1 А когато цар Езекия чу думите му, раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в Господния дом.

1 И когато чу цар Езекия, раздра дрехите си, и се покри с вретище, и влезе в дома Господен.

1 And it came to pass, when king Hezekiah heard it, that he rent his clothes, and covered himself with sackcloth, and went into the house of the LORD.

2 И прати управителя на двореца Елиаким, секретаря Шевна и старшите свещеници, покрити с вретища, при пророк Исаия Амосовия син.

2 И проводи Елиакима домостроителя, и Шевна писеца, и старейшините на свещениците, покрити с вретища, при пророк Исаия Амосовия син.

2 And he sent Eliakim, which was over the household, and Shebna the scribe, and the elders of the priests, covered with sackcloth, to Isaiah the prophet the son of Amoz.

3 И рекоха му: Така казва Езекия: Ден на скръб, на изобличение и на оскърбление е тоя ден, защото настана часа да се родят децата, но няма сила за раждане.

3 И рекоха му: Така говори Езекия: Ден на скръб, и на обличение, и на хула е този ден, защото настана часът да се родят децата, но сила няма за раждане.

3 And they said unto him, Thus saith Hezekiah, This day is a day of trouble, and of rebuke, and blasphemy; for the children are come to the birth, and there is not strength to bring forth.

4 Може би Господ твоят Бог ще чуе всичките думи на Рапсака, когото господарят му асирийският цар прати да укорява живия Бог, и ще изобличи думите, които Господ твоят Бог чу; затова, възнеси молба за остатъка що е оцелял.

4 Може-би Господ Бог твой да чуе всичките думи на Рапсака когото Асирийският цар господарят му проводи за да укорява Бога живаго, и да обличи думите които чу Господ Бог твой; за това възвиси моление за остатъка що е останал.

4 It may be the LORD thy God will hear all the words of Rabshakeh, whom the king of Assyria his master hath sent to reproach the living God; and will reprove the words which the LORD thy God hath heard: wherefore lift up thy prayer for the remnant that are left.

5 И тъй слугите на цар Езекия отидоха при Исаия,

5 И отидоха при Исаия рабите на цар Езекия.

5 So the servants of king Hezekiah came to Isaiah.

6 И Исаия им рече: Така да кажете на господаря си: Така казва Господ: Не бой се от думите, които си чул, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха.

6 И рече им Исаия: Така ще речете на господаря си: Така говори Господ: Не бой се от думите които си чул с които рабите на Асирийския цар ме похулиха.

6 And Isaiah said unto them, Thus shall ye say to your master, Thus saith the LORD, Be not afraid of the words which thou hast heard, with which the servants of the king of Assyria have blasphemed me.

7 Ето, Аз ще туря в него такъв дух, щото, като чуе слух, ще се върне в своята земя; и ще го направя да падне от нож в своята земя.

7 Ето, аз ще туря в него такъв дух щото, като чуе слух, ще се върне в земята си; и ще го направя да падне чрез нож в земята си.

7 Behold, I will send a blast upon him, and he shall hear a rumour, and shall return to his own land; and I will cause him to fall by the sword in his own land.

8 И така, Рапсак, като се върна, намери, че асирийският цар воюваше против Ливна; защото бе чул, че той заминал от Лахис.

8 И върна се Рапсак, и намери Асирийския цар че ратуваше против Ливна; защото чу че беше тръгнал от Лахис.

8 So Rabshakeh returned, and found the king of Assyria warring against Libnah: for he had heard that he was departed from Lachish.

9 И царят, когато чу да казват за етиопския цар Тирак: Ето, излязъл да воюва против тебе, прати пак посланици до Езекия, казвайки:

9 И царят, когато чу че говорят за Тирака Египетския цар: Ето, излезе да ратува против тебе, проводи пак посланници Езекию и каза:

9 And when he heard say of Tirhakah king of Ethiopia, Behold, he is come out to fight against thee: he sent messengers again unto Hezekiah, saying,

10 Така да говорите на Юдовия цар Езекия, да речете: Твоят Бог, на Когото уповаваш, да те не мами, като казва: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.

