1 А в осемнадесетата година на Юдовия цар Иосафат, Иорам Ахаавовият син се възцари над Израиля в Самария; и царува дванадесет години.

1 А Иорам Ахаавовът син се въцари над Израиля в Самария, в осемнадесетото лято на Иосафата Юдинин цар; и царува дванадесет години.

1 Now Jehoram the son of Ahab began to reign over Israel in Samaria the eighteenth year of Jehoshaphat king of Judah, and reigned twelve years.

2 Той върши зло пред Господа, но не както баща му и майка му, защото дигна Вааловия кумир, който бе направил баща му.

2 И стори зло пред Господа, но не както баща му и майка му; защото дигна кумира на Ваал който бе направил баща му.

2 And he wrought evil in the sight of the LORD; but not like his father, and like his mother: for he put away the image of Baal that his father had made.

3 Обаче беше привързан за греховете на Еровоама Наватовия син, който направи Израиля да греши; не се остави от тях.

3 Но беше прилепен у греховете на Иеровоама Наватовия син който направи Израиля да съгреши: не се отдалечи от тях.

3 Nevertheless he cleaved unto the sins of Jeroboam the son of Nebat, which made Israel to sin; he departed not therefrom.

4 А моавският цар Миса имаше стада, и даваше данък на Израилевия цар вълната от сто хиляди агнета и от сто хиляди овни.

4 А Миса Моавският цар имаше стада, и даваше на Израилевия цар сто тисящи агнета и сто тисящи овни с вълната им.

4 And Mesha king of Moab was a sheepmaster, and rendered unto the king of Israel an hundred thousand lambs, and an hundred thousand rams, with the wool.

5 Но когато умря Ахаав моавският цар въстана против Израилевия цар.

5 Но като умря Ахаав, Моавският цар се подигна против Израилевия цар.

5 But it came to pass, when Ahab was dead, that the king of Moab rebelled against the king of Israel.

6 Затова, цар Иорам излезе в онова време от Самария та събра целия Израил.

6 И излезе цар Иорам из Самария в онова време та изброи всичкия Израил.

6 And king Jehoram went out of Samaria the same time, and numbered all Israel.

7 И отивайки той прати до Юдовия цар Иосафата да кажат: Моавският цар въстана против мене; ще дойдеш ли с мене на бой против Моава? И той каза: Ще възляза; аз съм както си ти, моите люде както твоите люде, моите коне както твоите коне.

7 И отиде та проводи на Иосафата Юдиния цар и рече: Моавският цар се подигна против мене: дохождаш ли с мене против Моава на бой? И той рече: Ще възлеза: аз съм както си ти, людете ми са както людете ти, конете ми са както конете ти.

7 And he went and sent to Jehoshaphat the king of Judah, saying, The king of Moab hath rebelled against me: wilt thou go with me against Moab to battle? And he said, I will go up: I am as thou art, my people as thy people, and my horses as thy horses.

8 Попита още: През кой път да възлезем? А той отговори: През пътя за едомската пустиня.

8 И рече: През кой път ще възлезем? А той отговори: През пътя на Едомската пустиня.

8 And he said, Which way shall we go up? And he answered, The way through the wilderness of Edom.

9 И така, Израилевият цар, и Юдовият цар, и едомският цар отидоха и направиха седем дневна обиколка; но нямаше вода за войската и за животните, които бяха с тях.

9 И отиде Израилевий цар, и Юдиний цар, и Едомский цар, и обиколиха седем дни път; и нямаше вода за стана и за скотовете които бяха с тях.

9 So the king of Israel went, and the king of Judah, and the king of Edom: and they fetched a compass of seven days' journey: and there was no water for the host, and for the cattle that followed them.

10 Тогава рече Израилевият цар: Уви! наистина Господ свика тия трима царе, за да ги предаде в ръката на Моава!

10 И рече Израилевий цар: Ох! Наистина че свика Господ тези трима царе за да ги предаде в ръката на Моава!

10 And the king of Israel said, Alas! that the LORD hath called these three kings together, to deliver them into the hand of Moab!

