1 Тогава царят прати, та събраха при него всичките Юдови и ерусалимски старейшини.

1 Тогаз проводи царят; и събраха при него всичките Юдини и Ерусалимски старейшини.

1 And the king sent, and they gathered unto him all the elders of Judah and of Jerusalem.

2 И царят възлезе в Господния дом, и с него всичките Юдови мъже и всичките ерусалимски жители, - свещениците, пророците и всичките люде от малък до голям; и прочете на всеослушание пред тях всичките думи от книгата на завета, която се намери в Господния дом.

2 И възлезе царят в дома Господен, и всичките Юдини мъже и всичките Ерусалимски жители с него, и свещениците, и пророците, и всичкий народ от малък до голям; и прочете в слушането им всичките думи на книгата на завета която се намери в дома Господен.

2 And the king went up into the house of the LORD, and all the men of Judah and all the inhabitants of Jerusalem with him, and the priests, and the prophets, and all the people, both small and great: and he read in their ears all the words of the book of the covenant which was found in the house of the LORD.

3 И царят застана до стълба, та направи завет пред Господа да следва Господа, да пази заповедите Му и заявленията Му, и повеленията Му с цялото си сърце и с цялата си душа, та да изпълняват думите на тоя завет, които са написани в тая книга. И всичките люде потвърдиха завета.

3 И застана царят при стълпа та направи завет пред Господа, да ходи след Господа, да пази заповедите му, и свидетелствата му, и повеленията му с всичко сърдце и всичка душа, та да вършат думите на този завет които са писани в тази книга. И всичкий народ утвърди завета.

3 And the king stood by a pillar, and made a covenant before the LORD, to walk after the LORD, and to keep his commandments and his testimonies and his statutes with all their heart and all their soul, to perform the words of this covenant that were written in this book. And all the people stood to the covenant.

4 Тогава царят заповяда на първосвещеник Хелкия, на свещениците от втория чин и на вратарите да извадят из Господния храм всичките вещи направени за Ваала, за ашерата и за цялото небесно множество; и изгори ги вън от Ерусалим, в полетата на Кедрон, и отнесе пепелта им във Ветил.

4 И заповяда царят на Хелкия великия свещеник, и на свещениците от втория чин, и на дверните стражи да извадят из храма Господен всичките съсъди що бяха наравени за Ваала, и за Ашера, и за всичкото небесно воинство; и изгори ги вън от Ерусалим, в полетата на Кедрон, и пренесе пепела им в Ветил.

4 And the king commanded Hilkiah the high priest, and the priests of the second order, and the keepers of the door, to bring forth out of the temple of the LORD all the vessels that were made for Baal, and for the grove, and for all the host of heaven: and he burned them without Jerusalem in the fields of Kidron, and carried the ashes of them unto Bethel.

5 И премахна идолопоклонническите жреци, които Юдовите царе бяха определили да кадят по високите места в Юдовите градове и околностите на Ерусалим, както и тия, които кадяха на Ваала, на слънцето, на луната, на дванадесетте съзвездия, на цялото небесно множество.

5 И отмахна свещениците идолопоклоници които Юдините царе бяха определили да кадят по високите места в Юдините градове и в околностите на Ерусалим, и тези които кадяха на Ваала, на слънцето, и на луната, и на зодиите, и на всичкото небесно воинство.

5 And he put down the idolatrous priests, whom the kings of Judah had ordained to burn incense in the high places in the cities of Judah, and in the places round about Jerusalem; them also that burned incense unto Baal, to the sun, and to the moon, and to the planets, and to all the host of heaven.

6 Занесе ашерата из Господния дом вън от Ерусалим на потока Кедрон, стри я на прах, и хвърли праха й по общонародните гробища.

6 И изнесе Ашерата из дома Господен вън от Ерусалим, на потока Кедрон, и стри я в прах, и хвърли праха й по гробищата на синовете на народа.

6 And he brought out the grove from the house of the LORD, without Jerusalem, unto the brook Kidron, and burned it at the brook Kidron, and stamped it small to powder, and cast the powder thereof upon the graves of the children of the people.

