Библия БГ
Библия БГ
Търсене в Библията онлайн
Търсене в Библията онлайн
 
2 Летописи 6 глава
Битие
Изход
Левит
Числа
Второзаконие
Исус Навин
Съдии
Рут
1 Царе
2 Царе
3 Царе
4 Царе
1 Летописи
2 Летописи
Ездра
Неемия
Естир
Йов
Псалми
Притчи
Еклесиаст
Песен на песните
Исая
Еремия
Плачът на Еремия
Езекиил
Даниил
Осия
Йоил
Амос
Авдий
Йон
Михей
Наум
Авакум
Софония
Агей
Захария
Малахия
Матей
Марк
Лука
Йоан
Деяния
Яков
1 Петрово
2 Петрово
1 Йоаново
2 Йоаново
3 Йоаново
Юда
Римляни
1 Коринтяни
2 Коринтяни
Галатяни
Ефесяни
Филипяни
Колосяни
1 Солунци
2 Солунци
1 Тимотей
2 Тимотей
Тит
Филимон
Евреи
Откровение
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29  30  31  32  33  34  35  36 
1 Тогаз каза Соломон: Господ рече че ще обитава в мрак;
2 но аз ти съградих дом за обитание, и място за да обитаваш вечно.
3 И обърна царят лицето си та благослови всичкото Израилево събрание; и всичкото събрание Израилево стоеше на крака.
4 И рече: Благословен Господ Бог Израилев който свърши с ръцете си онова което говори с устата си на Давида отца ми и рече:
5 От който ден изведох людете си из Египетската земя не избрах от всичките Израилеви племена ни един град за да се съгради дом, та да е името ми там, нито избрах мъж за да е управител над людете ми Израиля;
6 но избрах Ерусалим за да е името ми там, и избрах Давида за да е над людете ми Израиля.
7 И дойде в сърдцето на Давида отца ми да съгради дом на името на Господа Бога Израилева.
8 Но Господ рече на Давида отца ми: Понеже дойде в сърдцето ти да съградиш дом на името ми, добре си направил че е дошло това в сърдцето ти.
9 Ти обаче няма да съградиш дома; но син ти който ще излезе из чреслата ти, той ще съгради дома на името ми.
10 Господ прочее изпълни словото си което говори; и аз възстанах вместо Давида отца си, и седнах на Израилевия престол както говори Господ, и съградих дома на името на Господа Бога Израилева.
11 И турих там ковчега, в който е заветът Господен който направи с Израилевите синове.
12 И застана Соломон пред олтаря Господен, срещу всичкото Израилево събрание, и простря ръцете си.
13 Защото Соломон направи меден подстав, който имаше пет лакти дължина, и пет лакти ширина, и три лакти височина; и положи го всред двора, и застана на него та падна на коленете си пред всичкото Израилево събрание, и простря ръцете си към небето.
14 И рече: Господи Боже Израилев, няма на небето и на земята Бог подобен на тебе който пазиш завета и милостта към рабите си които ходят пред тебе с всичкото си сърдце,
15 който си упазил към раба си Давида отца ми това което му си говорил; а говорил си с устата си, и свършил си с ръката си както в този ден.
16 и сега, Господи Боже Израилев, упази към раба си Давида отца ми онова което си говорил нему и рекъл: Няма да ти оскудее мъж който да седи пред мене на Израилевия престол, само ако внимаят синовете ти в пътя си за да ходят в закона ми както ходи ти пред мене.
17 Сега прочее, Господи Боже Израилев, нека се утвърди словото ти което си говорил на раба си Давида.
18 Но ще обитава ли наистина Бог с человека на земята? Ето, небето и небето на небесата не са доволни да те вместят,- колко по-малко този дом, който съградих!
19 Но пригледни към молитвата на раба си и към молението му, Господи Боже мой, щото да послушаш викането и молитвата с която рабът ти се моли пред тебе,
20 за да са очите ти отворени към този дом дене и ноще, към мястото за което си рекъл че ще туриш името си там, за да послушаш молитвата с която рабът ти ще се моли на това място.
