1 Тогава рече Елисей: Слушайте Господното слово. Така казва Господ: Утре, по това време, при портата на Самария една сата чисто брашно ще се продаде за един сикъл, и две сати ечемик за един сикъл.

1 И рече Елисей: чуйте словото Господне. Така говори Господ: Утре, около този час, една сата чисто брашно ще се продаде за един сикъл, и две сати ечмик за един сикъл, при портата на Самария.

1 Then Elisha said, Hear ye the word of the LORD; Thus saith the LORD, To morrow about this time shall a measure of fine flour be sold for a shekel, and two measures of barley for a shekel, in the gate of Samaria.

2 А сановникът, на чиято ръка се подпираше царят, отговори на Божия човек, казвайки: Ето сега, и прозорци ако би направил Господ на небето, би ли могло да стане това нещо? А той каза: Ето, ще видиш с очите си, но няма да ядеш от него.

2 И князът на когото на ръката се подпираше царят отговори на Божия человек та рече: И прозорци ако би направил Господ на небето можеше ли това нещо да стане? А той рече: Ето, ще видиш с очите си, но няма да ядеш от него.

2 Then a lord on whose hand the king leaned answered the man of God, and said, Behold, if the LORD would make windows in heaven, might this thing be? And he said, Behold, thou shalt see it with thine eyes, but shalt not eat thereof.

3 А във входа на портата имаше четирима прокажени; и рекоха си един на друг: Защо да седим тук докле умрем?

3 А в входа на портата имаше четирма мъже прокажени; и рекоха си един на друг: Защо да седим ние тук доде умрем?

3 And there were four leprous men at the entering in of the gate: and they said one to another, Why sit we here until we die?

4 Ако речем да влезем в града, гладът е в града, и ще умрем там; и ако седим тук, пак ще умрем. Сега, прочее, да идем та да се предадем в сирийският стан. Ако ни оставят живи, ще живеем; но ако ни убият, само ще умрем.

4 Ако речем да влезем в града, гладът е в града, и ще умрем там: ако седим тук, пак ще умрем. Сега прочее, да идем та да припаднем в Сирийския стан. Ако ни оставят живи, ще живеем; ако ли ни умъртвят, ще умрем.

4 If we say, We will enter into the city, then the famine is in the city, and we shall die there: and if we sit still here, we die also. Now therefore come, and let us fall unto the host of the Syrians: if they save us alive, we shall live; and if they kill us, we shall but die.

5 И така, на мръкване станаха за да отидат към сирийския стан, а когато стигнаха до края на сирийския стан, ето, нямаше никой там.

5 И станаха като мръкнуваше за да влязат в Сирийския стан; и когато дойдоха до края на Сирийския стан, ето, нямаше человек там.

5 And they rose up in the twilight, to go unto the camp of the Syrians: and when they were come to the uttermost part of the camp of Syria, behold, there was no man there.

6 Защото Господ беше направил да се чуе в стана на сирийците тропот от колесници и тропот от коне, тропот от голяма войска; и те бяха си рекли един на друг: Ето, Израилевият цар е наел против нас хетейските царе и египетските царе, за да дойдат върху нас.

6 Защото Господ беше направил да се чуе в стана на Сирийците тропот от колесници и тропот от коне, тропот от голяма войска; и рекоха си един на друг: Ето, Израилевът цар е наемнал против нас Хетейските царе и Египетските царе за да дойдат върх нас.

6 For the LORD had made the host of the Syrians to hear a noise of chariots, and a noise of horses, even the noise of a great host: and they said one to another, Lo, the king of Israel hath hired against us the kings of the Hittites, and the kings of the Egyptians, to come upon us.

7 Затова, бяха станали и побягнали в полусветлината, като оставиха шатрите си, конете си и ослите си, - целия стан, както си беше, - и бяха побягнали за живота си.

7 Заради това станаха та побягнаха в тъмнината, и оставиха шатрите си, и конете си, и ослите си, стана както беше, и побягнаха за живота си.

7 Wherefore they arose and fled in the twilight, and left their tents, and their horses, and their asses, even the camp as it was, and fled for their life.

8 И когато тия прокажени стигнаха до края на стана, влязоха в един шатър та ядоха и пиха, и взеха от там сребро, злато и дрехи, и отидоха та ги скриха; после, връщайки се, влязоха в друг шатър, взеха и от там и отидоха та скриха взетото.

8 И когато тези прокажени отидоха до края на стана, влязоха в един шатър та ядоха и пиха, и взеха от там сребро и злато и дрехи, и отидоха та ги скриха; и върнаха се та влязоха в друг шатър, и взеха други от там, и отидоха та скриха и тях.

8 And when these lepers came to the uttermost part of the camp, they went into one tent, and did eat and drink, and carried thence silver, and gold, and raiment, and went and hid it; and came again, and entered into another tent, and carried thence also, and went and hid it.

9 Тогава рекоха помежду си: Ние не правим добре; тоя ден е ден на добри вести, а ние мълчим; ако чакаме докле съмне, възмездието ни ще ни постигне; нека, прочее, отидем да известим това на царския дом.

9 Тогаз рекоха помежду си: Ние не правим добре: този ден е ден на добри известия, а ние мълчим: ако чакаме до развиделението на зората, някоя беда ще ни сполети; нека прочее отидем да известим това в дома царев.

9 Then they said one to another, We do not well: this day is a day of good tidings, and we hold our peace: if we tarry till the morning light, some mischief will come upon us: now therefore come, that we may go and tell the king's household.

