1 И тъй, в деветата, година на Седекиевото царуване, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде, той и цялата му войска, против Ерусалим, и като разположи стана си против него, издигнаха укрепления наоколо против него;

1 И в деветото лято на царството му, в деветия месец, в десетия ден на месеца, дойде Навуходоносор Вавилонският цар, той и всичкото му войнство, против Ерусалим, и разположи стана си против него, и съгради наоколо бойници против него.

1 And it came to pass in the ninth year of his reign, in the tenth month, in the tenth day of the month, that Nebuchadnezzar king of Babylon came, he, and all his host, against Jerusalem, and pitched against it; and they built forts against it round about.

2 и градът бе обсаждан до единадесетата година на цар Седекия.

2 И градът се обсаждаше дори до единадесетото лето на цар Седекия.

2 And the city was besieged unto the eleventh year of king Zedekiah.

3 А на деветия ден от четвъртия месец, когато гладът се усили в града, тъй щото нямаше хляб за людете на мястото,

3 И в деветия ден на четвъртия месец гладът се преукрепи в града, и нямаше хляб за людете на мястото.

3 And on the ninth day of the fourth month the famine prevailed in the city, and there was no bread for the people of the land.

4 отвори се пролом в градската стена, поради което всичките военни мъже побягнаха през пътя на портата, която е между двете стени, при царската градина, (а халдейците бяха близо около града), и царят отиде по пътя за полето.

4 И тъй, градът се развали; и всичките ратни мъже побегнаха през нощ, през пътя на вратата които са между двете стени, при царската градина, (а Халдейците бяха близу при града наоколо,) и царят отиде по пътя на полето.

4 And the city was broken up, and all the men of war fled by night by the way of the gate between two walls, which is by the king's garden: (now the Chaldees were against the city round about:) and the king went the way toward the plain.

5 А халдейската войска преследва царя та го стигна в ерихонските полета; и цялата му войска се разбяга от него.

5 А Халдейското войнство погна царя та го стигнаха в полетата на Иерихон; а всичкото му войнство се разпръсна от него.

5 And the army of the Chaldees pursued after the king, and overtook him in the plains of Jericho: and all his army were scattered from him.

6 И хванаха царя та го въведоха при вавилонския цар в Ривла; и издадоха присъда против него, именно,

6 И хванаха царя та го заведоха при Вавилонския цар в Ривла; и изрекоха осъждение против него.

6 So they took the king, and brought him up to the king of Babylon to Riblah; and they gave judgment upon him.

7 заклаха синовете на Седекия пред очите му, избодоха очите на Седекия, и като го вързаха в окови заведоха го във Вавилон.

7 И посякоха синовете на Седекия пред очите му, и избодоха очите на Седекия, и като го вързаха с окови заведоха го у Вавилон.

7 And they slew the sons of Zedekiah before his eyes, and put out the eyes of Zedekiah, and bound him with fetters of brass, and carried him to Babylon.

8 А в петия месец, на седмия ден от месеца, в деветнадесетата година на вавилонския цар Навуходоносор, дойде в Ерусалим началникът на телохранителите Навузардан, служител на вавилонския цар,

8 А в петия месец, в седмия ден на месеца, на деветнадесетото лято на Навуходоносора Вавилонския цар дойде в Ерусалим Навузардан началникът на телохранителите, раб на Вавилонския цар,

8 And in the fifth month, on the seventh day of the month, which is the nineteenth year of king Nebuchadnezzar king of Babylon, came Nebuzaradan, captain of the guard, a servant of the king of Babylon, unto Jerusalem:

9 та изгори Господния дом и царския дворец; дори всичките къщи в Ерусалим, сиреч, всяка голяма къща, изгори с огън.

9 та изгори дома Господен, и царския дом, и всичките домове на Ерусалим; и всеки голям дом изгори с огън.

9 And he burnt the house of the LORD, and the king's house, and all the houses of Jerusalem, and every great man's house burnt he with fire.

10 И цялата халдейска войска, която бе с началника на телохранителите, събори стените около Ерусалим.

10 И всичкото войнство на Халдейците което бе с началника на телохранителите съсипа Ерусалимските стени наоколо.

10 And all the army of the Chaldees, that were with the captain of the guard, brake down the walls of Jerusalem round about.

11 Тогава началникът на телохранителите Навузардан заведе в плен останалите от людете, които бяха оцелели в града, и бежанците, които прибягнаха при вавилонския цар, както и останалото множество.

11 И остатъка на людете който беше останал в града, и бежанците които прибегнаха при Вавилонския цар, и останалото множество заведе пленници Навузардан началникът на телохранителите.

