 |  |
1 И в двадесет и четвъртия ден на този месец събраха се Израилевите синове с пост, и с вретища, и с пръст на себе си, |
 |
2 И отлъчи се Израилевото семе от всичките чужденци; и застанаха та изповядаха своите грехове и беззаконията на отците си. |
 |
3 И застанаха на мястото си та прочетоха в книгата на закона на Господа Бога своего една четвърт на деня, и една четвърт се изповядваха и кланяха се на Господа Бога своего. |
 |
4 Тогаз застанаха на стоялището, от Левитите, Исус, и Ваний, Кадмиил, Севания, Вуний, Серевия, Ваний, и Хананий, та извикаха с голям глас към Господа Бога своего. |
 |
5 И Левитите, Исус, и Кадмиил, Ваний, Асавния, Серевия, Одия, Севания, и Петаия, рекоха: Станете та благословете Господа Бога вашего от века до века; и нека е, Боже, благословено славното твое име което надминува всяко благословение и хвала. |
 |
6 Ти си сам Господ един: ти си направил небето, небето на небесата, и всичкото им украшение, земята и всичко що е на нея, моретата и всичко що е в тях, и ти оживяваш всичко това; и тебе се кланят небесните войнства. |
 |
7 Ти си Господ Бог който си избрал Аврама, и извел си го от Ур Халдейски, и дал си му име Авраам; |
 |
8 и намерил си сърдцето му вярно пред тебе, и направил си с него завет че ще дадеш земята Ханаанска, Хетейска, Аморейска, и Ферезейска, и Иевусейска, и Гергесейска, - че ще я дадеш на семето му; и извършил си думите си, защото си праведен. |
 |
9 И видя ти озлоблението на нашите отци в Египет, и чу вика им при червено Море. |
 |
10 И показа ти знамения и чудеса над Фараона, и над всичките му раби, и над всичките люде на земята му, понеже позна ти че се възгордяха против тях. И направи си име както е днес. |
 |
11 И раздели ти морето пред тях, та преминаха по сухо всред морето; а тези които ги гонеха хвърли ги в дълбочините, като камик в силна вода. |
 |
12 И води ги ти дене с облачен стълп, а ноще с огнен стълп за да им светиш по пътя по който щяха да минат. |
 |
13 И слезе ти на гората Синай та говори с тях от небето, и им даде прави съдби, и истинни закони, повеления и заповеди добри; |
 |
14 и направи позната тям светата своя събота, и заповяда им ти заповеди, и повеления, и закони чрез ръката на раба си Моисея. |
 |
15 И хляб от небето им даде ти в глада им, и вода из камик им изведе в жаждата им; и рече им да влязат за да наследат земята за която възвиси ти ръката си че ще им я дадеш. |
 |
16 А те и отците ни се възгордяха, и ожесточиха врата си, и не послушаха твоите заповеди; |
 |
17 и отрекоха се да послушат, и не помниха чудесата ти които им ти направи; но ожесточиха врата си, и в подигането си определиха началник за да се върнат в рабството си. Но ти си Бог снизходителен, милостив и благоутробен, дълготърпелив и многомилостив, и не ги остави. |
 |
18 Даже, когато си направиха леяно теле и рекоха: Този е твоят Бог който те възведе из Египет, и направиха големи прогневания, |
 |
19 ти обаче в големите си щедроти не ги остави в пустинята: облачният стълп не се уклони от върху тях дене за да ги води в пътя, нито огнения стълп ноще за да им свети в пътя по който щяха да минат. |
 |
20 И даде им ти благия твой Дух за да ги вразумява, и не лиши маната си от устата им, и вода им даде в жаждата им. |
 |
21 И храни ги ти четиридесет години в пустинята: не им стана нищо оскудно: дрехите им не овехтяха, и нозете им не отекоха. |
 |
22 И даде им ти царства и люде, и раздели им ги за дялове; и наследиха земята на Сиона, и земята на Есевонския цар, и земята на Ога Васанския цар. |
 |
23 И синовете им умножи ти като небесните звезди; и заведе ги в земята в която рече ти на отците им да влязат за да я наследят. |
 |
24 И влязоха синовете им та наследиха земята; и порази ти пред тях жителите на земята, Ханаанците, и предаде ги в ръцете им, и царете им, и людете на земята, за да им направят според щението си. |
 |
25 И превзеха крепки градове и земя тлъста; и наследиха домове пълни с всичко благо, изкопани кладенци, лозя, и маслини, и плодовити дървета множество; и ядоха и се наситиха, и отлъстяха, и се насладиха в голямата твоя благост. |
 |
26 Но те се не покориха, и подигнаха се против тебе, и хвърлиха закона ти зад гърбовете си, и убиха пророците ти които засвидетелствуваха против тях за да ги обърнат към тебе, и направиха големи прогневания. |
 |
27 Заради това ги предаде ти в ръката на утеснителите им, които ги утесниха; и въ времето на утеснението си викнаха към тебе; и ти послуша от небето, и според многото твои щедроти даде им ти избавители, та ги избавиха от ръката на онези които ги утесниха. |
 |
28 Но като се успокоиха, обърнаха се за да правят зло пред тебе; заради това ги остави ти в ръката на враговете им, та ги завладяха, но когато се обърнаха та викнаха към тебе, ти ги послуша от небето, и много пъти ги избави ти според щедротите си. |
 |
29 и засвидетелствува ти против тях за да ги обърнеш в закона си; но те се възгордяха и не послушаха твоите заповеди, но съгрешиха в съдбите ти, (които ако върши някой ще живее чрез тях,) и дадоха непокорливо рамо, и ожесточиха врата си та не чуха. |
 |
30 Но и много години ги търпя ти, и засвидетелствува против тях чрез Духа си чрез пророците си; но не дадоха слушане; заради това ги предаде ти в ръката на людете на земите. |
 |
31 Но заради многото твои щедроти не ги направи да се довършат, нито ги остави; защото си Бог щедър и милостив. |
 |
32 Сега, прочее, Боже наш, велики, крепки, и страшни Боже който пазиш завета и милостта, да се не вмени малко пред тебе всичкото злострадание което намери нас, царете ни, князовете ни, и свещениците ни, и пророците ни, и отците ни, и всичките твои люде от дните на Асирийските царе до този ден. |
 |
33 Наистина си праведен въ всичко което дойде върх нас, защото ти направи истина, а ние направихме нечестие. |
 |
34 И царете ни, князовете ни, свещениците ни, отците ни не упазиха закона ти, и не дадоха внимание на твоите заповеди и на свидетелствата ти с които си засвидетелствувал против тях. |
 |
35 Защото те в царството си и в голямата твоя благост която им даде ти, и в широката и тлъстата земя която даде ти пред тях не ти послужиха, нито се обърнаха от лукавите си дела. |
 |
36 Ето, раби сме този ден; и в земята която даде ти на отците ни за да ядат плода й и добрите й неща, ето, раби сме върху нея. |
 |
37 И тя дава голямо изобилие на царете които тури ти върху нас за греховете ни; и властвуват над телата ни и над скотовете ни според щението си; и ние сме в голямо утеснение. |
 |
38 За всичко това ние правим завет верен, и пишем, и ударят си печатите князовете ни, Левитите ни, и свещениците ни. |
 |
 |  |
Цариградски превод |  |