1 А Елисей беше говорил на жената, чийто син беше съживил, като беше казал: Стани та иди, ти и домът ти, и поживей гдето можеш поживя; защото Господ повика глада, и ще дойде на земята и ще продължи седем години.

1 И говори Елисей на жената на която съживи сина и рече: Стани та иди, ти и домът ти, и пришелствувай дето можеш пришелстува; защото господ повика глада, и ще дойде върх земята седем години.

1 Then spake Elisha unto the woman, whose son he had restored to life, saying, Arise, and go thou and thine household, and sojourn wheresoever thou canst sojourn: for the LORD hath called for a famine; and it shall also come upon the land seven years.

2 И жената беше станала и постъпила според думите на Божия човек, и беше отишла тя и домът й, и беше поживяла във филистимската земя седем години.

2 И стана жената та направи според словото на Божия человек, и отиде, тя и домът й, та пришелствува в земята на Филистимците седем години.

2 And the woman arose, and did after the saying of the man of God: and she went with her household, and sojourned in the land of the Philistines seven years.

3 А в края на седемте години жената се върна от филистимската земя; и излезе да вика към царя за къщата си и за нивите си.

3 А след свършъка на седемте години, върна се жената от земята на Филистимците; и излезе да извика към царя за къщата си и за нивите си.

3 And it came to pass at the seven years' end, that the woman returned out of the land of the Philistines: and she went forth to cry unto the king for her house and for her land.

4 А царят се разговаряше със слугата на Божия човек, Гиезий, и казваше: Я ми разкажи всичките големи дела, които Елисей извърши.

4 И говори царят на Гиезия, слугата на человека Божий, и рече: Я ми прикажи всичките големи дела които направи Елисей.

4 And the king talked with Gehazi the servant of the man of God, saying, Tell me, I pray thee, all the great things that Elisha hath done.

5 И като разказваше на царя как бе съживил мъртвия, ето, че жената, чиито син беше съживил, извика към царя за къщата си и за нивите си. И рече Гиезий: Господарю мой царю, тази е жената и този е синът й, когото Елисей съживи.

5 И като приказваше на царя как бе съживил мъртвия, ето, жената на която сина беше съживил той извика към царя за къщата си и за нивите си. И рече Гиезий: Господарю мой царю, тая е жената, и този е син й когото съживи Елисей.

5 And it came to pass, as he was telling the king how he had restored a dead body to life, that, behold, the woman, whose son he had restored to life, cried to the king for her house and for her land. And Gehazi said, My lord, O king, this is the woman, and this is her son, whom Elisha restored to life.

6 И царят запита жената, и тя му разказа работата. Тогава царят й определи един чиновник, комуто каза: Повърни всичко, което е било нейно, и всичките произведения от нивите й от деня, когато е напуснала страната до сега.

6 И попита царят жената, и тя му приказа работата. Тогаз й даде царят един скопец, и рече: Повърни всичките й неща и всичките произведения от нивите й от който ден е оставила земята до сега.

6 And when the king asked the woman, she told him. So the king appointed unto her a certain officer, saying, Restore all that was hers, and all the fruits of the field since the day that she left the land, even until now.

7 А Елисей отиде в Дамаск. А сирийският цар Венадад бе болен; и известиха му, казвайки: Божият човек дойде тук.

7 А Елисей отиде в Дамаск. А Венадад Сирийският цар бе болен; и известиха му и рекоха: человекът Божий дойде до тук.

7 And Elisha came to Damascus; and Benhadad the king of Syria was sick; and it was told him, saying, The man of God is come hither.

8 И царят рече на Азаила: Вземи подарък в ръката си та иди да посрещнеш Божия човек и допитай се чрез него до Господа, като кажеш: Ще оздравея ли от тая болест?

8 И рече царят Азаилу: Вземи в ръката си дар та иди да посрещнеш человека Божий, и попитай чрез него Господа: Ще се съвзема ли от тази болест?

8 And the king said unto Hazael, Take a present in thine hand, and go, meet the man of God, and enquire of the LORD by him, saying, Shall I recover of this disease?

9 И тъй, Азаил отиде за да го посрещне, като взе със себе си подарък от всяко благо от Дамаск, четиридесет камилски товари; и дойде та застана пред него и рече: Син ти Венадад, сирийският цар, ме прати при тебе, и казва: Ще оздравея ли от тая болест?

9 И отиде Азаил да го посрещне като взе дар в ръката си, и от всяко добро от Дамаск четиридесет камили товар; и отиде та застана пред него и рече: Син ти Венадад Сирийският цар прати ме при тебе и казва: Ще се съвзема ли от тази болест?