11 Now the rest of the people that were left in the city, and the fugitives that fell away to the king of Babylon, with the remnant of the multitude, did Nebuzaradan the captain of the guard carry away.

12 Обаче, началникът на телохранителите остави някои от по-бедните в земята за лозари и земеделци.

12 А началникът на телохранителите остави от сиромасите на земята за лозари и земледелци.

12 But the captain of the guard left of the door of the poor of the land to be vinedressers and husbandmen.

13 А медните стълбове, които бяха в Господния дом, и подножията и медното море, които бяха в Господния дом, халдейците сломиха и пренесоха медта им във Вавилон;

13 А медните стълпове които бяха в дома Господен, и подставите, и медното море което беше в дома Господен Халдейците изломиха та пренесоха медта им у Вавилон;

13 And the pillars of brass that were in the house of the LORD, and the bases, and the brasen sea that was in the house of the LORD, did the Chaldees break in pieces, and carried the brass of them to Babylon.

14 отнесоха и котлите, лопатите, щипците, темянниците и всичките медни прибори, с които се извършваше службата.

14 взеха още и котлите, и лопатите, и щипците, и темянниците, и всичките медни съсъди с които ставаше службата.

14 And the pots, and the shovels, and the snuffers, and the spoons, and all the vessels of brass wherewith they ministered, took they away.

15 Началникът на телохранителите отнесе и кадилниците и тасовете, - каквото беше златно като злато, и каквото сребърно като сребро.

15 Взе още началникът на телохранителите и кадилниците и тасовете, и каквото беше златно като злато, и каквото сребърно като сребро;

15 And the firepans, and the bowls, and such things as were of gold, in gold, and of silver, in silver, the captain of the guard took away.

16 Колкото за двата стълба, едното море и подножията, които Соломон беше направил за Господния дом, медта на всички тия вещи превишаваше всяко тегло;

16 двата стълпа, едното море, и подставите които Соломон направи за дома Господен: медта на всички тези съсъди беше без теглилка.

16 The two pillars, one sea, and the bases which Solomon had made for the house of the LORD; the brass of all these vessels was without weight.

17 височината на единия стълб беше осемнадесет лакътя; и меден капител беше върху него, височината на който капител бе три лакътя; а върху капитела наоколо имаше мрежа и нарове, всичките медни. Подобни на тия бяха размерите и на втория стълб с мрежата.

17 Височината на единия стълп беше осемнадесет лакти; и наглавието което бе върх него медно; а височината на наглавието три лакти; а мрежата и наровете върх наглавието наоколо бяха всичките медни: истото имаше и втория стълп с мрежата.

17 The height of the one pillar was eighteen cubits, and the chapiter upon it was brass: and the height of the chapiter three cubits; and the wreathen work, and pomegranates upon the chapiter round about, all of brass: and like unto these had the second pillar with wreathen work.

18 Началникът на телохранителите взе и първосвещеник Сараия, и втория свещеник Софония, и тримата вратари;

18 И взе началникът на телохранителите Сараия първия свещеник, и Софония втория свещеник, и тримата дверници.

18 And the captain of the guard took Seraiah the chief priest, and Zephaniah the second priest, and the three keepers of the door:

19 и от града взе един скопец, който беше надзирател на военните мъже, и петима мъже от имащите достъп при царя, които се намериха в града, и на военачалника секретаря, който събираше войски от людете на земята, и шестдесет мъже от людете на земята, които се намериха в града;

19 И от града взе едного скопца който беше настоятел на ратните мъже, и пет мъже от предстоещите пред царя които се намериха в града, и писеца, главния на войнствата, който правеше войскосъбранието от народа на мястото, и шестдесет мъже от людете на земята които се намериха в града.

19 And out of the city he took an officer that was set over the men of war, and five men of them that were in the king's presence, which were found in the city, and the principal scribe of the host, which mustered the people of the land, and threescore men of the people of the land that were found in the city:

20 и като ги взе началникът на телохранителите Навузардан ги заведе при вавилонския цар в Ривла.

20 И взе ги Навузардан началникът на телохранителите та ги заведе при Вавилонския цар в Ривла.

20 And Nebuzaradan captain of the guard took these, and brought them to the king of Babylon to Riblah:

21 И вавилонският цар ги порази, и уби ги в Ривла, в земята Емат. Така Юда биде закаран в плен от земята си.

21 И порази ги Вавилонският цар, и уби ги в Ривла, в земята Емат. Така биде пленен Юда от земята си.

21 And the king of Babylon smote them, and slew them at Riblah in the land of Hamath. So Judah was carried away out of their land.

22 А колкото за людете, които останаха в Юдовата земя, които вавилонският цар Навуходоносор беше оставил, над тях той постави за управител Годолия, син на Ахикама, Сафановия син.

