1 И пророческите ученици казаха на Елисея: Ето сега, мястото, гдето живеем та внимаваме пред тебе е тясно за нас.

1 И рекоха пророческите синове на Елисея: Ето сега, мястото на което ние живеем пред тебе тясно е за нас.

1 And the sons of the prophets said unto Elisha, Behold now, the place where we dwell with thee is too strait for us.

2 Нека отидем, молим, до Иордан, и от там да вземем всеки по една греда, и да си построим там място, гдето да живеем. А той отговори: Идете.

2 Нека отидем, молим, до Иордан, и от там да вземем всеки по една греда, и да си направим там място дето да живеем. А той рече: Идете.

2 Let us go, we pray thee, unto Jordan, and take thence every man a beam, and let us make us a place there, where we may dwell. And he answered, Go ye.

3 И един от тях каза: Благоволи, моля, да дойдеш и ти със слугите си. И той отговори: Ще дойда.

3 И рече единий: Благоволи, моля, да дойдеш с рабите си. И рече: Ще дойда.

3 And one said, Be content, I pray thee, and go with thy servants. And he answered, I will go.

4 Отиде, прочее, с тях. И като стигнаха до Иордан, сечеха дървета.

4 И като отидоха при Иордан, сечеха дърва.

4 So he went with them. And when they came to Jordan, they cut down wood.

5 А един от тях като сечеше греда, желязото падна във водата; и той извика и рече: Ах, господарю мой! то беше взето на заем!

5 И като сваляше единът гредата, падна желязото в водата; и извика и рече: О, господарю! и то беше заемнато!

5 But as one was felling a beam, the axe head fell into the water: and he cried, and said, Alas, master! for it was borrowed.

6 А Божият човек рече: Где падна? И показа му мястото. Тогава той отсече едно дръвце та го хвърли там; и желязото изплава.

6 А человекът Божий рече: Де падна? И показа му мястото. Тогаз отсече едно дърво та хвърли там; и желязото изплава.

6 And the man of God said, Where fell it? And he shewed him the place. And he cut down a stick, and cast it in thither; and the iron did swim.

7 И рече: Вземи си го. И той простря ръка та го взе.

7 И рече: Вземи си го. И простря ръката си та го взе.

7 Therefore said he, Take it up to thee. And he put out his hand, and took it.

8 А сирийският цар, като воюваше против Израиля, съветваше се със слугите си, та каза: На еди-кое-си място ще разположа стана си.

8 А Сирийският цар ратуваше против Израиля, и направи съвет с рабите си и рече: На еди-кое и на еди-кое място ще разположа стана си.

8 Then the king of Syria warred against Israel, and took counsel with his servants, saying, In such and such a place shall be my camp.

9 Тогава Божият човек прати до Израилевия цар да кажат: Пази се да не минеш през това място, защото сирийците са слезли там.

9 И проводи человекът Божий на Израилевия цар и рече: Пази се да не преминеш това място, защото Сирийците нападнаха там.

9 And the man of God sent unto the king of Israel, saying, Beware that thou pass not such a place; for thither the Syrians are come down.

10 И Израилевият цар прати до мястото, за което Божият човек му каза и го предупреди; и опази се от там не еднъж, нито дваж.

10 И проводи Израилевий цар на мястото което му рече человекът Божий и заръча за него; и упази се от там не еднъж нито дваж.

10 And the king of Israel sent to the place which the man of God told him and warned him of, and saved himself there, not once nor twice.

11 И сърцето на сирийския цар се смути поради това нещо; за туй свика слугите си та им каза: Не щете ли да ми обадите, кой от нашите е за Израилевия цар?

11 И смути се сърдцето на Сирийския цар за това нещо; и свика рабите си та им рече: Не щете ли да ми известите кой от нашите е към Израилевия цар?

11 Therefore the heart of the king of Syria was sore troubled for this thing; and he called his servants, and said unto them, Will ye not shew me which of us is for the king of Israel?

12 А един от слугите му каза: Никой, господарю мой царю; но пророкът, който е в Израиля, Елисей, известява на Израилевия цар думите, които говориш в спалнята си.

12 И рече един от рабите му: Никой, Господарю мой царю; но Елисей пророкът който е в Израил известява на Израилевия цар думите които говориш в клетта на ложницата си.

12 And one of his servants said, None, my lord, O king: but Elisha, the prophet that is in Israel, telleth the king of Israel the words that thou speakest in thy bedchamber.

13 И рече: Идете, научете се где е, за да пратя да го заловят. И известиха му казвайки: Ето, в Дотан е.

13 И рече: Идете та вижте де е, за да проводя да го хванат. И известиха му и рекоха: Ето, в Дотан е.