9 So Hazael went to meet him, and took a present with him, even of every good thing of Damascus, forty camels' burden, and came and stood before him, and said, Thy son Benhadad king of Syria hath sent me to thee, saying, Shall I recover of this disease?

10 И Елисей му рече: Иди, кажи му: Непременно ще оздравееш от болестта. Обаче, Господ ми яви, че непременно ще умре друго-яче.

10 И рече му Елисей: Иди, кажи му: Ей, ще се съвземеш: но Господ ми яви че непременно ще умре.

10 And Elisha said unto him, Go, say unto him, Thou mayest certainly recover: howbeit the LORD hath shewed me that he shall surely die.

11 И втренчи погледа си в Азаила без да мръдне, догде се засрами той; и Божият човек заплака.

11 И утвърди лицето си на него без да мръдне доде се засрами той; и плака человекът Божий.

11 And he settled his countenance stedfastly, until he was ashamed: and the man of God wept.

12 А Азаил каза: Защо плачеш, господарю мой? А той отговори: Защото зная колко зло ще сториш на израилтяните: укрепленията им ще предадеш на огън, младежите им ще избиеш с меч, малките им деца ще смажеш и бременните им жени ще разпориш.

12 И рече Азаил: Зощо плачеш, господине мой? А той отговори: Защото зная колко зло ще сториш на Израилевите синове: твърдините им ще предадеш на огън, и юношите им ще избиеш с меч, и младенците им ще съкрушиш, и непраздните им ще разпориш.

12 And Hazael said, Why weepeth my lord? And he answered, Because I know the evil that thou wilt do unto the children of Israel: their strong holds wilt thou set on fire, and their young men wilt thou slay with the sword, and wilt dash their children, and rip up their women with child.

13 И рече Азаил: Но що е слугата ти, кучето, та да извърши това голямо нещо? И Елисей отговори: Господ ми яви, че ти ще царуваш над Сирия.

13 И рече Азаил: Но що е рабът ти, псето, та да направи това голямо нещо? И рече Елисей: Господ ми показа че ти ще се въцариш над Сирия.

13 And Hazael said, But what, is thy servant a dog, that he should do this great thing? And Elisha answered, The LORD hath shewed me that thou shalt be king over Syria.

14 Тогава той тръгна от Елисея та дойде при господаря си и той му рече: Що ти каза Елисей? И отговори: Каза ми, че непременно ще оздравееш.

14 Тогаз тръгна от Илисея та дойде при господаря си; а той му рече : Що ти каза Елисей? И отговори: Рече ми: Ей, ще се съвземеш.

14 So he departed from Elisha, and came to his master; who said to him, What said Elisha to thee? And he answered, He told me that thou shouldest surely recover.

15 А на другия ден взе завивката и като я натопи във вода, разпростря я по лицето му, така че той умря. А вместо него Азаил се възцари.

15 А на другия ден взе завивката, и като я натопи в вода разпростря по лицето му; и умря; а вместо него въцари се Азаил.

15 And it came to pass on the morrow, that he took a thick cloth, and dipped it in water, and spread it on his face, so that he died: and Hazael reigned in his stead.

16 И в петата година на Израилевия цар Иорам, син на Ахаава, възцари се Иорам, син на Юдовия цар Иосафат.

16 И в петото лято на Иорама сина на Ахаава Израилевия цар, когато царуваше Иосафат над Юда, въцари се Иорам синът на Иосафата Юдиния цар.

16 And in the fifth year of Joram the son of Ahab king of Israel, Jehoshaphat being then king of Judah, Jehoram the son of Je hoshaphat king of Judah began to reign.

17 Той бе тридесет и две години на възраст, когато се възцари, и царува осем години в Ерусалим.

17 На възраст тридесет и две години бе когато се въцари, и царува осем години в Ерусалим.

17 Thirty and two years old was he when he began to reign; and he reigned eight years in Jerusalem.

18 И ходи в пътя на Израилевите царе, както постъпваше Ахаавовият дом, защото жена му беше Ахаавова дъщеря; и върши зло пред Господа.

18 И ходи в пътя на Израилевите царе както направи Ахаавовът дом, защото Ахаавова дъщеря беше жена му; и направи зло пред Господа.

18 And he walked in the way of the kings of Israel, as did the house of Ahab: for the daughter of Ahab was his wife: and he did evil in the sight of the LORD.

19 При все това, Господ не иска да изтреби Юда, заради слугата Си Давида, както му бе обещал, че ще даде светилник нему и на потомците му до века.

19 Но Господ не рачи да изтреби Юда, заради Давида раба си, както му рече че ще му даде светилник и на синовете му въ век.

