1 А когато цар Давид бе остарял, в напреднала възраст, при все, че го покриваха с дрехи, не се стоплюваше.

1 А цар Давид бе стар, преминал на възраст; и покриваха го с дрехи, но не се стоплюваше.

1 Now king David was old and stricken in years; and they covered him with clothes, but he gat no heat.

2 Затова, слугите му казаха: Нека потърсят за господаря ни царя млада девица за да престоява пред царя и да му пригажда, и да спи на пазвата му, за да се топли господарят ни царят.

2 И рекоха му рабите му: Нека потърсят за господаря ни царя млада девица, за да предстоява пред царя, и да му пригодява, и да спи в недрото му, за да се топли господарят ни царят.

2 Wherefore his servants said unto him, Let there be sought for my lord the king a young virgin: and let her stand before the king, and let her cherish him, and let her lie in thy bosom, that my lord the king may get heat.

3 И тъй, потърсиха по всичките Израилеви предели красива девица, и намериха сунамката Ависага, и доведоха я при царя.

3 И търсиха по всичките предели на Израил девица красна, и намериха Ависага Сунамянката, и доведоха я при царя.

3 So they sought for a fair damsel throughout all the coasts of Israel, and found Abishag a Shunammite, and brought her to the king.

4 Девицата бе много красива, и пригаждаше на царя и му слугуваше; но царят не я позна.

4 А девицата бе много красна, и пригодяваше на царя, и слугуваше му; но царят не я позна.

4 And the damsel was very fair, and cherished the king, and ministered to him: but the king knew her not.

5 Тогава Адония, Агитиният син, надуто си каза: Аз ще царувам. И приготви си колесници и конници и петдесет мъже, които да тичат пред него.

5 Тогаз Адония синът на Аггита надигна се в себе си и каза: Аз ще царувам; и приготви си колесници и конници, и петдесет мъже за да тичат пред него.

5 Then Adonijah the son of Haggith exalted himself, saying, I will be king: and he prepared him chariots and horsemen, and fifty men to run before him.

6 А баща му никога не беше му досаждал с думите: Ти защо правиш това? А той беше и много хубав на глед; и роди се на Давида подир Авесалома.

6 И отец му не беше го огорчавал никога да каже: Защо струваш ти това? А той беше и много хубавец на глед; и майка му го беше родила след Авесалома.

6 And his father had not displeased him at any time in saying, Why hast thou done so? and he also was a very goodly man; and his mother bare him after Absalom.

7 Той се сговори с Иоава Саруиния син и със свещеника Авиатара, и те последваха Адония и му помагаха.

7 И сдума се с Иоава Саруиния син и с Авиатара свещеника; и те последваха Адония и помагаха му.

7 And he conferred with Joab the son of Zeruiah, and with Abiathar the priest: and they following Adonijah helped him.

8 Но свещеник Садок, Ванаия Иодаевият син, пророк Натан, Семей и Реий и Давидовите силни мъже не бяха с Адония.

8 Но Садок свещеникът, и Ванаия Иодаевът син, и Натан пророкът и Семей, и Реий, и силните Давидови не бяха с Адония.

8 But Zadok the priest, and Benaiah the son of Jehoiada, and Nathan the prophet, and Shimei, and Rei, and the mighty men which belonged to David, were not with Adonijah.

9 И Адония закла овци, говеда и угоени телци при скалата на Зоелет, която е при извора Рогих, и покани всичките си братя царските синове, и всичките Юдови мъже царските слуги.

9 И закла Адония овци, и говеда, и огоени телци при камика на Зоелет, който е при източника Рогил, и покани всичките си братя царските синове, и всичките Юдини мъже царските слуги.

9 And Adonijah slew sheep and oxen and fat cattle by the stone of Zoheleth, which is by Enrogel, and called all his brethren the king's sons, and all the men of Judah the king's servants:

10 Обаче пророка Натана, Ванаия и силните мъже и брата си Соломона не покани.

10 Натана обаче пророка, и Ванаия, и силните, и Соломона брата си не покани.

10 But Nathan the prophet, and Benaiah, and the mighty men, and Solomon his brother, he called not.

11 Тогава Натан говори на Соломоновата майка Витсавее, казвайки: Не си ли чула, че се е възцарил Адония Агитиният син, а господарят ни Давид не знае това?

11 И говори Натан на Витсавее Соломоновата майка и рече: Не чу ли ти че се въцари Адония Агитинът син? и господарят ни Давид не знае това.