13 And he said, Go and spy where he is, that I may send and fetch him. And it was told him, saying, Behold, he is in Dothan.

14 Тогава той прати там коне, колесници и голяма войска, които дойдоха през нощта и обиколиха града.

14 И проводи там коне, и колесници, и велико воинство които дойдоха през нощ та обиколиха града.

14 Therefore sent he thither horses, and chariots, and a great host: and they came by night, and compassed the city about.

15 И на сутринта, когато слугата на Божия човек стана та излезе, ето, войска с коне и колесници беше обиколила града. И рече му слугата му: Ах, господарю мой! Какво ще правим?

15 И когато стана на утринта слугата на человека Божий та излезе, ето, войска беше обиколила града с коне и колесници; и рече му слугата му: Ах, господарю! какво ще правим?

15 And when the servant of the man of God was risen early, and gone forth, behold, an host compassed the city both with horses and chariots. And his servant said unto him, Alas, my master! how shall we do?

16 А той отговори: Не бой се, защото ония, които са с нас, важат повече от ония, които са с тях.

16 А той рече: Не бой се; защото повече са онези които са с нас нежели онези които са с тях.

16 And he answered, Fear not: for they that be with us are more than they that be with them.

17 И помоли се Елисей, казвайки: Моля Ти се, Господи, отвори му очите за да види. И Господ отвори очите на слугата та видя, и, ето, хълмът бе пълен с огнени коне и колесници около Елисея.

17 И помоли се Елисей и рече: Господи, отвори, моля се, очите му за да види. И отвори Господ очите на слугата, та видя; и, ето, гората бе пълна с коне и колесници огнени около Елисея.

17 And Elisha prayed, and said, LORD, I pray thee, open his eyes, that he may see. And the LORD opened the eyes of the young man; and he saw: and, behold, the mountain was full of horses and chariots of fire round about Elisha.

18 И когато слязоха към врага, Елисей се помоли Господу казвайки: Моля Ти се, порази тия люде със слепота. И порази ги със слепота, според както каза Елисей.

18 И когато слязоха към него Сирийците, помоли се Елисей Господу и рече: Порази, моля се, тези люде с слепота. И порази ги с невидение според словото на Елисея.

18 And when they came down to him, Elisha prayed unto the LORD, and said, Smite this people, I pray thee, with blindness. And he smote them with blindness according to the word of Elisha.

19 Тогава Елисей им рече: Не е тоя пътят, нито е тоя градът; дойдете подир мене, и ще ви заведа при човека, когото търсите. И отведе ги в Самария.

19 И рече им Елисей: Не е този път, нито този град: дойдете след мене, и ще ви заведа при человека когото търсите. И отведе ги в Самария.

19 And Elisha said unto them, This is not the way, neither is this the city: follow me, and I will bring you to the man whom ye seek. But he led them to Samaria.

20 И когато стигнаха в Самария, Елисей рече: Господи, отвори очите на тези за да видят. И Господ отвори очите им, та видяха; и, ето, бяха всред Самария.

20 И когато дойдоха в Самария, рече Елисей: Отвори, Господи, очите на тези да гледат. И отвори Господ очите им, та видяха; и, ето, бяха всред Самария.

20 And it came to pass, when they were come into Samaria, that Elisha said, LORD, open the eyes of these men, that they may see. And the LORD opened their eyes, and they saw; and, behold, they were in the midst of Samaria.

21 А когато ги видя, Израилевият цар рече на Елисея: Да ги поразя ли, татко? да ги поразя ли?

21 И като ги видя Израилевът цар, рече на Елисея: Да поразя ли? да поразя ли, отче мой?

21 And the king of Israel said unto Elisha, when he saw them, My father, shall I smite them? shall I smite them?

22 А той отговори: Не ги поразявай. Поразил ли би ти ония, които би пленил с меча си и с лъка си? Сложи им хляб и вода, за да ядат и пият; и нека отидат при господаря си.

22 А той рече: Не поразявай. Поразил ли би ти онези които си пленил с меча си и с лъка си? Тури хляб и вода пред тях; и да ядат и да пият, и да отидат при господаря си.

22 And he answered, Thou shalt not smite them: wouldest thou smite those whom thou hast taken captive with thy sword and with thy bow? set bread and water before them, that they may eat and drink, and go to their master.

23 И така, той им сложи много ястия; и след като ядоха и пиха, пусна ги, та отидоха при господаря си. И сирийските чети не дойдоха вече в Израилевата земя.

23 И тури пред тях много ястие; и като ядоха и пиха, пусна ги, та отидоха при господаря си. И не дойдоха вече Сирийските пълкове в земята на Израиля.