11 А Иосафат рече: Няма ли тука Господен пророк, за да се допитаме до Господа чрез него? И един от слугите на Израилевия цар в отговор рече: Тук е Елисей, Сафатовият син, който поливаше вода на Илиевите ръце.

11 А Иосафат рече: Няма ли тука пророк Господен за да попитаме Господа чрез него? И отговори един от рабите на Израилевия цар и рече: Тук е Елисей Сафатовий син, който поливаше вода на Илиевите ръце.

11 But Jehoshaphat said, Is there not here a prophet of the LORD, that we may enquire of the LORD by him? And one of the king of Israel's servants answered and said, Here is Elisha the son of Shaphat, which poured water on the hands of Elijah.

12 И Иосафат рече: Господното слово е у него. И тъй, Израилевият цар и Иосафат, и едомският цар слязоха при него.

12 И рече Иосафат: Има слово Господне с него. И слезоха при него Израилевът цар и Иосафат и Едомският цар.

12 And Jehoshaphat said, The word of the LORD is with him. So the king of Israel and Jehoshaphat and the king of Edom went down to him.

13 А Елисей рече на Израилевия цар: Какво има между мене и тебе? Иди при пророците на баща си и при пророците на майка си. А Израилевият цар му каза: Не, защото Господ свика тия трима царе за да ги предаде в ръката на Моава.

13 И рече Елисей на Израилевия цар: Що има между мене и тебе? Иди при пророците на баща си и при пророците на майка си. И рече му Израилевий цар: Не; защото Господ свика тези трима царе за да ги предаде в ръката на Моава.

13 And Elisha said unto the king of Israel, What have I to do with thee? get thee to the prophets of thy father, and to the prophets of thy mother. And the king of Israel said unto him, Nay: for the LORD hath called these three kings together, to deliver them into the hand of Moab.

14 А рече Елисей: Заклевам се в живота на Господа на Силите, Комуто слугувам, наистина, ако не почитах присъствието на Юдовия цар Иосафата, не бих погледнал на тебе, нито бих те видял;

14 И рече Елисей: Жив Господ на Силите пред когото предстоя, наистина ако не почитах аз лицето на Иосафата Юдиния цар не щях да погледна на тебе, нито щях да те видя;

14 And Elisha said, As the LORD of hosts liveth, before whom I stand, surely, were it not that I regard the presence of Jehoshaphat the king of Judah, I would not look toward thee, nor see thee.

15 но сега, доведете ми един свирач. И като свиреше свирачът, Господната ръка дойде върху него.

15 но сега, доведете ми свирец. И като свиреше свирецът дойде на него ръката Господня.

15 But now bring me a minstrel. And it came to pass, when the minstrel played, that the hand of the LORD came upon him.

16 И той рече: Така казва Господ: Направи цялата тая долина на трапове;

16 И рече: Така говори Господ: Направи този дол трапове трапове;

16 And he said, Thus saith the LORD, Make this valley full of ditches.

17 защото така казва Господ: Без да видите вятър и без да видите дъжд, пак тая долина ще се напълни с вода; и ще пиете вие, добитъкът ви и животните ви.

17 защото така говори Господ: Няма да видите вятър, и няма да видите дъжд; а този дол ще се напълни с вода, и ще пиете вие и стадата ви и скотовете ви.

17 For thus saith the LORD, Ye shall not see wind, neither shall ye see rain; yet that valley shall be filled with water, that ye may drink, both ye, and your cattle, and your beasts.

18 Но това е малко нещо пред очите на Господа; Той, при това, ще предаде и Моава в ръката ви;

18 Но това е малко нещо пред очите на Господа: ще предаде Моава в ръката ви;

18 And this is but a light thing in the sight of the LORD: he will deliver the Moabites also into your hand.

19 и ще поразите всеки укрепен град и всеки отборен град, ще повалите всяко добро дърво, ще запушите всичките водни извори, и ще запустите с камъни всяка добра площ земя.

19 и ще поразите всеки ограден град и всеки избран град, и ще свалите всяко добро дърво, и ще заградите всичките водни източници, и ще развалите с камене всяка добра част земя.