11 Wherefore Nathan spake unto Bathsheba the mother of Solomon, saying, Hast thou not heard that Adonijah the son of Haggith doth reign, and David our lord knoweth it not?

12 Сега, прочее, ела, моля, да те съветвам, за да избавиш своя живот и живота на сина си Соломона.

12 Сега прочее ела, моля, да ти дам съвет, за да избавиш живота си и живота на сина си Соломона.

12 Now therefore come, let me, I pray thee, give thee counsel, that thou mayest save thine own life, and the life of thy son Solomon.

13 Иди, влез при цар Давида и кажи му: Господарю мой царю, не закле ли се ти на слугинята си, казвайки: Синът ти Соломон непременно ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми? Защо, прочее, се възцари Адония?

13 Иди та влез при цар Давида и речи му: Господарю мой царю, не закле ли се ти на рабинята си и каза: Соломон син ти ще се въцари след мене, и той ще седне на престола ми? Защо прочее се въцари Адония?

13 Go and get thee in unto king David, and say unto him, Didst not thou, my lord, O king, swear unto thine handmaid, saying, Assuredly Solomon thy son shall reign after me, and he shall sit upon my throne? why then doth Adonijah reign?

14 И ето, докато ти още говориш там с царя, ще дойда и аз подир тебе и ще потвърдя думите ти.

14 Ето, ти още като говориш там с царя, ще дойда и аз след тебе и ще допълня думите ти.

14 Behold, while thou yet talkest there with the king, I also will come in after thee, and confirm thy words.

15 И така, Витсавее влезе при царя, в спалнята, като беше царят много стар, и сунамката Ависага му слугуваше.

15 И влезе Витсавее при царя в ложницата; а царят беше много стар; и Ависага Сунамянката слугуваше на царя.

15 And Bathsheba went in unto the king into the chamber: and the king was very old; and Abishag the Shunammite ministered unto the king.

16 И Витсавее се наведе та се поклони на царя. И царят рече: Какво желаеш?

16 И преклони се Витсавее та се поклони на царя. И царят рече: Що имаш?

16 And Bathsheba bowed, and did obeisance unto the king. And the king said, What wouldest thou?

17 А тя му каза: Господарю мой, ти се закле в Господа твоя Бог на слугинята си и каза: Твоят син Соломон непременно ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми.

17 А тя му рече: Господарю мой, ти се закле в Гспода Бога твоего на рабинята си и каза: Соломон син ти ще се въцари след мене, и той ще седне на престола ми.

17 And she said unto him, My lord, thou swarest by the LORD thy God unto thine handmaid, saying, Assuredly Solomon thy son shall reign after me, and he shall sit upon my throne.

18 Но сега, ето, Адония се е възцарил; а ти, господарю мой царю, не знаеш това.

18 Но сега, ето, Адония се въцари; и ти сега, господарю мой царю, не знаеш това.

18 And now, behold, Adonijah reigneth; and now, my lord the king, thou knowest it not:

19 И той е заклал говеда, угоени телци и овци в изобилие, и е поканил всичките царски синове, и свещеника Авиатара, и военачалника Иоава; обаче, слугата ти Соломона не е поканил.

19 И закла говеда, и огоени телци, и овци с изобилие, и покани всичките царски синове, и Авиатара свещеника, и Иоава, военачалника; раба ти обаче Соломона не покани.

19 And he hath slain oxen and fat cattle and sheep in abundance, and hath called all the sons of the king, and Abiathar the priest, and Joab the captain of the host: but Solomon thy servant hath he not called.

20 Но към тебе, господарю мой царю, към тебе са обърнати очите на целия Израил, за да им известиш кой ще седне на престола на господаря ми царя подир него.

20 Но на тебе, господарю мой царю, на тебе гледат очите на всичкия Израил да им известиш кой ще седне на престола на господаря ми царя след него.

20 And thou, my lord, O king, the eyes of all Israel are upon thee, that thou shouldest tell them who shall sit on the throne of my lord the king after him.

21 Иначе, когато господарят ми царят заспи с бащите си, аз и синът ми Соломон ще се считаме за оскърбители.

21 Ако ли не, когато господарят ми царят заспи с отците си, аз и син ми Соломон виновни ще се считаме.

21 Otherwise it shall come to pass, when my lord the king shall sleep with his fathers, that I and my son Solomon shall be counted offenders.

22 А докато тя още говореше с царя, ето, дойде и пророк Натан.

22 И, ето, доде още говореше тя с царя, дойде и Натан пророкът.

