1 А една от жените на пророческите ученици извика към Елисея и каза: Слугата ти мъж ми умря; и ти знаеш, че слугата ти се боеше от Господа; а заимодавецът дойде да вземе за себе си двата ми сина за роби.

1 А една жена от жените на пророческите синове викаше към Елисея и казваше: Рабът ти мъж ми умря; и ти знаеш че рабът ти се боеше от Господа; а заимодавецът дойде да вземе двамата ми синове при себе си за раби.

1 Now there cried a certain woman of the wives of the sons of the prophets unto Elisha, saying, Thy servant my husband is dead; and thou knowest that thy servant did fear the LORD: and the creditor is come to take unto him my two sons to be bondmen.

2 И Елисей й каза: Що да ти сторя? Кажи ми що имаш в къщи? А тя рече: Слугинята ти няма нищо в къщи, освен един съд с дървено масло.

2 И рече й Елисей: Що да ти направя? Кажи ми: що имаш в дома си? А тя рече: Рабинята ти няма нищо в дома освен една масленица с елей.

2 And Elisha said unto her, What shall I do for thee? tell me, what hast thou in the house? And she said, Thine handmaid hath not any thing in the house, save a pot of oil.

3 И рече: Иди, вземи на заем вън, от всичките си съседи, съдове празни съдове, заеми не малко.

3 И рече: Иди, вземи назаем от вън съдове, от всичките си съседи съдове праздни: вземи на заем не малко.

3 Then he said, Go, borrow thee vessels abroad of all thy neighbours, even empty vessels; borrow not a few.

4 Сетне влез и затвори вратата зад себе си и зад синовете си, и наливай от маслото във всички тия съдове, и пълните туряй на страна.

4 Сетне влез та затвори вратата след себе си и след синовете си, и налей от елея в всичките онез съдове, и пълните тури на страна.

4 And when thou art come in, thou shalt shut the door upon thee and upon thy sons, and shalt pour out into all those vessels, and thou shalt set aside that which is full.

5 И тъй, тя си отиде от него та затвори вратата зад себе си и зад синовете си; и те донасяха съдовете при нея, а тя наливаше.

5 И тя си тръгна от него та затвори вратата след себе си и след синовете си; и те приближиха при нея съдовете, а тя наливаше.

5 So she went from him, and shut the door upon her and upon her sons, who brought the vessels to her; and she poured out.

6 И като се напълниха съдовете, рече на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А той й рече: Няма друг съд. И маслото престана.

6 И като се напълниха съдовете, рече на сина си: Донес ми и друг съд. А той рече: Няма друг съд. И престана елеят.

6 And it came to pass, when the vessels were full, that she said unto her son, Bring me yet a vessel. And he said unto her, There is not a vessel more. And the oil stayed.

7 Тогава тя дойде та извести на Божия човек. И той рече: Иди, продай маслото та плати дълга си, и живей с останалото, ти и синовете ти.

7 Тогаз дойде та обади на Божия человек. И той рече: Иди, продай елея та плати дълга си, и живей с остатъка, ти и чадата ти.

7 Then she came and told the man of God. And he said, Go, sell the oil, and pay thy debt, and live thou and thy children of the rest.

8 И един ден Елисей замина в Сунам, гдето имаше една богата жена; и тя го задържа да яде хляб. И колкото пъти заминаваше свръщаше там, за да яде хляб.

8 И един ден замина Елисей в Сунам, дето имаше една голяма жена; и тя го задържа та яде хляб. И колкото пъти заминваше, свръщаше там за да яде хляб.

8 And it fell on a day, that Elisha passed to Shunem, where was a great woman; and she constrained him to eat bread. And so it was, that as oft as he passed by, he turned in thither to eat bread.

9 Сетне жената рече на мъжа си: Ето сега, познавам че този, който постоянно наминава у нас, е свет Божий човек.

9 И рече жената на мъжа си: Ето сега, познавам че той е свет Божий человек който всякога наминва у нас.

9 And she said unto her husband, Behold now, I perceive that this is an holy man of God, which passeth by us continually.

10 Да направим, моля, една малка стаичка на стената, и да турим в нея за него легло и маса и стол и светилник, за да свръща там, когато дохожда при нас.

10 Да направим, моля, малка горничка на стената; и да турим там за него одър, и трапеза, и седалище, и светилник, за да свръща там когато дохожда при нас.

10 Let us make a little chamber, I pray thee, on the wall; and let us set for him there a bed, and a table, and a stool, and a candlestick: and it shall be, when he cometh to us, that he shall turn in thither.