7 Събори и къщите на мъжеложците, които бяха в Господния дом, гдето жените тъчеха завеси за ашера.

7 И съсипа домовете на мъжеложците които бяха в дома Господен, дето жените тъчеха покрови за Ашера.

7 And he brake down the houses of the sodomites, that were by the house of the LORD, where the women wove hangings for the grove.

8 И доведе всичките свещеници от Юдовите градове, и оскверни високите места, гдето тия свещеници бяха кадили, от Гева до Вирсавее; и събори високите места на портата, които бяха във входа на портата на градоначалника Исус, който вход беше отляво на градската порта.

8 И доведе всичките свещеници от Юдините градове, и оскверни високите места в които жреците кадяха, от Гева дори до Вирсавее, и съсипа високите места на портата които бяха в входа на дверите на Исуса началника на града, който беше от ляво на градската порта.

8 And he brought all the priests out of the cities of Judah, and defiled the high places where the priests had burned incense, from Geba to Beersheba, and brake down the high places of the gates that were in the entering in of the gate of Joshua the governor of the city, which were on a man's left hand at the gate of the city.

9 Но свещениците от високите места не възлизаха да служат при Господния олтар в Ерусалим, но ядяха безквасни хлябове между братята си.

9 А свещениците на високите места не възлязоха при олтаря Господен в Ерусалим, но ядяха безквасни между братята си.

9 Nevertheless the priests of the high places came not up to the altar of the LORD in Jerusalem, but they did eat of the unleavened bread among their brethren.

10 Царят оскверни и Тофета, който е в долината на Еномовите потомци, за да не може никой да преведе сина си или дъщеря си през огъня на Молоха.

10 И оскверни Тофета който бе в дола на Еномовите синове, за да не може никой да преведе сина си или дъщеря си през огъня Молоху.

10 And he defiled Topheth, which is in the valley of the children of Hinnom, that no man might make his son or his daughter to pass through the fire to Molech.

11 И отминаха конете, които Юдовите царе бяха посветили на слънцето във входа на Господния дом, при жилището на скопеца Натанмелех, което бе в храмовите предели, и изгори с огън колесниците на слънцето.

11 И отмахна конете които Юдините царе поставиха на слънцето в входа на дома Господен, при жилището на Натан-мелеха скопеца което бе в Карварин, и изгори с огън колесниците на слънцето.

11 And he took away the horses that the kings of Judah had given to the sun, at the entering in of the house of the LORD, by the chamber of Nathanmelech the chamberlain, which was in the suburbs, and burned the chariots of the sun with fire.

12 Царят събори и жертвениците, които бяха върху покрива на Ахазовата горна стая, които Юдовите царе бяха направили, и жертвениците, които Манасия бе направил в двора на Господния дом, и като ги срина от там, хвърли праха им в потока Кедрон.

12 И олтарите които бяха върх покрива на Ахазовата горница, които направиха Юдините царе, и олтарите които направи Манасия в двата двора на дома Господен, събори ги царят и свали ги от там и хвърли праха им в потока Кедрон.

12 And the altars that were on the top of the upper chamber of Ahaz, which the kings of Judah had made, and the altars which Manasseh had made in the two courts of the house of the LORD, did the king beat down, and brake them down from thence, and cast the dust of them into the brook Kidron.

13 Царят оскверни и високите места, които бяха пред Ерусалим, които бяха отдясно на хълма на разврата, които Израилевият цар Соломон беше построил за Астарта, мерзостта на сидонците, и за Хамоса, мерзостта на моавците, и за Мелхома, мерзостта на амонците.

13 И високите места които бяха пред Ерусалим, които бяха от дясно на гората на развращението, които съгради Соломон Израилевът цар за Астарта мерзостта на Сидонците, и за Хамоса мерзостта на Моавците, и за Мелхома мерзостта на Амоновите синове, оскверни царят.

13 And the high places that were before Jerusalem, which were on the right hand of the mount of corruption, which Solomon the king of Israel had builded for Ashtoreth the abomination of the Zidonians, and for Chemosh the abomination of the Moabites, and for Milcom the abomination of the children of Ammon, did the king defile.