22 And, lo, while she yet talked with the king, Nathan the prophet also came in.

23 И известявайки на царя, рекоха: Ето пророка Натан. И той, като влезе пред царя, поклони му се с лице до земята.

23 И известиха на царя и рекоха: Ето Натан пророка. И като влезе той пред царя, поклони се на царя с лице до земята.

23 And they told the king, saying, Behold Nathan the prophet. And when he was come in before the king, he bowed himself before the king with his face to the ground.

24 И Натан каза: Господарю мой царю, рекъл ли си ти, Адония ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми?

24 И рече Натан: Господарю мой царю, рекъл ли си ти: Адония ще се въцари след мене, и той ще седне на престола ми?

24 And Nathan said, My lord, O king, hast thou said, Adonijah shall reign after me, and he shall sit upon my throne?

25 Защото той слезе днес та закла говеда, угоени телци, и овци в изобилие, и покани всичките царски синове, и военачалниците, и свещеника Авиатара; и, ето, ядат и пият пред него, и думат: Да живее цар Адония!

25 Защото той слезе днес та закла говеда, и огоени телци, и овци изобилно, и покани всичките царски синове, и войводите, и Авиатара свещеника; и, ето, ядат и пият пред него, и думат: Да е жив цар Адония!

25 For he is gone down this day, and hath slain oxen and fat cattle and sheep in abundance, and hath called all the king's sons, and the captains of the host, and Abiathar the priest; and, behold, they eat and drink before him, and say, God save king Adonijah.

26 А мене, мене слугата ти, и свещеника Садока, и Ванаия Иодаевия син, и слугата ти Соломона не покани.

26 А мене, мене раба ти, и Садока свещеника, и Ванаия Иодаевия син, и Соломона раба ти не покани.

26 But me, even me thy servant, and Zadok the priest, and Benaiah the son of Jehoiada, and thy servant Solomon, hath he not called.

27 От господаря ми царя ли стана това нещо, без да си обявил на слугите си, кой ще седне на престола на господаря ми царя подир него?

27 От господаря ми царя ли стана това нещо, и не си обявил ти на раба си кой ще седне на престола на господаря ми царя след него?

27 Is this thing done by my lord the king, and thou hast not shewed it unto thy servant, who should sit on the throne of my lord the king after him?

28 Тогава цар Давид в отговор рече: Повикайте ми Витсавее. И тя влезе при царя и застана пред него.

28 И отговори цар Давид и рече: Повикайте ми Витсавее. И влезе при царя та застана пред царя.

28 Then king David answered and said, Call me Bathsheba. And she came into the king's presence, and stood before the king.

29 И царят се закле, казвайки: В името на живия Господ, Който е избавил душата ми от всяко бедствие,

29 И закле се царят и рече: Жив Господ който избави душата ми от всичко утеснение,

29 And the king sware, and said, As the LORD liveth, that hath redeemed my soul out of all distress,

30 непременно, както ти се заклех в Господа Израилевия Бог и рекох, че синът ти Соломон ще царува подир мене, и че той ще седи вместо мене на престола ми, непременно така ще направя днес.

30 непременно, както ти се заклех в Господа Бога Израилева и рекох че Соломон син те ще се въцари след мене, и той ще седне вместо мене на престола ми, така ще направя в този ден.

30 Even as I sware unto thee by the LORD God of Israel, saying, Assuredly Solomon thy son shall reign after me, and he shall sit upon my throne in my stead; even so will I certainly do this day.

31 Тогава Витсавее се наведе с лице до земята та се поклони на царя, и каза: Да живее господарят ми цар Давид до века!

31 Тогаз Витсавее наведе се с лицето до земята та се поклони на царя, и рече: Да е жив господарят ми цар Давид в век.

31 Then Bathsheba bowed with her face to the earth, and did reverence to the king, and said, Let my lord king David live for ever.

32 Тогава рече цар Давид: Повикайте ми свещеника Садока, пророка Натана и Ванаия Иодаевия син. И те дойдоха пред царя.

32 И рече цар Давид: Повикайте ми Садока свещеника, и Натана пророка, и Ванаия Иодаевия син. И дойдоха пред царя.

32 And king David said, Call me Zadok the priest, and Nathan the prophet, and Benaiah the son of Jehoiada. And they came before the king.

33 И царят им рече: Вземете със себе си слугите на вашия господар, качете сина ми Соломона на моята мъска, и заведете го долу в Гион;

33 И рече им царят: Вземете с себе си рабите на вашия господар та турете Соломона сина ми да седне на мъската ми, и низведете го в Гион;

33 The king also said unto them, Take with you the servants of your lord, and cause Solomon my son to ride upon mine own mule, and bring him down to Gihon:

34 и свещеник Садок и пророк Натан нека го помажат там за цар над Израиля; и засвирете с тръба и кажете: Да живее цар Соломон!