10 Така ще говорите на Езекия Юдиния цар и ще речете: Бог твой на когото уповаваш да те не прелъстява като казва: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на Асирийския цар.

10 Thus shall ye speak to Hezekiah king of Judah, saying, Let not thy God in whom thou trustest deceive thee, saying, Jerusalem shall not be delivered into the hand of the king of Assyria.

11 Ето, ти чу какво направили асирийските царе на всичките земи, как ги обрекли на изтребление; та ти ли ще се избавиш?

11 Ето, ти чу що направиха Асирийските царе на всичките места, как ги изтребиха; и ти ли ще се избавиш?

11 Behold, thou hast heard what the kings of Assyria have done to all lands, by destroying them utterly: and shalt thou be delivered?

12 Боговете на народите избавиха ли ония, които бащите ми изтребиха, Гозан, Харан, Ресеф и еденяните, които бяха в Таласар?

12 Боговете на народите избавиха ли онези които отците ми изтребиха, Гозан, и Харан, и Ресеф, и Еденовите синове които бяха в Таласар?

12 Have the gods of the nations delivered them which my fathers have destroyed; as Gozan, and Haran, and Rezeph, and the children of Eden which were in Thelasar?

13 Где е ематският цар, арфадският цар и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава?

13 Де е царят на Емат, и царят на Арфад, и царят на града Сефаруим, Ена, и Ава?

13 Where is the king of Hamath, and the king of Arpad, and the king of the city of Sepharvaim, of Hena, and Ivah?

14 А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците та го прочете, Езекия възлезе в Господния дом и го разгъна пред Господа.

14 И взе Езекия писмото от ръката на посланниците та го прочете; и възлезе Езекия в дома Господен та го разгъна пред Господа.

14 And Hezekiah received the letter of the hand of the messengers, and read it: and Hezekiah went up into the house of the LORD, and spread it before the LORD.

15 И Езекия се помоли пред Господа, като каза: Господи Боже Израилев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всичките земни царства; Ти си направил небето и земята.

15 И помоли се пред Господа Езекия и рече: Господи Боже Израилев който седиш на Херувимите, ти си сам Бог един на всичките царства на земята: ти си направил небето и земята.

15 And Hezekiah prayed before the LORD, and said, O LORD God of Israel, which dwellest between the cherubims, thou art the God, even thou alone, of all the kingdoms of the earth; thou hast made heaven and earth.

16 Приклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори Господи очите Си и виж; и чуй думите, с които Сенахирим изпрати тогоз да похули живия Бог.

16 Приклони, Господи, ухото си и чуй: оттвори, Господи, очите си и виж; и чуй думите на Сенахирима който проводи тогоз за да укори Бога живаго.

16 LORD, bow down thine ear, and hear: open, LORD, thine eyes, and see: and hear the words of Sennacherib, which hath sent him to reproach the living God.

17 Наистина, Господи, асирийските царе запустиха народите и земите им;

17 Наистина, Господи, Асирийските царе запустиха народите и земята им,

17 Of a truth, LORD, the kings of Assyria have destroyed the nations and their lands,

18 и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, но дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха.

18 и хвърлиха в огън боговете им; защото не бяха богове, но дело на человечески ръце, дърва и камене; за това ги погубиха.

18 And have cast their gods into the fire: for they were no gods, but the work of men's hands, wood and stone: therefore they have destroyed them.

19 Сега, прочее, Господи Боже наш, отърви ни, моля Ти се, от ръката му, за да познаят всичките земни царства, че Ти си Господ, единственият Бог.

19 Сега, прочее, Господи Боже наш, отърви ни, моля се, от ръката му, за да познаят всичките царства на земята че ти си Господ Бог един.

19 Now therefore, O LORD our God, I beseech thee, save thou us out of his hand, that all the kingdoms of the earth may know that thou art the LORD God, even thou only.

20 Тогава Исаия, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва Господ Израилевият Бог: Чух това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахирим.

20 Тогаз проводи Исаия Амосовий син до Езекия и рече: Така говори Господ Бог Израилев: чух което си се помолил мен против Сенахирима Асирийския цар.

