 | |
| 1 Тогаз рече цар Давид на всичкото събрание: Соломон син ми, когото сам Бог избра, |
|
| 2 Аз прочее приготвих според всичката си сила за дома на Бога моего златото за златните, и среброто за сребърните, и медта за медните, желязото за железните, и дърва за дървените, ониксови камене, и камене за спояване, камене стивиевидни и пъстрошарни, и всякакви скъпоценни камене, и множество мрамори. |
|
| 3 И още за желанието ми към дома на Бога моего, освен всичко що приготвих за святия дом, дадох и от своя си имот повече злато и сребро за дома на Бога моего: |
|
| 4 три тисящи таланта злато от Офирското злато, и седем тисящи таланта очистено сребро, за да покрият стените на домовете: |
|
| 5 златото за златните, и среброто за сребърните, и за всичко работене с ръцете на художниците. Кой прочее ще направи днес доброволно приношение Господу? |
|
| 6 Тогаз князовете на отечествията, и князовете на Израилевите племена, и тисященачалниците, и стоначалниците, и настоятелите на царските дела показаха усърдие, |
|
| 7 и дадоха за делото на дома Божий злато пет тисящи таланта и десет тисящи драхми, и сребро десет тисящи таланта, и мед осемнадесет тисящи таланта, и сто тисящи таланта желязо. |
|
| 8 И у които се намериха камене дадоха ги на съкровищницата на дома Господен с ръката на Иехиила Гирсонеца. |
|
| 9 И зарадваха се людете, защото имаха усърдие, понеже с пълно сърдце приносяха доброволно Господу; още и цар Давид се зарадва с голяма радост. |
|
| 10 И благослови Давид Господа пред всичкото събрание; и рече Давид: Благословен си, Господи Боже на Израиля отца нашего, от века и до века. |
|
| 11 Твоя е, Господи, величината, и силата, и велелението, и сиянието, и славата; защото е твое всичко що е на небето и на земята: твое е царството, Господи, и ти се възвишаваш като глава над всичко; |
|
| 12 и богатството и славата от тебе са, и ти владееш над всичко; и в ръката ти е крепостта и силата, и в ръката ти е да възвеличаваш и да укрепяваш всичко. |
|
| 13 Сега прочее, Боже наш, ние ти благодарим, и хвалим твоето славно име. |
|
| 14 Но кой съм аз, и кои са людете ми, та да можем да ти приносим доброволно приношение като това? защото всичкото е от тебе, и от твоето даваме тебе. |
|
| 15 Защото сме чужденци пред тебе, и пришелци, както всичките ни отци; дните ни на земята са като сянка, и трайност няма. |
|
| 16 Господи Боже наш, всичко това множество което приготвихме да ти съградим дом за светото твое име от твоята ръка иде, и твое е всичко. |
|
| 17 И познавам, Боже мой, че си ти който изпитваш сърдцето и благоволиш в правдата. Аз с правотата на сърдцето си принесох доброволно всичко това; и сега с радост видях твоите люде които присътствуват тук, че доброволно ти приносят. |
|
| 18 Господи Боже на отците наши, Авраама, Исаака, и Израиля, съхрани това за всегда в сърдечните размишления на людете си, и управи сърдцето им към тебе; |
|
| 19 и дай на Соломона сина ми съвършено сърдце за да съхранява заповедите ти, и свидетелствата ти, и повеленията ти, и да върши всичко, и да направи палатата за която направих приготовление. |
|
| 20 И рече Давид на всичкото събрание: Благословете сега Господа Бога вашего. И всичкото събрание благослови Господа Бога на отците си, и като се наведоха поклониха се Господу и на царя. |
|
| 21 И в следващия ден пожряха жъртви Господу, и принесоха всесъжения Господу тисяща юнци, тисяща овни, тисяща агнета, и възлиянията им, и жъртви множество за всичкия Израил; |
|
| 22 и ядоха и пиха пред Господа в онзи ден с голяма радост. И прогласиха втори път Соломона Давидовия син за цар, и помазаха го Господу за княз, и Садока за свещеник. |
|
| 23 Тогаз Соломон седна на престола Господен цар вместо Давида отца си, и благоуспяваше; и всичкий Израил му се покори. |
|
| 24 И всичките князове, и силните, още и всичките цар Давидови синове се покориха на цар Соломона. |
|
| 25 И възвеличи Господ крайно Соломона пред всичкия Израил, и тури на него царско величество което не бе имал ни един цар преди него в Израил. |
|
| 26 Така Давид Иесеевът син царува над всичкия Израил. |
|
| 27 И времето в което царува над Израиля бе четиридесет години: седем години царува в Хеврон, и тридесет и три царува в Ерусалим. |
|
| 28 И умря в добра старост, сит от дни, богатство, и слава; и въцари се вместо него Соломон син му. |
|
| 29 А деянията на цар Давида, първите и последните, ето, са писани в Книгата на Самуила гледача, и в Книгата на Натана пророка, и в Книгата на Гада гледача, |
|
| 30 с всичкото му царство, и със силата му, и времената които преминаха върх него, и върх Израиля, и върх всичките царства земни. |
|
| |
| Цариградски превод | |
Помощ 
