И проводи вестители на Ахаава Израилевия цар в града и рече му: Така говори Венадад;
3 Среброто ти и златото ти е мое; и жените ти и красните ти чада са мои.
4 И отговори Израилевий цар и рече: Според словото ти, господаря мой царю, твой съм аз и всичко каквото имам.
5 И дойдоха пак вестителите та рекоха: така говори Венадад и казва: Понеже изпроводих към тебе и рекох: Среброто си, и златото си, и жените си, и чадата си ще дадеш мене,
6 но утре, около този час, ще пратя рабите си при тебе, и ще предирят дома ти и домовете на рабите ти; и каквото е желателно пред очите ти ще турят в ръцете си и ще го вземат.
7 Тогаз повикна Израилевий цар всичките старейшини на мястото та рече: Размислете, моля, и вижте че той зло иска; защото проводи до мене за жените ми, и за чадата ми, и за среброто ми, и за златото ми, и не му отрекох нищо.
8 И рекоха му всичките старейшини и всичките люде: Да не послушаш, нито да склониш.
9 За то рече на Венададовите вестители: Кажете на господаря ми царя: Всичко каквото заръча ти на раба си най-напред ще направя, но това нещо на мога да направя. И вестителите си отидоха та му отнесоха ответ.
10 И пак му проводи Венадад и рече: Така да ми направят боговете, и така да приложат, ако пръстта на Самария бъде доволна за по една шепа на всичките люде които ме следват.
11 И отговори Израилевий цар и рече: Кажете му: Който се опасва с оръжия нека се не хвали както който ги разпасва.
12 А когато Венадад чу това слово, пиеше той и царете що бяха с него в шатрите; и рече на рабите си: Опълчете се. И опълчиха се против града.
13 И, ето, дойде при Ахаава Израилевия цар един пророк и рече: Така говори Господ: Видиш ли това голямо множество? ето, аз го предавам в ръцете ти днес; и ще познаеш че аз съм Господ.
14 И рече Ахаав: чрез кого? А той отговори: Така говори Господ: чрез слугите на князовете на областите. Тогаз рече: Кой ще начне сражението? И отвеща: Ти.
15 Тогаз изброи слугите на князовете на областите, и те бяха двесте и тридесет и два; и след тях изброи всичките люде, всичките Израилеви синове, седем тисящи.
16 И излязоха около пладне. А Венадад пиеше и опиваше се в шатрите, той и царете, тридесет и два царе съюзниците му.
17 И излязоха първи слугите на князовете на областите; и проводи Венадад да се научи; и възвестиха му и рекоха: Мъже излязоха из Самария.
18 А той рече: ако са излезли мирно, хванете ги живи; а ако са излезли за бой, пак ги живи хванете.
19 Излязоха прочее из града тези слуги на князовете на областите и воинството което ги следваше.
20 И порази всеки человека си; и Сирийците побягнаха, и гони ги Израил; а Венадад Сирийский цар се отърва на кон с конниците.
21 И излезе Израилевий цар та порази конниците и колесниците, и направи на Сирийците голямо поражение.
22 И дойде пророкът при Израилевия цар та му рече: Иди, укрепи се, и размисли та виж що ще да направиш; защото в завръщането на годината Сирийский цар ще възлезе против тебе.
23 А рабите на Сирийския цар рекоха му: Техните богове са богове планински, заради това се преукрепиха против нас; но ако направим бой с тях в полето непременно ще се преукрепим ние против тях.
24 Направи прочее това нещо; извади царете всекиго от мястото му та тури вместо тях войводи.
25 И ти си събери войска колкото войска ти загина, и кон вместо кон, колесница вместо колесница; и нека направим бой с тях в полето, и непременно ще се преукрепим против тях. И послуша гласа им та направи така.
26 И в завръщането на годината изброи Венадад Сирийците, и възлезе в Афек за да направи бой против Израиля.
27 И Израилевите синове се изброиха, и се приготвиха та отидоха да ги посрещнат, и разположиха стана си Израилевите синове срещу тях като две малки козии стада, а Сирийците изпълниха земята.
28 И дойде Божият человек та говори на Израилевия цар и рече: Така говори Господ: Понеже Сирийците рекоха: Иеова е Бог на планините, а не Бог на доловете, заради това ще предам в ръката ти всичко това голямо множество; и ще познаете че аз съм Иеова.
29 И бяха разположени в стан едни срещу други седем дни. И в седмия ден стана сражение; и поразиха Израилевите синове Сирийците сто тисящи пешци в един ден,
30 а останалите побягнаха в Афек към града; и падна стената върх двадесет и седем тисящи от останалите мъже. И побягна Венадад та влезе в града, и скри се из клет в клет.
31 И рекоха му рабите му: ето, сега чухме че царете на Израилевия дом са милостиви царе: да турим прочее вретища на чреслата си и въжа на главите си, и да излезем пред Израилевия цар, негли би ти подарил живота.
32 И препасаха се с вретища около чреслата си, и с въжа на главите си дойдоха при Израилевия цар та рекоха: Рабът ти Венадад говори: Нека живее душата ми, моля. И рече: Жив ли е още? брат ми е.
33 И мъжете взеха това за добър знак, и побързаха да повторят това що излезе из устата му; и рекоха: Брат ти Венадад. И рече: Идете, доведете го. И когато дойде при него Венадад, той го възкачи на колесницата си.
34 И рече му Венадад: Градовете които взе баща ми от баща ти, ще ти ги отдам; и ще си направиш стъгди в Дамаск както направи баща ми в Самария. И аз, рече Ахаав, ще те пусна с този уговор. Така направи уговор с него и пусна го.
35 А един человек от синовете на пророците рече на ближния си с слово Господне: Удари ме, моля. Но не рачи человекът да го удари.
36 И рече му: Понеже не послуша ти гласа Господен, ето, като тръгнеш от мене, лъв ще те порази. И като тръгна от него, намери го лъв и порази го.
37 Намери сетне другиго человека, и рече: Удари ме, моля. И человекът го удари, и с удара направи рана.
38 Тогаз си отиде пророкът та чакаше на пътя за царя преличен с покров на очите си.
39 И като минуваше царят, той извика към царя и рече: Рабът ти излезе всред сражението; и, ето, един человек като свърна на страна доведе едного при мене и рече: Пази тогоз человека; ако побегне някак, тогаз животът ти ще бъде вместо живота му, или ще платиш един талант сребро.
40 И като се упражняваше рабът ти тук и там, той се изгуби. И рече му Израилевий цар: Този е съдът ти: ти си го съм изрекъл.
41 Тогаз ускори та дигна покрова от очите си; и позна го Израилевий цар че беше от пророците.
42 И рече му: Така говори Господ: Понеже ти пусна от ръката си человека когото аз бях определил за изтребление, заради това животът ти ще бъде вместо неговия живот, и людете ти вместо людете му.
43 И отиде си Израилевий цар в дома си дряхъл и огорчен, и дойде в Самария.
Цариградски превод
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22