20 Then Isaiah the son of Amoz sent to Hezekiah, saying, Thus saith the LORD God of Israel, That which thou hast prayed to me against Sennacherib king of Assyria I have heard.

21 Ето словото, което Господ изговори за него: - Презря те, присмя ти се, девицата, сионовата дъщеря; Зад гърба ти поклати глава ерусалимската дъщеря.

21 Това е словото което Господ говори за него:-
Унижи те, присмя ти се, девицата, дъщерята Сионова:
Зад тебе кивна с глава Ерусалимската дъщеря.

21 This is the word that the LORD hath spoken concerning him; The virgin the daughter of Zion hath despised thee, and laughed thee to scorn; the daughter of Jerusalem hath shaken her head at thee.

22 Кого си обидил и похулил ти? И против Кого си говорил с висок глас И си надигнал нагоре очите си? Против Светия Израилев.

22 Кого си укорил и похулил ти?
И против кого си възвисил глас
И си надигнал високо очите си?
Против Светаго Израилева.

22 Whom hast thou reproached and blasphemed? and against whom hast thou exalted thy voice, and lifted up thine eyes on high? even against the Holy One of Israel.

23 Господа си обидил ти чрез посланиците си, като си рекъл: С множеството на колесниците си възлязох аз Върху височината на планините, Върху уединенията на Ливан: И ще изсека високите му кедри, Отборните му елхи; И ще вляза в най-крайното помещение по него, В леса на неговия Кармил.

23 Господа си укорил ти чрез посланниците си, и рекъл си:
С множеството на колесниците си възлязох аз
Върх височината на горите,
Върх ребрата на Ливан;
И ще изсека високите му кедри,
Избраните му елхи;
И ще вляза в крайните му обиталища,
В дъбравата на неговия Кармил.

23 By thy messengers thou hast reproached the LORD, and hast said, With the multitude of my chariots I am come up to the height of the mountains, to the sides of Lebanon, and will cut down the tall cedar trees thereof, and the choice fir trees thereof: and I will enter into the lodgings of his borders, and into the forest of his Carmel.

24 Аз изкопах, и пих чужди води; И със стъпалото на нозете си Ще пресуша всичките реки на Египет.

24 Аз изкопах, и пих чужди води;
И с стъпката на нозете си
Изсуших всичките реки на обсадените.

24 I have digged and drunk strange waters, and with the sole of my feet have I dried up all the rivers of besieged places.

25 Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна, и от древни времена съм начертал това? А сега го изпълних, Така щото ти да обръщаш укрепени градове в купове развалини.

25 Не си ли чул че аз направих това отдавна, и от древни дни определих това?
А сега свърших това,
Така щото ти да обръщаш утвърдени градове в купове развалини.

25 Hast thou not heard long ago how I have done it, and of ancient times that I have formed it? now have I brought it to pass, that thou shouldest be to lay waste fenced cities into ruinous heaps.

26 Затова жителите им станаха безсилни, Уплашиха се и посрамиха се; Бяха като трева на полето, като зеленина, Като трева на къщния покрив, И жито препълнено преди да стане стъбло.

26 За това жителите им станаха безсилни,
Уплашиха се, и посрамиха се:
Бяха трева на полето, и злак,
И трева на къщния покрив,
И жито препърлено преди да стане тръст.

26 Therefore their inhabitants were of small power, they were dismayed and confounded; they were as the grass of the field, and as the green herb, as the grass on the house tops, and as corn blasted before it be grown up.

27 Но Аз зная жилището ти, Излизането ти и влизането ти, И буйството ти против Мене,

27 Но аз зная жилището ти.
И изхода ти, и входа ти,
И буйството ти против мене.

27 But I know thy abode, and thy going out, and thy coming in, and thy rage against me.

28 Понеже буйството ти против Мене, И надменността ти стигнаха до ушите Ми, Затова ще туря куката Си в ноздрите ти, И юздата Си в устните ти, Та ще те върна през пътя, по който си дошъл.

28 Понеже буйството ти против мене
И надменността ти възлязоха в ушите ми,
За това ще туря куката си в ноздрите ти,
И уздата си в устните ти,
Та ще те върна през пътя през който си дошел.