10 И тъй, дойдоха та извикаха към градските вратари, и известиха им казвайки: Отидохме в стана на сирийците, и, ето, нямаше там ни човек ни човешки глас, само коне вързани и осли вързани, и шатрите както са си били.

10 И тъй, отидоха та извикаха на градския вратар, и известиха им и рекоха: Отидохме в стана на Сирийците, и, ето, нямаше там человек нито глас от человек, само коне вързани, и осли вързани, и шатри както се намираха.

10 So they came and called unto the porter of the city: and they told them, saying, We came to the camp of the Syrians, and, behold, there was no man there, neither voice of man, but horses tied, and asses tied, and the tents as they were.

11 И вратарите извикаха и известиха това вътре в царския дом.

11 И извикаха портарите, и те известиха това в дома на царя.

11 And he called the porters; and they told it to the king's house within.

12 А царят, като стана, през нощта, каза на слугите си: Сега ще ви кажа що ни направиха сирийците. Те знаят, че сме гладни, и за това са излезли из стана, за да се скрият по нивите, като си казват: Когато излязат из града ще ги заловим живи, и ще влезем в града.

12 И стана царят през нощта та рече на рабите си: Сега ще ви известя що направиха нам Сирийците: познаха че сме гладни, и излязоха из стана за да се скрият по нивите, и казват: Когато излязат из града ще ги хванем живи, и ще влезем в града.

12 And the king arose in the night, and said unto his servants, I will now shew you what the Syrians have done to us. They know that we be hungry; therefore are they gone out of the camp to hide themselves in the field, saying, When they come out of the city, we shall catch them alive, and get into the city.

13 А един от слугите му в отговор рече: Нека вземат, моля, пет от останалите коне, които са оцелели в града, (ето те са като цяло множество от Израиля, което е оцеляло в него; ето, те са както цялото множество от израилтяните, които се изнуриха), и нека пратим да видим.

13 А един от рабите му отговори и рече: Нека вземат, моля, пет от останалите коне които останаха в града, (ето, те са както всичкото множество на Израиля което остана в него; ето, те са както всичкото множество на Израиляните които се изнуриха,) и нека проводим да видим.

13 And one of his servants answered and said, Let some take, I pray thee, five of the horses that remain, which are left in the city, (behold, they are as all the multitude of Israel that are left in it: behold, I say, they are even as all the multitude of the Israelites that are consumed:) and let us send and see.

14 Взеха, прочее, две колесници с коне, и царят ги прати по дирята на сирийската войска, и рече: Идете и вижте.

14 И взеха две колесници с коне; и проводи царят зад Сирийския стан, и рече: Идете та вижте.

14 They took therefore two chariot horses; and the king sent after the host of the Syrians, saying, Go and see.

15 И отидоха подир тях до Иордан; и, ето, целият път беше пълен с дрехи и вещи, които сирийците бяха хвърлили в бързането си. И пратениците се върнаха та явиха това на царя.

15 И отидоха след тях дори до Иордан; и ето всичкия път пълен с дрехи и съсъди които Сирийците бяха хвърлили в бързането си. И върнаха се вестителите та известиха това на царя.

15 And they went after them unto Jordan: and, lo, all the way was full of garments and vessels, which the Syrians had cast away in their haste. And the messengers returned, and told the king.

16 Тогава людете излязоха та разграбиха стана на сирийците. Така, една сата чисто брашно се продаваше за един сикъл, и две сати ечемик за един сикъл, според Господното слово.

16 И излязоха людете та разграбиха стана на Сирийците. И продаде се една сата чисто брашно за един сикъл, и две сати ечимик за един сикъл, според словото Господне.

16 And the people went out, and spoiled the tents of the Syrians. So a measure of fine flour was sold for a shekel, and two measures of barley for a shekel, according to the word of the LORD.

17 И за пазенето на портата царят постави сановника, на чиято ръка се подпираше; но людете го стъпкаха в портата, та умря, както беше казал Божият човек, който говори, когато царят слезе при него.

17 И тури царят на портата княза на когото на ръката се подпираше; и стъпкаха го людете в портата, и умря, както рече человекът Божий който говори когато царят слезе при него.

17 And the king appointed the lord on whose hand he leaned to have the charge of the gate: and the people trode upon him in the gate, and he died, as the man of God had said, who spake when the king came down to him.

18 И както беше говорил Божият човек на царя, казвайки: Утре, по това време, в самарийската порта две сати ечемик ще се дават за сикъл, и една сата чисто брашно за сикъл,

18 И както говори человекът Божий на царя и рече: Две сати ечмик за сикъл, и една сата чисто брашно за сикъл ще бъдат утре около този час в портата на Самария,

18 And it came to pass as the man of God had spoken to the king, saying, Two measures of barley for a shekel, and a measure of fine flour for a shekel, shall be to morrow about this time in the gate of Samaria:

19 а сановникът беше отговорил на Божия човек, казвайки: И прозорци ако би направил Господ на небето, би ли могло да стане такова нещо? а той беше казал: Ето, ще видиш това с очите си, но няма да ядеш от него,

19 а князът отговори на человека Божий и рече: Ако би Господ направил и прозорци на небето можеше ли таквоз нещо да стане? а той рече: Ето, ще видиш това с очите си, но не ще да ядеш от него,

19 And that lord answered the man of God, and said, Now, behold, if the LORD should make windows in heaven, might such a thing be? And he said, Behold, thou shalt see it with thine eyes, but shalt not eat thereof.

20 така му се случи, защото людете го стъпкаха в портата, та умря.

20 така му и стана; защото людете го стъпкаха в портата, и умря.

20 And so it fell out unto him: for the people trode upon him in the gate, and he died.