22 А за людете които останаха в Юдината земя, които остави Навуходосносор Вавилонский цар, постави над тях Годолия сина на Ахикама, Сафановия син.

22 And as for the people that remained in the land of Judah, whom Nebuchadnezzar king of Babylon had left, even over them he made Gedaliah the son of Ahikam, the son of Shaphan, ruler.

23 А като чуха всичките военачалници, те и войниците им, че вавилонският цар поставил за управител Годолия, дойдоха при Годолия в Масфа, именно, Исмаил син на Натания, Ионан син на Кария, Сараия син на нетофатеца Танумет, и Яазания син на един маахатец, те и войниците им.

23 И като чуха всичките началници на войнствата, те и мъжете им, че Вавилонский цар постави Годолия, дойдоха при Годолия в Масфа, и Исмаил синът на Натания, и Иоанан синът на Кария, и Сараия синът на Танумета Нетофатеца, и Яазания синът на един Маахатец, те и мъжете им.

23 And when all the captains of the armies, they and their men, heard that the king of Babylon had made Gedaliah governor, there came to Gedaliah to Mizpah, even Ishmael the son of Nethaniah, and Johanan the son of Careah, and Seraiah the son of Tanhumeth the Netophathite, and Jaazaniah the son of a Maachathite, they and their men.

24 И Годолия се закле на тях и на мъжете им, като им каза: Не бойте се от слугите на халдейците; заселете се в земята та работете на вавилонския цар, и ще ви бъде добре.

24 И закле се Годолия на тях и на мъжете им и рече им: Не бойте се да сте раби на Халдейците: населете се в земята та работете на Вавилонския цар, и ще ви бъде добре.

24 And Gedaliah sware to them, and to their men, and said unto them, Fear not to be the servants of the Chaldees: dwell in the land, and serve the king of Babylon; and it shall be well with you.

25 Но в седмия месец Исмаил, син на Натания, Елисамовия син, от царския род, дойде, заедно с десетина мъже, та поразиха Годолия (тъй че умря) и юдеите и халдейците, които бяха с него в Масфа.

25 И в седмия месец Исмаил синът на Натания, сина на Елисама, от царското семе, дойде, и имаше с себе си десет мъже, та поразиха Годолия, (и умря,) и Юдеите и Халдейците които бяха с него в Масфа.

25 But it came to pass in the seventh month, that Ishmael the son of Nethaniah, the son of Elishama, of the seed royal, came, and ten men with him, and smote Gedaliah, that he died, and the Jews and the Chaldees that were with him at Mizpah.

26 Тогава всичките люде от малък до голям и военачалниците станаха та отидоха в Египет; защото се уплашиха от халдейците.

26 И станаха всичките люде, от малък до голям, и началниците на войнствата та отидоха в Египет; защото се уплашиха от лицето на Халдейците.

26 And all the people, both small and great, and the captains of the armies, arose, and came to Egypt: for they were afraid of the Chaldees.

27 А в тридесет и седмата година, от пленяването на Юдовия цар Иоахин в дванадесетия месец на двадесет и седмия ден от месеца, вавилонският цар Евилмеродах, в годината на възцаряването си, възвиси от тъмницата главата на Юдовия цар Иоахин;

27 А в тридесет и седмото лято от пленението на Иоахина Юдиния цар, в дванадесетия месец, двадесет и седмия ден на месеца, Евил-меродах Вавилонский цар, в лятото, в което се въцари, възвиси от тъмницата главата на Иоахина Юдиния цар,

27 And it came to pass in the seven and thirtieth year of the captivity of Jehoiachin king of Judah, in the twelfth month, on the seven and twentieth day of the month, that Evilmerodach king of Babylon in the year that he began to reign did lift up the head of Jehoiachin king of Judah out of prison;

28 и говори му любезно, постави неговия престол по-горе от престола на царете, които бяха с него във Вавилон,

28 и говори благосклонно с него, и тури престола му отгоре на престола на царете които бяха с него у Вавилон,

28 And he spake kindly to him, and set his throne above the throne of the kings that were with him in Babylon;

29 и промени тъмничните му дрехи; и Иоахин се хранеше всякога пред него, през всичките дни на живота си.

29 и промени тъмничните му дрехи; и ядеше той хляб всякога пред него през всичките дни на живота си.

29 And changed his prison garments: and he did eat bread continually before him all the days of his life.

30 А колкото за храната му, даваше му се от царя постоянна храна, ежедневен дял, през всичките дни на живота му.

30 И храната му бе всякогашна храна давана нему от царя, дял за всеки ден през всичките дни на живота му.

30 And his allowance was a continual allowance given him of the king, a daily rate for every day, all the days of his life.