1 И донесоха ковчега Божий та го положиха всред скинията която постави за него Давид; и принесоха всесъжения и примирителни приношения пред Бога.
2 И като свърши Давид да приноси всесъженията и примирителните приношения, благослови людете в името Господне.
3 И раздаде на всеки человек от Израиля от мъж до жена, на всекиго по един хляб, и по една мръвка месо, и по едно млинче.
4 И определи от Левитите да служат пред ковчега Господен, да помануват, и да благодарят, и да хвалят Господа Бога Израилева.
5 Асаф бе първият, и втория нему Захария; после Иеиил, и Семирамот, и Иехиил, и Мататия, и Елиав, и Вааия и Овид-едом, и Иеиил свиреха с псалтири и китари, а Асав с кимвали,
6 а Ванаия и Яазиил свещениците с тръби, всякога пред ковчега на завета Божий.
7 Тогаз първо през онзи ден предаде Давид в ръката на Асафа и на братята му този псалом за да славословят Господа:-
8 Славословете Господа: призивайте името му.
Възвещавайте в народите делата му.
Възвещавайте в народите делата му.
9 Пейте му: песнопейте му:
Говорете за всичките му чудеса.
Говорете за всичките му чудеса.
10 Хвалете се в светото негово име:
Да се весели сърцето на онези които търсят Господа.
Да се весели сърцето на онези които търсят Господа.
11 Търсете Господа и неговата сила:
Търсете лицето му винаги.
Търсете лицето му винаги.
12 Поменувайте чудесата му които е направил,
Знаменията му, и съдбите на устата му,
Знаменията му, и съдбите на устата му,
13 Вие семе на неговия раб Израиля,
Синове Яковови, избрани негови.
Синове Яковови, избрани негови.
14 Той е Господ Бог наш
Съдбите му са с всичката земя.
Съдбите му са с всичката земя.
15 Помнете всякога завета му.
Словото което заповяда на тисящи родове,
Словото което заповяда на тисящи родове,
16 Което завеща Аврааму,
И клетвата му към Исаака,
И клетвата му към Исаака,
17 И утвърди го Якову за закон,
Израилю за вечен завет,
Израилю за вечен завет,
18 И рече: Тебе ще дам Ханаанската земя
Дял на наследието ви,
Дял на наследието ви,
19 Като бяхте малцина на число,
Малцина и пришелци в нея.
Малцина и пришелци в нея.
20 И прехождаха от народ в народ,
И от царство в други люде.
И от царство в други люде.
21 Не остави никого да ги озлоби,
И заради тях царе обличи,
И заради тях царе обличи,
22 И казваше: Да не докачите помазаните ми,
И да не сторите зло на пророците ми.
И да не сторите зло на пророците ми.
23 Пейте Господу, всичка земя:
Благовествувайте из ден в ден спасението му.
Благовествувайте из ден в ден спасението му.
24 Възвестете между езичниците славата му;
Във всичките народи чудесата му.
Във всичките народи чудесата му.
25 Защото е велик Господ и много достохвален,
И страшен е над всичките богове.
И страшен е над всичките богове.
26 Защото всичките богове на езичниците са суетни;
А Господ направи небесата.
А Господ направи небесата.
27 Слава и великолепие е пред него,
Сила и радост на мястото му.
Сила и радост на мястото му.
28 Принесете Господу, отечествия на народите,
Принесете Господу слава и сила.
Принесете Господу слава и сила.
29 Принесете Господу славата на името му:
Донесете приношение, и влезте пред него:
Поклонете се Господу с великолепие свято.
Донесете приношение, и влезте пред него:
Поклонете се Господу с великолепие свято.
30 Бойте се от лицето му, всичка земя:
Вселенната наистина ще е утвърдена, няма да се поклати.
Вселенната наистина ще е утвърдена, няма да се поклати.
31 Да се веселят небесата, и да се радва земята,
И да говорят между езичниците: Господ царува.
И да говорят между езичниците: Господ царува.
32 Да шуми морето и изпълнението му:
Нека се радват полетата и всичко що е в тях.
Нека се радват полетата и всичко що е в тях.
33 Тогаз ще се радват дърветата на дъбравата
Пред лицето на Господа, защото иде да съди земята.
Пред лицето на Господа, защото иде да съди земята.
34 Славословете Господа, защото е благ,
Защото милостта му е во век;
Защото милостта му е во век;
35 И речете: Спаси ни, Боже на спасението ни,
И събери ни, и избави ни от езичниците,
За да славословим светото твое име,
И да се хвалим с твоята хвала.
И събери ни, и избави ни от езичниците,
За да славословим светото твое име,
И да се хвалим с твоята хвала.
36 Благословен Господ Бог Израилев
От века и до века.
И всичките люде рекоха: Амин! И похвалиха Господа.
От века и до века.
И всичките люде рекоха: Амин! И похвалиха Господа.
37 Тогаз остави там пред ковчега на завета Господен Асафа и братята му за да служат пред ковчега всякога, според както трябваше за всеки ден;
38 И Овид-едома и братята му, шестдесет и осем, а Овид-едома сина на Иедутуна, и Оса за вратари;
39 А Садока свещеника и братята му свещениците, пред скинията Господня на високото място което бе на Гаваон
40 за да приносят всесъжение Господу на олтаря на всесъженията всякога заран и вечер, и да правят според всичко що бе писано в закона Господен който заповяда на Израиля;
41 и с тях Емана, и Иедутуна, и другите избрани които се определиха по име, да славословят Господа защото неговата милост е во век;
42 и с тях, с Емана и Иедутуна, тръби и кимвали за онези които трябваше да издават глас, и оръдия за Божиите песни. А синовете Иедутунови бяха вратари.
43 И отидоха си всичките люде, всеки в дома си; и върна се Давид за да благослови дома си.
Цариградски превод