14 И сломи истуканите, съсече ашерите и напълни местата им с човешки кости.

14 И съкруши изтуканите, и изсече Ашерите, и напълни местата им с человечески кости.

14 And he brake in pieces the images, and cut down the groves, and filled their places with the bones of men.

15 При това царят събори жертвеника, който бе във Ветил, и високото място, което бе построил Еровоам, Наватовият син, който направи Израиля да греши, да! оня жертвеник и онова високо място, и като изгори високото място, стри го на прах, и изгори ашерата.

15 И олтаря който бе в Ветил, и високото място което направи Иеровоам Наватовът син който направи Израиля да съгреши, и онзи олтар и високото място развали, и изгори високото място, и стри ги в прах, и Ашерата изгори.

15 Moreover the altar that was at Bethel, and the high place which Jeroboam the son of Nebat, who made Israel to sin, had made, both that altar and the high place he brake down, and burned the high place, and stamped it small to powder, and burned the grove.

16 И като се обърна и съгледа гробовете, които бяха там в хълма, Иосия прати та взе костите из гробовете, изгори ги на жертвеника, и го оскверни, според Господното слово прогласено от Божия човек, който прогласи тия неща.

16 И когато се обърна Иосия и видя гробищата които бяха там в гората, проводи та взе костите из гробищата, и изгори ги на олтаря, и оскверни го, според словото Господне което прогласи человекът Божий който прогласи тези думи.

16 And as Josiah turned himself, he spied the sepulchres that were there in the mount, and sent, and took the bones out of the sepulchres, and burned them upon the altar, and polluted it, according to the word of the LORD which the man of God proclaimed, who proclaimed these words.

17 Тогава рече: Какъв е тоя стълб, който виждам? А градските мъже му разправиха: Това е гробът на Божия човек, който дойде от Юда та прогласи тия дела, които ти извърши против ветилския жертвеник.

17 Тогаз рече: Каква е тая могила която аз гледам? И градските мъже му рекоха: Тя е гробът на человека Божий който дойде от Юда та прогласи тези дела които ти направи против Ветилския олтар.

17 Then he said, What title is that that I see? And the men of the city told him, It is the sepulchre of the man of God, which came from Judah, and proclaimed these things that thou hast done against the altar of Bethel.

18 Тогава царят каза: Оставете го; никой да не поклати костите му. И така оставиха костите му непоклатени, заедно с костите на пророка, който дойде от Самария.

18 И рече: Оставете го: да не поклати никой костите му. И упазиха костите му с костите на пророка който дойде от Самария.

18 And he said, Let him alone; let no man move his bones. So they let his bones alone, with the bones of the prophet that came out of Samaria.

19 Иосия отмахна и всичките капища на високите места, които се намираха в сирийските градове, и които Израилевите царе бяха направили та бяха разгневили Господа, и постъпи с тях точно според делата, които беше извършил във Ветил.

19 Всичките още домове на високите места които бяха в градовете на Самария, които направиха Израилевите царе за да прогневят Господа, Иосия ги отмахна, и направи им според всичките дела които направи в Ветил.

19 And all the houses also of the high places that were in the cities of Samaria, which the kings of Israel had made to provoke the Lord to anger, Josiah took away, and did to them according to all the acts that he had done in Bethel.

20 И като изкла на жертвениците всичките жреци от високите места, които бяха там, и изгори върху тях човешки кости, той се върна в Ерусалим.

20 И закла на олтарите всичките жреци от високите места които бяха там, и изгори върх тях человечески кости; и върна се в Ерусалим.

20 And he slew all the priests of the high places that were there upon the altars, and burned men's bones upon them, and returned to Jerusalem.

21 След това, царят заповяда на всичките люде, казвайки: Направете пасхата на Господа вашия Бог, както е писано в тая книга на завета.

21 Тогаз заповяда царят на всичките люде и рече: Направете пасхата Господу Богу вашему, както е писано в тази книга на завета;

21 And the king commanded all the people, saying, Keep the passover unto the LORD your God, as it is written in the book of this covenant.