11 И един ден, като дойде там и свърна в стаичката та лежеше в нея,

11 И един ден дойде там, и свърна в горницата та спа там.

11 And it fell on a day, that he came thither, and he turned into the chamber, and lay there.

12 рече на слугата си Гиезия: Повикай тая сунамка. И повика я, и тя застана пред него.

12 И рече на Гиезия слугата си: Повикай тази Сунамка. И повика я; и тя застана пред него.

12 And he said to Gehazi his servant, Call this Shunammite. And when he had called her, she stood before him.

13 И рече на Гиезия: Кажи й сега: Ето, ти си положила всички тия грижи за нас; що да ти сторим? Обичаш ли да се говори за тебе на царя или на военачалника. А тя отговори: Аз живея между своите люде.

13 И рече му: Речи й сега: Ето, ти взе всички тези грижи за нас: що да ти направим? Имаш ли нещо да речеш на царя или на военачалника? А тя отговори: Аз живея между людете си.

13 And he said unto him, Say now unto her, Behold, thou hast been careful for us with all this care; what is to be done for thee? wouldest thou be spoken for to the king, or to the captain of the host? And she answered, I dwell among mine own people.

14 Тогава рече: Що, прочее, да сторим за нея? А Гиезий отговори: Наистина тя няма син, а мъжът й е стар.

14 И рече: Що да направим за нея? А Гиезий отговори: Наистина тя няма чадо, а мъж й е стар.

14 And he said, What then is to be done for her? And Gehazi answered, Verily she hath no child, and her husband is old.

15 И рече: Повикай я. И когато я повика, тя застана при вратата.

15 И рече: Повикай я. И когато я повика, тя застана при вратата.

15 And he said, Call her. And when he had called her, she stood in the door.

16 И Елисей й рече: До година, по това време, ще имаш син в обятията си. А тя рече: Не, господарю мой, Божий човече, не лъжи слугинята си.

16 И Елисей рече: До година в това време ще имаш син в обятията си. А тя рече: Не, господине мой, человече Божий, не лъжи рабинята си.

16 And he said, About this season, according to the time of life, thou shalt embrace a son. And she said, Nay, my lord, thou man of God, do not lie unto thine handmaid.

17 Но жената зачна и роди син на другата година по същото време, както й рече Елисей.

17 И жената зачна, и роди син до годината на онова време което й рече Елисей.

17 And the woman conceived, and bare a son at that season that Elisha had said unto her, according to the time of life.

18 И когато порасна детето, излезе един ден към баща си при жетварите.

18 И когато порасна детето, излезе в един ден към баща си при жетварите.

18 And when the child was grown, it fell on a day, that he went out to his father to the reapers.

19 И рече на баща си: Главата ми! главата ми! А той рече на един от момците: Занеси го при майка му.

19 И рече на баща си: Главата ми! Главата ми! А той рече на момчето: Занес го при майка му.

19 And he said unto his father, My head, my head. And he said to a lad, Carry him to his mother.

20 И като го взе занесе го при майка му; и детето седя на коленете й до пладне, и тогава умря.

20 И взе го та го занесе при майка му; и седе на колената й до пладне, и умря.

20 And when he had taken him, and brought him to his mother, he sat on her knees till noon, and then died.

21 И тя се качи та го положи на леглото на Божия човек, и като затвори вратата след него, излезе.

21 И възлезе та го тури да лежи на одъра на Божия человек, и затвори го, и излезе.

21 And she went up, and laid him on the bed of the man of God, and shut the door upon him, and went out.

22 Тогава повика мъжа си и рече: Изпрати ми, моля, един от момците и една от ослиците, за да тичам при Божия човек и да се върна.

22 И повика мъжа си и рече: Проводи ми, моля, едното от момчетата и една от ослиците за да тичам при Божия человек, и да се върна.

22 And she called unto her husband, and said, Send me, I pray thee, one of the young men, and one of the asses, that I may run to the man of God, and come again.

23 А той рече: Защо да отидеш днес при него? не е нито нов месец, нито събота. А тя рече: Бъди спокоен.

23 А той рече: Защо отиваш ти днес при него? Не е нов месец, нито събота. А тя рече: Мир.

23 And he said, Wherefore wilt thou go to him to day? it is neither new moon, nor sabbath. And she said, It shall be well.

24 Тогава оседла ослицата, и рече на слугата си: Карай и бързай; не забавяй карането заради мене освен ако ти заповядвам.

24 Тогаз оседла ослицата, и рече на раба си: Върви, и напредвай: не забавяй поради мене карането освен ако ти заповядам.

