1 И когато чу цар Езекия, раздра дрехите си, и се покри с вретище, и влезе в дома Господен.
2 И проводи Елиакима домостроителя, и Шевна писеца, и старейшините на свещениците, покрити с вретища, при пророк Исаия Амосовия син.
3 И рекоха му: Така говори Езекия: Ден на скръб, и на обличение, и на хула е този ден, защото настана часът да се родят децата, но сила няма за раждане.
4 Може-би Господ Бог твой да чуе всичките думи на Рапсака когото Асирийският цар господарят му проводи за да укорява Бога живаго, и да обличи думите които чу Господ Бог твой; за това възвиси моление за остатъка що е останал.
5 И отидоха при Исаия рабите на цар Езекия.
6 И рече им Исаия: Така ще речете на господаря си: Така говори Господ: Не бой се от думите които си чул с които рабите на Асирийския цар ме похулиха.
7 Ето, аз ще туря в него такъв дух щото, като чуе слух, ще се върне в земята си; и ще го направя да падне чрез нож в земята си.
8 И върна се Рапсак, и намери Асирийския цар че ратуваше против Ливна; защото чу че беше тръгнал от Лахис.
9 И царят, когато чу че говорят за Тирака Египетския цар: Ето, излезе да ратува против тебе, проводи пак посланници Езекию и каза:
10 Така ще говорите на Езекия Юдиния цар и ще речете: Бог твой на когото уповаваш да те не прелъстява като казва: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на Асирийския цар.
11 Ето, ти чу що направиха Асирийските царе на всичките места, как ги изтребиха; и ти ли ще се избавиш?
12 Боговете на народите избавиха ли онези които отците ми изтребиха, Гозан, и Харан, и Ресеф, и Еденовите синове които бяха в Таласар?
13 Де е царят на Емат, и царят на Арфад, и царят на града Сефаруим, Ена, и Ава?
14 И взе Езекия писмото от ръката на посланниците та го прочете; и възлезе Езекия в дома Господен та го разгъна пред Господа.
15 И помоли се пред Господа Езекия и рече: Господи Боже Израилев който седиш на Херувимите, ти си сам Бог един на всичките царства на земята: ти си направил небето и земята.
16 Приклони, Господи, ухото си и чуй: оттвори, Господи, очите си и виж; и чуй думите на Сенахирима който проводи тогоз за да укори Бога живаго.
17 Наистина, Господи, Асирийските царе запустиха народите и земята им,
18 и хвърлиха в огън боговете им; защото не бяха богове, но дело на человечески ръце, дърва и камене; за това ги погубиха.
19 Сега, прочее, Господи Боже наш, отърви ни, моля се, от ръката му, за да познаят всичките царства на земята че ти си Господ Бог един.
20 Тогаз проводи Исаия Амосовий син до Езекия и рече: Така говори Господ Бог Израилев: чух което си се помолил мен против Сенахирима Асирийския цар.
21 Това е словото което Господ говори за него:-
Унижи те, присмя ти се, девицата, дъщерята Сионова:
Зад тебе кивна с глава Ерусалимската дъщеря.
Унижи те, присмя ти се, девицата, дъщерята Сионова:
Зад тебе кивна с глава Ерусалимската дъщеря.
22 Кого си укорил и похулил ти?
И против кого си възвисил глас
И си надигнал високо очите си?
Против Светаго Израилева.
И против кого си възвисил глас
И си надигнал високо очите си?
Против Светаго Израилева.
23 Господа си укорил ти чрез посланниците си, и рекъл си:
С множеството на колесниците си възлязох аз
Върх височината на горите,
Върх ребрата на Ливан;
И ще изсека високите му кедри,
Избраните му елхи;
И ще вляза в крайните му обиталища,
В дъбравата на неговия Кармил.
С множеството на колесниците си възлязох аз
Върх височината на горите,
Върх ребрата на Ливан;
И ще изсека високите му кедри,
Избраните му елхи;
И ще вляза в крайните му обиталища,
В дъбравата на неговия Кармил.
24 Аз изкопах, и пих чужди води;
И с стъпката на нозете си
Изсуших всичките реки на обсадените.
И с стъпката на нозете си
Изсуших всичките реки на обсадените.
25 Не си ли чул че аз направих това отдавна, и от древни дни определих това?
А сега свърших това,
Така щото ти да обръщаш утвърдени градове в купове развалини.
А сега свърших това,
Така щото ти да обръщаш утвърдени градове в купове развалини.
26 За това жителите им станаха безсилни,
Уплашиха се, и посрамиха се:
Бяха трева на полето, и злак,
И трева на къщния покрив,
И жито препърлено преди да стане тръст.
Уплашиха се, и посрамиха се:
Бяха трева на полето, и злак,
И трева на къщния покрив,
И жито препърлено преди да стане тръст.
27 Но аз зная жилището ти.
И изхода ти, и входа ти,
И буйството ти против мене.
И изхода ти, и входа ти,
И буйството ти против мене.
28 Понеже буйството ти против мене
И надменността ти възлязоха в ушите ми,
За това ще туря куката си в ноздрите ти,
И уздата си в устните ти,
Та ще те върна през пътя през който си дошел.
И надменността ти възлязоха в ушите ми,
За това ще туря куката си в ноздрите ти,
И уздата си в устните ти,
Та ще те върна през пътя през който си дошел.
29 И то ще ти бъде знамение:
Това лято ще ядете което е саморасло,
И второто лято, което прораснува от истото;
А третото лято, посейте, и пожънете,
И насадете лозя, и яжте плода им.
Това лято ще ядете което е саморасло,
И второто лято, което прораснува от истото;
А третото лято, посейте, и пожънете,
И насадете лозя, и яжте плода им.
30 И упазеното от Юдиния дом
Което е останало ще пусне корени пак долу
И ще даде горе плод.
Което е останало ще пусне корени пак долу
И ще даде горе плод.
31 Защото из Ерусалим ще излезе остатъкът,
И из гората Сион упазеното:
Ревността на Господа Саваота ще свърши това.
И из гората Сион упазеното:
Ревността на Господа Саваота ще свърши това.
32 Заради това, така говори Господ за Асирийския цар:
Няма да влезе в този град,
Нито ще ще хвърли там стрела,
Нито ще излезе пред него с щит,
Нито ще въздигне против него окоп.
Няма да влезе в този град,
Нито ще ще хвърли там стрела,
Нито ще излезе пред него с щит,
Нито ще въздигне против него окоп.
33 По пътя по който е дошел, по него ще се върне,
И в този град няма да влезе, говори Господ.
И в този град няма да влезе, говори Господ.
34 Защото ще защитя този град да го опазя,
Заради мене и заради раба ми Давида.
Заради мене и заради раба ми Давида.
35 И в онази нощ излезе ангел Господен та порази в Асирийския стан сто и осемдесет и пет тисящи; и когато станаха на утринта, ето, всички онези бяха мъртви трупове.
36 И тръгна Сенахирим Асирийският цар та отиде, и върна се, и живееше в Ниневия.
37 И като се кланяше в дома на Нисроха бога си, Адрамелех и Сарасар синовете му поразиха го с нож; и те побегнаха в Араратската земя, а вместо него въцари се Есарадон син му.
Цариградски превод