22 Навярно ни във времето на съдиите, които съдиха Израиля, нито във времето на никой от Израилевите царе или Юдовите царе, не е ставала такава пасха,

22 защото не стана такваз пасха от дните на съдиите които съдиха Израиля, нито в всичките дни на Израилевите царе и на Юдините царе,

22 Surely there was not holden such a passover from the days of the judges that judged Israel, nor in all the days of the kings of Israel, nor of the kings of Judah;

23 каквато стана тая пасха Господу в Ерусалим в осемнадесетата година на цар Иосия.

23 каквато стана Господу в Ерусалим тая пасха в осемнадесетото лято на цар Иосия.

23 But in the eighteenth year of king Josiah, wherein this passover was holden to the LORD in Jerusalem.

24 При това, Иосия премахна запитвачите на зли духове и врачовете, домашните идоли и кумирите, и всичките мерзости, които се намериха в Юдовата земя и в Ерусалим, за да изпълни думите на закона, написани в книгата, която свещеник Хелкия намери в Господния дом.

24 Отмахна още Иосия и бесовъпрошателите, и вълшебниците, домашните идоли, и кумирите, и всичките мерзости които се видяха в Юдината земя и в Ерусалим, за да свърши думите на закона, писаните в книгата която намери Хелкия свещеникът в дома Господен.

24 Moreover the workers with familiar spirits, and the wizards, and the images, and the idols, and all the abominations that were spied in the land of Judah and in Jerusalem, did Josiah put away, that he might perform the words of the law which were written in the book that Hilkiah the priest found in the house of the LORD.

25 Цар подобен нему не е имало преди него, който да се е обърнал към Господа с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила, напълно според Моисеевия закон; нито след него настана подобен нему.

25 И подобен нему не е бил преди него цар който да се е обърнал към Господа с всичкото си сърдце, и с всичката си душа, и с всичката си сила, според всичкия Мойсеев закон; нито настана след него подобен нему.

25 And like unto him was there no king before him, that turned to the LORD with all his heart, and with all his soul, and with all his might, according to all the law of Moses; neither after him arose there any like him.

26 При все това, обаче, Господ не се върна от яростния Си и голям гняв; защото гневът Му пламна против Юда поради всичките предизвикателства, с които Манасия беше Го разгневил.

26 Но Господ не се повърна от яростта на големия си гняв, защото се разпали гневът му против Юда заради всичките прогневения с които го прогневи Манасия.

26 Notwithstanding the LORD turned not from the fierceness of his great wrath, wherewith his anger was kindled against Judah, because of all the provocations that Manasseh had provoked him withal.

27 И рече Господ: Ще отхвърля и Юда от лицето Си, както отхвърлих Израиля; ще отхвърля и тоя град Ерусалим, който избрах, и дома, за който рекох: Името Ми ще бъде там.

27 И рече Господ: И Юда ще отметна от лицето си както отметнах Израиля, и ще отхвърля този град Ерусалим който избрах, и дома за който рекох: Името ми ще бъде там.

27 And the LORD said, I will remove Judah also out of my sight, as I have removed Israel, and will cast off this city Jerusalem which I have chosen, and the house of which I said, My name shall be there.

28 А останалите дела на Иосия, и всичко що извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

28 А останалите деяния на Иосия, и всичко що направи, не са ли писани в Книгата на Летовниците на Юдините Царе?

28 Now the rest of the acts of Josiah, and all that he did, are they not written in the book of the chronicles of the kings of Judah?

29 В неговите дни египетският цар Фараон-нехао възлезе против асирийския цар при реката Евфрат. Затова цар Иосия отиде против него; а той, като го видя, уби го в Магедон.

29 В неговите дни възлезе Фараон Нехао, Египетският цар, против Асирийския цар при реката Евфрат. И отиде цар Иосия да го посрещне; а той като го видя уби го в Магедон.

29 In his days Pharaohnechoh king of Egypt went up against the king of Assyria to the river Euphrates: and king Josiah went against him; and he slew him at Megiddo, when he had seen him.