28 Because thy rage against me and thy tumult is come up into mine ears, therefore I will put my hook in thy nose, and my bridle in thy lips, and I will turn thee back by the way by which thou camest.

29 И това ще ти бъде знамението: Тая година ще ядете това, което е саморасло, Втората година това, което израства от същото; А третата година посейте и пожънете, Насадете лозя и яжте плода им.

29 И то ще ти бъде знамение:
Това лято ще ядете което е саморасло,
И второто лято, което прораснува от истото;
А третото лято, посейте, и пожънете,
И насадете лозя, и яжте плода им.

29 And this shall be a sign unto thee, Ye shall eat this year such things as grow of themselves, and in the second year that which springeth of the same; and in the third year sow ye, and reap, and plant vineyards, and eat the fruits thereof.

30 И оцелялото от Юдовия дом, Което е останало, пак ще пуска корени долу, И ще дава плод горе.

30 И упазеното от Юдиния дом
Което е останало ще пусне корени пак долу
И ще даде горе плод.

30 And the remnant that is escaped of the house of Judah shall yet again take root downward, and bear fruit upward.

31 Защото из Ерусалим ще излезе остатък, И из хълма Сион оцелялото. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.

31 Защото из Ерусалим ще излезе остатъкът,
И из гората Сион упазеното:
Ревността на Господа Саваота ще свърши това.

31 For out of Jerusalem shall go forth a remnant, and they that escape out of mount Zion: the zeal of the LORD of hosts shall do this.

32 Затова, така казва Господ за асирийския цар: Няма да влезе в тоя град, Нито ще хвърли там стрела, Нито ще дойде пред него с щит, Нито ще издигне против него могила.

32 Заради това, така говори Господ за Асирийския цар:
Няма да влезе в този град,
Нито ще ще хвърли там стрела,
Нито ще излезе пред него с щит,
Нито ще въздигне против него окоп.

32 Therefore thus saith the LORD concerning the king of Assyria, He shall not come into this city, nor shoot an arrow there, nor come before it with shield, nor cast a bank against it.

33 По пътя, през който е дошъл, по него ще се върне, И в тоя град няма да влезе, казва Господ;

33 По пътя по който е дошел, по него ще се върне,
И в този град няма да влезе, говори Господ.

33 By the way that he came, by the same shall he return, and shall not come into this city, saith the LORD.

34 Защото ще защитя тоя град за да го избавя, Заради Себе Си и заради слугата Ми Давида.

34 Защото ще защитя този град да го опазя,
Заради мене и заради раба ми Давида.

34 For I will defend this city, to save it, for mine own sake, and for my servant David's sake.

35 И в същата нощ ангел Господен излезе та порази сто осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато станаха хора на сутринта, ето, всички ония бяха мъртви трупове.

35 И в онази нощ излезе ангел Господен та порази в Асирийския стан сто и осемдесет и пет тисящи; и когато станаха на утринта, ето, всички онези бяха мъртви трупове.

35 And it came to pass that night, that the angel of the LORD went out, and smote in the camp of the Assyrians an hundred fourscore and five thousand: and when they arose early in the morning, behold, they were all dead corpses.

36 И тъй, асирийският цар Сенахирим си тръгна та отиде, върна се, и живееше в Ниневия.

36 И тръгна Сенахирим Асирийският цар та отиде, и върна се, и живееше в Ниневия.

36 So Sennacherib king of Assyria departed, and went and returned, and dwelt at Nineveh.

37 А като се кланяше в капището на бога си Нисрох, неговите синове Адрамелех и Сарасар го убиха с нож; и побягнаха в араратската земя. А вместо него се възцари син му Есарадон.

37 И като се кланяше в дома на Нисроха бога си, Адрамелех и Сарасар синовете му поразиха го с нож; и те побегнаха в Араратската земя, а вместо него въцари се Есарадон син му.

37 And it came to pass, as he was worshipping in the house of Nisroch his god, that Adrammelech and Sharezer his sons smote him with the sword: and they escaped into the land of Armenia. And Esarhaddon his son reigned in his stead.