19 And ye shall smite every fenced city, and every choice city, and shall fell every good tree, and stop all wells of water, and mar every good piece of land with stones.

20 И на сутринта, когато се принасяше приносът, ето, дойдоха води от едомския път, и земята се напълни с вода.

20 И на утринта, като ставаше приношението, ето, дойдоха води от пътя на Едом и напълни се земята с вода.

20 And it came to pass in the morning, when the meat offering was offered, that, behold, there came water by the way of Edom, and the country was filled with water.

21 А като чуха всичките моавци, че царете са дошли да се бият с тях, събраха се всички, които можеха да опасват нож и нагоре, та застанаха на границата.

21 И като чуха всичките Моавци че възлязоха царете за да се бият с тях, събраха се всички които можеха да препасват нож та застанаха на пределите.

21 And when all the Moabites heard that the kings were come up to fight against them, they gathered all that were able to put on armour, and upward, and stood in the border.

22 И като станаха на сутринта и изгря слънцето върху водите и моавците видяха водите отсреща червени като кръв, рекоха:

22 И станаха на утринта и като изгря слънцето върху водите, видяха Моавците водите от среща червени като кръв,

22 And they rose up early in the morning, and the sun shone upon the water, and the Moabites saw the water on the other side as red as blood:

23 Това е кръв; непременно царете са се били помежду си и са поразили едни други; сега, прочее, на користите, Моаве!

23 и рекоха: Това е кръв: несъмнено царете са направили бой и ударили са се един с други; сега прочее на користите, Моаве!

23 And they said, This is blood: the kings are surely slain, and they have smitten one another: now therefore, Moab, to the spoil.

24 А когато дойдоха в Израилевия стан, израилтяните станаха та поразиха моавците, тъй щото побягнаха пред тях; и като поразяваха моавците влязоха в земята им.

24 И като дойдоха в Израилевия стан, станаха Израиляните та поразиха Моавците, тъй щото побягнаха от лицето им; и биещи Моавците влязоха в земята им,

24 And when they came to the camp of Israel, the Israelites rose up and smote the Moabites, so that they fled before them: but they went forward smiting the Moabites, even in their country.

25 И събориха градовете, и на всяка добра площ земя хвърлиха всеки камъка си та я напълниха, запушиха всичките водни извори, и отсякоха всяко добро дърво; само на Кир-арасет оставиха камъните му, но пращниците го заобиколиха та го поразиха.

25 и градовете съсипаха, и в всяка добра част земя хвърлиха всеки камика си та я напълниха, и всичките водни източници затикнаха, и всяко добро дърво отсякоха само в Кир-арасет оставиха каменете му; и заобиколиха го пращниците та го поразиха.

25 And they beat down the cities, and on every good piece of land cast every man his stone, and filled it; and they stopped all the wells of water, and felled all the good trees: only in Kirharaseth left they the stones thereof; howbeit the slingers went about it, and smote it.

26 И моавският цар, когато видя, че сражението се засилваше против него, взе си седемстотин сабленици, за да пробият път до едомския цар; но не можаха.

26 И когато Моавският цар видя че сражението се преукрепяваше против него, взе с себе си седемстотин мъже сабленосци за да разсекат воинството дори до Едомския цар; но не могоха.

26 And when the king of Moab saw that the battle was too sore for him, he took with him seven hundred men that drew swords, to break through even unto the king of Edom: but they could not.

27 Тогава той взе първородния си син, който щеше да се възцари вместо него, та го принесе всеизгаряне на стената. Затова стана голямо възмущение между Израиля; и оттеглиха се от него и се върнаха в земята си.

27 Тогаз взе първородния си син който щеше да се въцари вместо него та го принесе всесъжение на стената. И стана голямо негодуване върх Израиля; и оттеглиха се от него и се върнаха в земята си.

27 Then he took his eldest son that should have reigned in his stead, and offered him for a burnt offering upon the wall. And there was great indignation against Israel: and they departed from him, and returned to their own land.