30 И слугите му го закараха мъртъв в колесницата от Магедон и докараха го в Ерусалим, гдето го погребаха в собствения му гроб. А людете от земята взеха Иоахаза, Иосиевия син, и като го помазаха, направиха го цар вместо баща му.

30 И слугите му го възведоха мъртъв в колесницата от Магедон, и донесоха го в Ерусалим, и заровиха го в гроба му. А людете на тази земя взеха Иоахаза Иосийния син та го помазаха, и направиха го цар вместо баща му.

30 And his servants carried him in a chariot dead from Megiddo, and brought him to Jerusalem, and buried him in his own sepulchre. And the people of the land took Jehoahaz the son of Josiah, and anointed him, and made him king in his father's stead.

31 Иоахаз бе двадесет и три години на възраст когато се възцари, и царува три месеца в Ерусалим; а името на майка му беше Амитала, дъщеря на Еремия от Ливна.

31 Двадесет и три години на възраст бе Иоахаз когато се въцари, и царува три месеца в Ерусалим; а името на майка му беше Амитала, дъщеря на Иеремия от Ливна.

31 Jehoahaz was twenty and three years old when he began to reign; and he reigned three months in Jerusalem. And his mother's name was Hamutal, the daughter of Jeremiah of Libnah.

32 Той върши зло пред Господа, напълно както бяха направили бащите му.

32 И стори зло пред Господа според всичко що направиха отците му.

32 And he did that which was evil in the sight of the LORD, according to all that his fathers had done.

33 А Фараон-нехао го затвори в Ривла, в земята Емат, за да не царува в Ерусалим; и наложи на земята данък от сто таланта сребро и един талант злато.

33 И затвори го Фараон Нехао в Ривла в земята Емат, за да не царува в Ерусалим; и осъди земята на глоба сто таланата сребро и един талант злато.

33 And Pharaohnechoh put him in bands at Riblah in the land of Hamath, that he might not reign in Jerusalem; and put the land to a tribute of an hundred talents of silver, and a talent of gold.

34 И Фараон-нехао постави Елиакима, Иосиевия син, цар вместо баща му Иосия, като промени името му на Иоаким, а Иоахаза отпрати; и той дойде в Египет и там умря.

34 И направи Фараон Нехао Елиакима Иосийния син цар вместо баща му Иосия, и промени името му в Иоаким, а Иоахаза взе та го заведе в Египет; и умря там.

34 And Pharaohnechoh made Eliakim the son of Josiah king in the room of Josiah his father, and turned his name to Jehoiakim, and took Jehoahaz away: and he came to Egypt, and died there.

35 А Иоаким даде на Фараона среброто и златото, обаче обложи с данък земята, за да даде парите според Фараоновата заповед; с насилие събра среброто и златото от людете на земята, от всекиго, според, както беше състоянието му, за да ги даде на Фараон-нехао.

35 А Иоаким даде Фараону среброто и златото; разписа обаче дан на земята за да даде среброто според заповедта на Фараона: изиска среброто и златото от людете на земята, от всекиго според разписването му, за да даде на Фараона Нехао.

35 And Jehoiakim gave the silver and the gold to Pharaoh; but he taxed the land to give the money according to the commandment of Pharaoh: he exacted the silver and the gold of the people of the land, of every one according to his taxation, to give it unto Pharaohnechoh.

36 Иоаким бе двадесет и пет години на възраст, когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Зевуда, дъщеря на Федаия от Рума.

36 Двадесет и пет години бе на възраст Иоаким когато се въцари, и царува единадесет години в Ерусалим; и името на майка му бе Зевуда, дъщеря на Федая от Рума.

36 Jehoiakim was twenty and five years old when he began to reign; and he reigned eleven years in Jerusalem. And his mother's name was Zebudah, the daughter of Pedaiah of Rumah.

37 Той върши зло пред Господа, напълно както бяха направили бащите му.

37 И направи зло пред Господа според всичко що направиха отците му.

37 And he did that which was evil in the sight of the LORD, according to all that his fathers had done.