21 И слушай моленията на раба си и на людете си Израиля когато се молят на това място; и слушай ти от мястото на обиталището си, от небето, и като слушаш бивай милостив.
22 Ако съгреши някой человек на ближния си, и ближният поиска клетва от него за да го направи да се закълне, и клетвата дойде пред олтаря ти в този дом,
23 тогаз послушай ти от небето, и подействувай, и направи съд на рабите си, като въздаваш на беззаконния и обръщаш на главата му деянието му, а оправдаваш праведния и му отдаваш според правдата му.
24 И ако бъдат ударени людете ти Израил пред неприятеля защото са ти съгрешили, и се обърнат та прославят името ти, и направят молитва, и се помолят пред тебе в този дом,
25 тогаз ти послушай от небето, и прости греха на людете си Израиля, и възвърни ги в земята която си дал на тях и на отците им.
26 Когато се затвори небето, та не става дъжд защото са ти съгрешили, ако се помолят на това място, и прославят името ти, и се обърнат от греховете си като ги смириш,
27 тогаз ти послушай от небето и прости греха на рабите си и на людете си Израиля, и покажи им благия път по който трябва да ходят, и дай дъжд на земята си която си дал на людете си за наследие.
28 Глад ако стане на земята, мор ако стане, ветротление, ръжда, скакалци, или гъсеници ако станат, неприятелите им ако ги обсадят в мястото на обитанието им, каква-годе язва, каква-годе болест ако стане,
29 всяка молитва, всяко моление що бива от всеки человек и от всичките ти люде Израиля, когато познае всеки раната си и болката си и простре ръцете си към този дом,
30 тогаз ти послушай от небето, от местото на обитанието си, и прости, и дай всекиму според всичките му пътища както познаваш сърдцето му, (защото ти, сам ти, познаваш сърдцата на человеческите синове,)
31 за да ти се боят, и да ходят в твоите пътища през всичките дни колкото живеят по лицето на земята която си дал на отците ни.
32 И чужденецът още, който не е от людете ти Израиля, но иде от далечна земя заради великото твое име, и заради държавната твоя ръка, и заради простряната твоя мишца, ако дойдат та се помолят в този дом,
33 тогаз послушай от небето, от местото на обитанието си, и подействувай въ всичко за което чужденецът те призове, за да познаят всичките люде на земята името ти, и да ти се боят както людете ти Израил, и да познаят че твоето име се призова върху този дом който съградих.
34 Когато людете ти излязат на бой против неприятелите си през пътя през който ги проводиш, и ти се помолят към страната на този град който ти избра и дома който съградих на твоето име,
35 тогаз послушай от небето молитвата им и молението им, и защити правото им.
36 Когато ти съгрешат, (защото никой человек не е безгрешен,) и им се разгневиш та ги предадеш пред неприятеля, и пленителите им ги заведат пленници в земя далечна или ближна,
37 и дойдат на себе си в земята дето са отведени пленници та се обърнат и помолят тебе в земята на пленението си, и рекат: Съгрешихме, беззаконствувахме, и неправдувахме,
38 и се обърнат към тебе с всичкото си сърдце и с всичката си душа в земята на пленението си дето са заведени пленници, и се помолят към страната на земята си която си дал на отците им, и към града който си избрал, и към дома който съградих на името ти,
39 тогаз послушай от небето, от местото на обитанието си, молитвата им и моленията им, и защити правото им, и прости на людете си които са ти съгрешили.
40 Сега, Боже мой, да са отворени, моля, очите ти, и внимателни ушите ти, в молитвата която се прави на това място.
41 И сега, стани, Господи Боже, и влез в упокоението си, ти и ковчегът на силата ти: свещениците ти, Господи Боже, да се облекат съ спасение, и преподобните твои да се веселят в благости.
42 Господи Боже, да не отхвърлиш лицето на помазаника си: помни своите милости към Давида раба си.
Цариградски превод
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29  30  31  32  33  34  35  36