23 And he prepared great provision for them: and when they had eaten and drunk, he sent them away, and they went to their master. So the bands of Syria came no more into the land of Israel.

24 А след това, сирийският цар Венадад събра цялата си войска и дойде та обсади Самария.

24 А след това, Венадад Сирийский цар събра всичкото си воинство, и възлезе та обсади Самария.

24 And it came to pass after this, that Benhadad king of Syria gathered all his host, and went up, and besieged Samaria.

25 И стана голям глад в Самария; защото, ето, обсаждаха я докле една оселова глава се продаваше за осемдесет сребърника, и четвърт кав гълъбова тор, за пет сребърника.

25 И стана голям глад в Самария; и, ето, обсадиха я додето глава ослова се продаде за осемдесет сребърника, и четвъртата на един кав харейоним за пет сребърника.

25 And there was a great famine in Samaria: and, behold, they besieged it, until an ass's head was sold for fourscore pieces of silver, and the fourth part of a cab of dove's dung for five pieces of silver.

26 И като заминаваше Израилевият цар по стената, една жена извика към него и каза: Помогни, господарю мой, царю!

26 И като заминаваше Израилевът цар по стената, една жена извика към него и казваше: Помогни, господарю мой царю.

26 And as the king of Israel was passing by upon the wall, there cried a woman unto him, saying, Help, my lord, O king.

27 А той рече: Ако Господ не ти помогне, от где ще ти помогна аз? от гумното ли, или от лина?

27 А той рече: Ако ти Господ не помогне, от де ще ти помогна аз? да ли от гумното или от жлеба?

27 And he said, If the LORD do not help thee, whence shall I help thee? out of the barnfloor, or out of the winepress?

28 И царят й рече: Що имаш? А тя отговори: Тая жена ми рече: Дай твоя син да го изядем днес, а утре ще изядем моя син.

28 И рече й царят: Що имаш? А тя рече: Тая жена ми рече: Дай сина си да го изядем днес, а утре ще изядем моя син.

28 And the king said unto her, What aileth thee? And she answered, This woman said unto me, Give thy son, that we may eat him to day, and we will eat my son to morrow.

29 И тъй сварихме моя син та го изядохме; и на следния ден й рекох: Дай твоя син да го изядем; а тя скри сина си.

29 И сварихме моя син та го изядохме; и рекох й на утрешния ден: Дай сина си да го изядем; а тя скри сина си.

29 So we boiled my son, and did eat him: and I said unto her on the next day, Give thy son, that we may eat him: and she hath hid her son.

30 И като чу царят думите на жената, раздра дрехите си; и като минаваше по стената, людете видяха, и, ето, извътре имаше вретище върху снагата му.

30 И като чу царят думите на жената раздра дрехите си; и като минуваше върх стенат, людете видяха, и ето вретище извътре върху снагата му.

30 And it came to pass, when the king heard the words of the woman, that he rent his clothes; and he passed by upon the wall, and the people looked, and, behold, he had sackcloth within upon his flesh.

31 Тогава рече: Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако главата на Елисея, Сафатовия син, остане на него днес.

31 И рече: Така да ми направи Бог и така да приложи ако главата на Елисея Сафатовия син остане на него днес.

31 Then he said, God do so and more also to me, if the head of Elisha the son of Shaphat shall stand on him this day.

32 А когато изпрати мъж от служащите му, Елисей седеше в къщата си и старейшините седяха с него; но преди да стигне пратеникът при него, той рече на старейшините: Виждате ли как тоя син на убийцата прати да ми отнемат главата? Гледайте, щом дойде пратеникът, затворете вратата и спрете го при вратата; тропота на нозете на господаря му не е ли подир него?

32 А Елисей седеше в дома си, и старците седяха с него; и проводи царят мъж от себе си; но преди да дойде при него вестител, той рече на старците: Не видите ли че този синът на убийцата проводи да отнеме главата ми? Гледайте, като дойде вестителят, затворете вратата и спрете го при вратата: тропотът на нозете на господаря му не е ли след него?

32 But Elisha sat in his house, and the elders sat with him; and the king sent a man from before him: but ere the messenger came to him, he said to the elders, See ye how this son of a murderer hath sent to take away mine head? look, when the messenger cometh, shut the door, and hold him fast at the door: is not the sound of his master's feet behind him?

33 И докато още говореше с тях, ето, пратеникът слезе при него; а царят го превари и каза: Ето, от Господа е това зло; какво има да се надея вече на Господа?

33 И още като говореше с тях, ето, слезе при него вестителят; и рече: Ето, от Господа е това зло: какво вече да се надея на Господа?

33 And while he yet talked with them, behold, the messenger came down unto him: and he said, Behold, this evil is of the LORD; what should I wait for the LORD any longer?