24 Then she saddled an ass, and said to her servant, Drive, and go forward; slack not thy riding for me, except I bid thee.

25 И тъй, стана та отиде при Божия човек на планината Кармил. А Божият човек, като я видя от далеч, рече на слугата си Гиезия: Ето там сунамката!

25 И тръгна та отиде при Божия человек в гората Кармил. И като я видя Божият человек от далеч, рече на Гиезия слугата си: Ето оная Сунамка!

25 So she went and came unto the man of God to mount Carmel. And it came to pass, when the man of God saw her afar off, that he said to Gehazi his servant, Behold, yonder is that Shunammite:

26 Сега, прочее, тичай да я посрещнеш и кажи й: Добре ли си? добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре.

26 Сега прочее, тичай да я посрещнеш и речи й; Добре ли си? Добре ли е мъжа ти? добре ли е детето? А тя рече: Добре.

26 Run now, I pray thee, to meet her, and say unto her, Is it well with thee? is it well with thy husband? is it well with the child? And she answered, It is well:

27 А когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му; а Гиезий се приближи, за да я оттласне. Но Божият човек рече: Остави я, защото душата й е преогорчена в нея: а Господ е скрил причината от мене, и не ми я е явил.

27 А когато дойде при Божия человек в гората, хвана се за нозете му; а Гиезий се приближи за да я оттегли. Но человекът Божий рече: Остави я, защото душата й е преогорчена в нея; и Господ скри това от мене, и не ми яви.

27 And when she came to the man of God to the hill, she caught him by the feet: but Gehazi came near to thrust her away. And the man of God said, Let her alone; for her soul is vexed within her: and the LORD hath hid it from me, and hath not told me.

28 А тя рече: Искала ли съм син от господаря си? Не рекох ли: Не ме лъжи?

28 А тя рече: Да ли исках син от господаря си? Не рекох ли: Не ме лъжи?

28 Then she said, Did I desire a son of my lord? did I not say, Do not deceive me?

29 Тогава Елисей рече на Гиезия: Препаши кръста си, вземи тоягата ми в ръка, та иди; ако срещнеш човек, да го не поздравиш, а ако те поздрави някой, да му не отговориш; и положи тоягата ми върху лицето на детето.

29 Тогаз рече на Гиезия: Препаши чреслата си, и вземи тоягата ми в ръка та иди: ако срещнеш человек, да го не поздравиш, и ако те поздрави някой, да му не отговориш; и тури тоягата ми върх лицето на детето.

29 Then he said to Gehazi, Gird up thy loins, and take my staff in thine hand, and go thy way: if thou meet any man, salute him not; and if any salute thee, answer him not again: and lay my staff upon the face of the child.

30 А майката на детето рече: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И така, той стана та отиде подир нея.

30 А майката на детето рече: Жив Господ и жива душата ти, не ща да те оставя. И стана та отиде след нея.

30 And the mother of the child said, As the LORD liveth, and as thy soul liveth, I will not leave thee. And he arose, and followed her.

31 А Гиезий мина пред тях и положи тоягата върху лицето на детето; но нямаше ни глас, нито слушане. Затова се върна да го посрещне и му извести казвайки: Детето не се събуди.

31 А Гиезий отиде преди тях, и тури тоягата върх лицето на детето; но ни глас нито слушаше. За това се върна да го посрещне, и му извести и рече: Не се събуди детето.

31 And Gehazi passed on before them, and laid the staff upon the face of the child; but there was neither voice, nor hearing. Wherefore he went again to meet him, and told him, saying, The child is not awaked.

32 И когато влезе Елисей в къщата, ето детето умряло, положено на леглото му.

32 И когато влезе Елисей в дома, ето детето мъртво, положено на одъра му.

32 And when Elisha was come into the house, behold, the child was dead, and laid upon his bed.

33 Влезе, прочее, та затвори вратата зад тях двамата, и помоли се Господу.

33 Влезе прочее та затвори вратата след тях си двамината, и помоли се Господу.

33 He went in therefore, and shut the door upon them twain, and prayed unto the LORD.

34 Тогава се качи та легна върху детето, и като тури устата си върху неговите уста, и очите си върху неговите очи, и ръцете си върху неговите ръце простря се върху него; и стопли се тялото на детето.

34 И възлезе та легна върх детето, и тури устата си върх устата му, и очите си върх очите му, и ръцете си върх ръцете му, и простря се върх него; и стопли се плътта на детето.

34 And he went up, and lay upon the child, and put his mouth upon his mouth, and his eyes upon his eyes, and his hands upon his hands: and stretched himself upon the child; and the flesh of the child waxed warm.