34 и нека го помажат там Садок свещеникът и Натан пророкът за цар над Израиля; и затръбете с тръбата и речете: Да е жив цар Соломон!

34 And let Zadok the priest and Nathan the prophet anoint him there king over Israel: and blow ye with the trumpet, and say, God save king Solomon.

35 Тогава качете се тук подир него, и нека дойде и седне на престола ми, защото той ще царува вместо мене, и аз го назначих да бъде вожд на Израиля и на Юда.

35 Тогаз ще възлезете след него да дойде и да седне на престола ми; и той ще царува вместо мене, и нему заповядах да е княз над Израиля и над Юда.

35 Then ye shall come up after him, that he may come and sit upon my throne; for he shall be king in my stead: and I have appointed him to be ruler over Israel and over Judah.

36 А Ванаия Иодаевият син, в отговор на царя, рече: Амин! така да повели и Господ Бог на господаря ми царя!

36 И отговори Ванаия Иодаевът син на царя и рече: Амин! Господ Бог на господаря ми царя така нека заповяда.

36 And Benaiah the son of Jehoiada answered the king, and said, Amen: the LORD God of my lord the king say so too.

37 Както е бил Господ с господаря ми царя, така да бъде и със Соломона, и да направи престола му още по-велик от престола на господаря ми цар Давида.

37 Както биде Господ с господаря ми царя, така да е и с Соломона, и да увеличи престола му повече от престола на господаря ми цар Давида.

37 As the LORD hath been with my lord the king, even so be he with Solomon, and make his throne greater than the throne of my lord king David.

38 И така, свещеник Садок пророк Натан и Ванаия Иодаевият син, с херетците и фелетците, слязоха та качиха Соломона на цар Давидовата мъска и доведоха го в Гион.

38 Тогаз слезе Садок свещеникът, и Натан пророкът, и Ванаия Иодаевът син, и Херетците, и Фелетците та туриха Соломона на мъската на цар Давида, и доведоха го в Гион.

38 So Zadok the priest, and Nathan the prophet, and Benaiah the son of Jehoiada, and the Cherethites, and the Pelethites, went down, and caused Solomon to ride upon king David's mule, and brought him to Gihon.

39 И свещеник Садок взе рога с мирото от шатъра, за срещане та помаза Соломона. И засвириха с тръба, и всичките люде рекоха: Да живее цар Соломон!

39 И взе Садок свещеникът рога с елея от скинията та помаза Соломона. И възтръбиха с тръбата; и рекоха всичките люде: Да е жив цар Соломон!

39 And Zadok the priest took an horn of oil out of the tabernacle, and anointed Solomon. And they blew the trumpet; and all the people said, God save king Solomon.

40 И всичките люде отидоха нагоре подир него; и людете свиреха с кавали и веселяха се с голямо веселие, така че земята се цепеше от виковете им.

40 И възлязоха всичките люде след него; и свиреха людете с свирки, и веселеха се с голямо веселие, и земята се разсядаше от гласовете им.

40 And all the people came up after him, and the people piped with pipes, and rejoiced with great joy, so that the earth rent with the sound of them.

41 А Адония и всичките му гости чуха шума, като свършиха яденето си. И когато Иоав чу тръбния звук рече: Защо е тоя шум и градът развълнуван?

41 И чу Адония и всичките му поканени като свършиха да ядат. И когато чу Иоав тръбния глас рече: Какъв е този глас от глъч в града?

41 And Adonijah and all the guests that were with him heard it as they had made an end of eating. And when Joab heard the sound of the trumpet, he said, Wherefore is this noise of the city being in an uproar?

42 Докато още говореше, ето, Ионатан, син на свещеника Авиатара дойде; и Адония рече: Влез, защото ти си достоен мъж и носиш добри известия.

42 Като още говореше, ето, Ионатан синът на Авиатара свещеника дойде, и рече Адония: Влез, защото ти си храбър мъж, и носиш добри вести.

42 And while he yet spake, behold, Jonathan the son of Abiathar the priest came; and Adonijah said unto him, Come in; for thou art a valiant man, and bringest good tidings.