19 Yet the LORD would not destroy Judah for David his servant's sake, as he promised him to give him alway a light, and to his children.

20 В неговите дни Едом отстъпи изпод ръката на Юда, и си поставиха свой цар.

20 В неговите дни отстъпи Едом от под ръката на Юда, и поставиха цар над себе си.

20 In his days Edom revolted from under the hand of Judah, and made a king over themselves.

21 Затова, Иорам замина за Саир, и всичките колесници с него; и като стана през нощта, порази едомците, които го обкръжаваха, и началниците на колесниците; а людете побягнаха в шатрите си.

21 За това замина Иорам в Саир, и всичките колесници с него; и като стана през нощ порази Едомците които бяха около него, и колесниценачалниците; а людете побягнаха в шатрите си.

21 So Joram went over to Zair, and all the chariots with him: and he rose by night, and smote the Edomites which compassed him about, and the captains of the chariots: and the people fled into their tents.

22 Обаче, Едом отстъпи изпод ръката на Юда, и остана независим до днес. Тогава, в същото време, отстъпи и Ливна.

22 Но Едом отстъпи от под ръката на Юда, дори до този ден. Тогаз в истото време отстъпи и Ливна.

22 Yet Edom revolted from under the hand of Judah unto this day. Then Libnah revolted at the same time.

23 А останалите дела на Иорама, и всичко каквото извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

23 А останалите деяния на Иорама, и всичко каквото стори той, не са ли писани в Книгата на Летовниците на Юдините Царе?

23 And the rest of the acts of Joram, and all that he did, are they not written in the book of the chronicles of the kings of Judah?

24 И Иорам заспа с бащите си, и биде погребан с бащите си в Давидовия град; а вместо него се възцари син му Охозия.

24 И заспа Йорам с отците си, и погребе се с отците си в Давидовия град; и въцари се вместо него Охозия син му.

24 And Joram slept with his fathers, and was buried with his fathers in the city of David: and Ahaziah his son reigned in his stead.

25 Охозия, син на Юдовия цар Иорам, се възцари в дванадесетата година на Израилевия цар Иорам, Ахаавовия син.

25 В дванадесетото лято на Иорам Ахаавовия син Израилевия цар въцари се Охозия синът на Иорама Юдиния цар.

25 In the twelfth year of Joram the son of Ahab king of Israel did Ahaziah the son of Jehoram king of Judah begin to reign.

26 Охозия бе двадесет и две години на възраст, когато се възцари, и царува една година в Ерусалим. Името на майка му бе Готолия, внучка на Израилевия цар Амрий.

26 На възраст двадесет и две години бе Охозия когато се въцари, и царува една година в Ерусалим. И името на майка му бе Готолия, дъщеря на Амрия Израилевия цар.

26 Two and twenty years old was Ahaziah when he began to reign; and he reigned one year in Jerusalem. And his mother's name was Athaliah, the daughter of Omri king of Israel.

27 Той ходи в пътя на Ахаавовия дом, и извърши зло пред Господа, както Ахаавовия дом; защото бе зет на Ахаавовия дом.

27 И ходи в пътя на Ахаавовия дом, и направи той зло пред Господа както Ахаавовът дом, защото бе зет на Ахаавовия дом.

27 And he walked in the way of the house of Ahab, and did evil in the sight of the LORD, as did the house of Ahab: for he was the son in law of the house of Ahab.

28 И отиде на война с Иорама Ахаавовия син против сирийския цар Азаил в Рамот-галаад; а сирийците раниха Иорама.

28 И отиде с Иорама Ахаавовия син на бой против Азаила Сирийския цар в Рамот-галаад; и нараниха Сирийците Ирама.

28 And he went with Joram the son of Ahab to the war against Hazael king of Syria in Ramothgilead; and the Syrians wounded Joram.

29 И тъй, цар Иорам се върна в Езраел, за да се цери от раните, които му нанесоха сирийците в Рама, когато воюваше против сирийския цар Азаил. И Юдовият цар Охозия, Иорамовият син, слезе в Езраел, за да види Иорама, Ахаавовия син, защото бе болен.

29 И върна се цар Иорам за да се изцели в Иезраел от раните си които му направиха Сирийците в Рама когато ратуваше против Азаила Сирийския цар. И Охозия Иорамовът син Юдинът цар слезе за да види Иорама Ахаавовия син в Иезраел, защото бе болен.

29 And king Joram went back to be healed in Jezreel of the wounds which the Syrians had given him at Ramah, when he fought against Hazael king of Syria. And Ahaziah the son of Jehoram king of Judah went down to see Joram the son of Ahab in Jezreel, because he was sick.