35 После се оттегли та ходеше насам натам из къщата, тогава пак се качи та се простря върху него; и детето кихна седем пъти, и детето отвори очите си.

35 После се оттегли та ходеше в дома кога тук и кога там; и възлезе пак та се простре върх него; и детето кихна до седем пъти, и отвори детето очите си.

35 Then he returned, and walked in the house to and fro; and went up, and stretched himself upon him: and the child sneezed seven times, and the child opened his eyes.

36 И Елисей извика Гиезия и рече: Повикай тая сунамка. И повика я; и когато влезе при него, рече й: Вземи сина си.

36 Тогаз викна Гиезия и рече: Повикай тази Сунамка. И повика я: и когато влезе при него рече й: Вземи сина си.

36 And he called Gehazi, and said, Call this Shunammite. So he called her. And when she was come in unto him, he said, Take up thy son.

37 И тя влезе, падна на нозете му та се поклони до земята, и дигна сина си та излезе.

37 И тя влезе, и падна на нозете му та се поклони до земята и дигна сина си та излезе.

37 Then she went in, and fell at his feet, and bowed herself to the ground, and took up her son, and went out.

38 Пак дойде Елисей в Галгал, когато имаше глад в земята; и като седяха пред него пророческите ученици, та го слушаха, рече на слугата си: Тури големия котел та свари вариво за пророческите ученици.

38 А Елисей се върна в Галгал; и имаше глад в земята; и синовете на пророците седяха пред него. И рече на слугата си: Тури големия котел та свари вариво за синовете на пророците.

38 And Elisha came again to Gilgal: and there was a dearth in the land; and the sons of the prophets were sitting before him: and he said unto his servant, Set on the great pot, and seethe pottage for the sons of the prophets.

39 Затова, един излезе на полето за да набере зеленище, и като намери диво растение, набра от него диви тиквички, та напълни дрехата си, и се върна и ги наряза в котела с варивото, понеже не знаеха, че са отровни.

39 И излезе един на полето за да набере зеленище, и намери диво растение, и набра от него диви тиквички та напълни дрехите си; и като се върна сряза ги в котела на варивото, понеже не ги познаха.

39 And one went out into the field to gather herbs, and found a wild vine, and gathered thereof wild gourds his lap full, and came and shred them into the pot of pottage: for they knew them not.

40 После сипаха на човеците да ядат; а като ядоха от варивото извикаха, казвайки: Божий човече, смърт има в котела! И не можеха да ядат от него.

40 После насипаха на человеците да ядат; и като ядоха от варивото, извикаха и рекоха: человече Божий, смърт има в котела! И не могоха да ядат.

40 So they poured out for the men to eat. And it came to pass, as they were eating of the pottage, that they cried out, and said, O thou man of God, there is death in the pot. And they could not eat thereof.

41 А той рече: Тогава донесете брашно. И като го хвърли в котела рече: Сипи на людете да ядат. И нямаше нищо отровно в котела.

41 А той рече: Донесете брашно. И хвърли го в котела. Сетне рече: Сипи на людете да ядат. И нямаше нищо лошо в котела.

41 But he said, Then bring meal. And he cast it into the pot; and he said, Pour out for the people, that they may eat. And there was no harm in the pot.

42 В това време един човек от Ваалсалиса дойде та донесе на Божия човек хляб от първите плодове, двадесет ечемичени хляба и пресни класове жито небелени. И рече: Дай на людете да ядат.

42 И дойде един человек от Ваалеалиса та донесе на Божия человек хляб от начатките, двадесет ечимени хляба и пресни класове жито, в вретището си. И рече: Дай на людете да ядат.

42 And there came a man from Baalshalisha, and brought the man of God bread of the firstfruits, twenty loaves of barley, and full ears of corn in the husk thereof. And he said, Give unto the people, that they may eat.

43 И слугата му рече: Що! да сложа ли това пред стотина човека? А той каза: Дай на людете да ядат, защото така казва Господ: Ще се нахранят, и ще остане излишък.

43 И слугата му рече: Що? да туря ли това пред сто человеци? А той рече: Дай на людете да ядат; защото така говори Господ: Ще ядат, и остатък ще оставят.

43 And his servitor said, What, should I set this before an hundred men? He said again, Give the people, that they may eat: for thus saith the LORD, They shall eat, and shall leave thereof.

44 Тогава той сложи пред тях, та се нахраниха, и остана излишък, според Господното слово.

44 Тогаз тури пред тях, та ядоха, и оставиха остатък според словото Господне.

44 So he set it before them, and they did eat, and left thereof, according to the word of the LORD.