43 А Ионатан в отговор рече на Адония: Наистина господарят ни цар Давид направи Соломона цар;

43 И отговори Ионатан и рече на Адония: Наистина господарят ни цар Давид направи Соломона цар;

43 And Jonathan answered and said to Adonijah, Verily our lord king David hath made Solomon king.

44 и царят прати с него свещеника Садока, пророка Натана и Ванаия Иодаевия син, с херетците и фелетците, та го възкачиха на царевата мъска;

44 и проводи с него царят Садока свещеника, и Натана пророка, и Ванаия Иодаевия син, и Херетците, и Фелетците, та го туриха на царската мъска;

44 And the king hath sent with him Zadok the priest, and Nathan the prophet, and Benaiah the son of Jehoiada, and the Cherethites, and the Pelethites, and they have caused him to ride upon the king's mule:

45 И свещеникът Садок и пророк Натан го помазаха за цар в Гион; и от там отидоха нагоре веселящи се, така щото градът екна. Това е шумът, който сте чули.

45 и помазаха го Садок свещеникът и Натан пророкът в Гион за цар; и възлязоха от там веселяще се, и градът екна. Този е гласът който чухте.

45 And Zadok the priest and Nathan the prophet have anointed him king in Gihon: and they are come up from thence rejoicing, so that the city rang again. This is the noise that ye have heard.

46 При това, Соломон седна на престола на царството.

46 Още и Соломон седна на царския престол.

46 And also Solomon sitteth on the throne of the kingdom.

47 Освен туй, и царските слуги влязоха да честитят на господаря ни цар Давида, и рекоха: Бог да направи името на Соломона по-светло и от твоето име, и да направи престола му по-велик и от твоя престол. И царят се поклони както беше на леглото си.

47 И влязоха даже слугите на царя да честитят на господаря ни цар Давида, и рекоха: Бог да осветли името на Соломона повече от твоето име, и да увеличи престола му повече от твоя престол; и поклони се царят върху одъра.

47 And moreover the king's servants came to bless our lord king David, saying, God make the name of Solomon better than thy name, and make his throne greater than thy throne. And the king bowed himself upon the bed.

48 Царят още говори така: Благословен да бъде Господ Израилевият Бог, Който ми даде днес син да седи на престола ми, докато очите ми го гледат.

48 И рече още царят така: Благословен Господ Бог Израилев който ми даде днес наследник седнал на престола ми, и очите ми видят това.

48 And also thus said the king, Blessed be the LORD God of Israel, which hath given one to sit on my throne this day, mine eyes even seeing it.

49 Тогава всичките гости на Адония се уплашиха, и ставайки отидоха всеки в пътя си.

49 Тогаз всичките поканени които бяха с Адония уплашиха се, и станаха та си отидоха всеки в пътя си.

49 And all the guests that were with Adonijah were afraid, and rose up, and went every man his way.

50 А Адония, понеже се уплаши от Соломона, стана и отиде да се хване за роговете на олтара.

50 А Адония се уплаши от Соломоновото лице, и стана та отиде и се хвана за роговете на олтаря.

50 And Adonijah feared because of Solomon, and arose, and went, and caught hold on the horns of the altar.

51 И известиха на Соломона, казвайки: Ето, Адония се бои от Цар Соломона, и, ето, хванал се е за роговете на олтара и казва: Нека ми се закълне днес цар Соломон, че няма да убие слугата си с меч.

51 И известиха на Соломона и рекоха: Ето, Адония се бои от цар Соломона, и, ето, хвана се за роговете на олтаря и говори: Нека ми се закълне днес цар Соломон че не ще да умъртви раба си с меч.

51 And it was told Solomon, saying, Behold, Adonijah feareth king Solomon: for, lo, he hath caught hold on the horns of the altar, saying, Let king Solomon swear unto me today that he will not slay his servant with the sword.

52 И рече Соломон: Ако се покаже достоен мъж, ни един от космите му няма да падне на земята; но ако се намери зло в него, ще се умъртви.

52 И рече Соломон: Ако бъде добър мъж, нито един косъм от космите му няма да падне на земята; но ако се намери зло в него, ще се умъртви.

52 And Solomon said, If he will shew himself a worthy man, there shall not an hair of him fall to the earth: but if wickedness shall be found in him, he shall die.

53 И тъй, цар Соломон прати, та го свалиха от олтара; и той дойде да се поклони на цар Соломона. А Соломон му рече: Иди у дома си.

53 И проводи цар Соломон, та го сведоха от олтаря; и дойде та се поклони на цар Соломона; и рече му Соломон: Иди в дома си.

53 So king Solomon sent, and they brought him down from the altar. And he came and bowed himself to king Solomon: and Solomon said unto him, Go to thine house.