Неемия 9 глава. Библия, търсене в Библията онлайн


1 И в двадесет и четвъртия ден на този месец събраха се Израилевите синове с пост, и с вретища, и с пръст на себе си,
2 И отлъчи се Израилевото семе от всичките чужденци; и застанаха та изповядаха своите грехове и беззаконията на отците си.
3 И застанаха на мястото си та прочетоха в книгата на закона на Господа Бога своего една четвърт на деня, и една четвърт се изповядваха и кланяха се на Господа Бога своего.
4 Тогаз застанаха на стоялището, от Левитите, Исус, и Ваний, Кадмиил, Севания, Вуний, Серевия, Ваний, и Хананий, та извикаха с голям глас към Господа Бога своего.
5 И Левитите, Исус, и Кадмиил, Ваний, Асавния, Серевия, Одия, Севания, и Петаия, рекоха: Станете та благословете Господа Бога вашего от века до века; и нека е, Боже, благословено славното твое име което надминува всяко благословение и хвала.
6 Ти си сам Господ един: ти си направил небето, небето на небесата, и всичкото им украшение, земята и всичко що е на нея, моретата и всичко що е в тях, и ти оживяваш всичко това; и тебе се кланят небесните войнства.
7 Ти си Господ Бог който си избрал Аврама, и извел си го от Ур Халдейски, и дал си му име Авраам;
8 и намерил си сърдцето му вярно пред тебе, и направил си с него завет че ще дадеш земята Ханаанска, Хетейска, Аморейска, и Ферезейска, и Иевусейска, и Гергесейска, - че ще я дадеш на семето му; и извършил си думите си, защото си праведен.
9 И видя ти озлоблението на нашите отци в Египет, и чу вика им при червено Море.
10 И показа ти знамения и чудеса над Фараона, и над всичките му раби, и над всичките люде на земята му, понеже позна ти че се възгордяха против тях. И направи си име както е днес.
11 И раздели ти морето пред тях, та преминаха по сухо всред морето; а тези които ги гонеха хвърли ги в дълбочините, като камик в силна вода.
12 И води ги ти дене с облачен стълп, а ноще с огнен стълп за да им светиш по пътя по който щяха да минат.
13 И слезе ти на гората Синай та говори с тях от небето, и им даде прави съдби, и истинни закони, повеления и заповеди добри;
14 и направи позната тям светата своя събота, и заповяда им ти заповеди, и повеления, и закони чрез ръката на раба си Моисея.
15 И хляб от небето им даде ти в глада им, и вода из камик им изведе в жаждата им; и рече им да влязат за да наследат земята за която възвиси ти ръката си че ще им я дадеш.
16 А те и отците ни се възгордяха, и ожесточиха врата си, и не послушаха твоите заповеди;
17 и отрекоха се да послушат, и не помниха чудесата ти които им ти направи; но ожесточиха врата си, и в подигането си определиха началник за да се върнат в рабството си. Но ти си Бог снизходителен, милостив и благоутробен, дълготърпелив и многомилостив, и не ги остави.
18 Даже, когато си направиха леяно теле и рекоха: Този е твоят Бог който те възведе из Египет, и направиха големи прогневания,
19 ти обаче в големите си щедроти не ги остави в пустинята: облачният стълп не се уклони от върху тях дене за да ги води в пътя, нито огнения стълп ноще за да им свети в пътя по който щяха да минат.
20 И даде им ти благия твой Дух за да ги вразумява, и не лиши маната си от устата им, и вода им даде в жаждата им.
21 И храни ги ти четиридесет години в пустинята: не им стана нищо оскудно: дрехите им не овехтяха, и нозете им не отекоха.
22 И даде им ти царства и люде, и раздели им ги за дялове; и наследиха земята на Сиона, и земята на Есевонския цар, и земята на Ога Васанския цар.
23 И синовете им умножи ти като небесните звезди; и заведе ги в земята в която рече ти на отците им да влязат за да я наследят.
24 И влязоха синовете им та наследиха земята; и порази ти пред тях жителите на земята, Ханаанците, и предаде ги в ръцете им, и царете им, и людете на земята, за да им направят според щението си.
25 И превзеха крепки градове и земя тлъста; и наследиха домове пълни с всичко благо, изкопани кладенци, лозя, и маслини, и плодовити дървета множество; и ядоха и се наситиха, и отлъстяха, и се насладиха в голямата твоя благост.
26 Но те се не покориха, и подигнаха се против тебе, и хвърлиха закона ти зад гърбовете си, и убиха пророците ти които засвидетелствуваха против тях за да ги обърнат към тебе, и направиха големи прогневания.
27 Заради това ги предаде ти в ръката на утеснителите им, които ги утесниха; и въ времето на утеснението си викнаха към тебе; и ти послуша от небето, и според многото твои щедроти даде им ти избавители, та ги избавиха от ръката на онези които ги утесниха.
28 Но като се успокоиха, обърнаха се за да правят зло пред тебе; заради това ги остави ти в ръката на враговете им, та ги завладяха, но когато се обърнаха та викнаха към тебе, ти ги послуша от небето, и много пъти ги избави ти според щедротите си.
29 и засвидетелствува ти против тях за да ги обърнеш в закона си; но те се възгордяха и не послушаха твоите заповеди, но съгрешиха в съдбите ти, (които ако върши някой ще живее чрез тях,) и дадоха непокорливо рамо, и ожесточиха врата си та не чуха.
30 Но и много години ги търпя ти, и засвидетелствува против тях чрез Духа си чрез пророците си; но не дадоха слушане; заради това ги предаде ти в ръката на людете на земите.
31 Но заради многото твои щедроти не ги направи да се довършат, нито ги остави; защото си Бог щедър и милостив.
32 Сега, прочее, Боже наш, велики, крепки, и страшни Боже който пазиш завета и милостта, да се не вмени малко пред тебе всичкото злострадание което намери нас, царете ни, князовете ни, и свещениците ни, и пророците ни, и отците ни, и всичките твои люде от дните на Асирийските царе до този ден.
33 Наистина си праведен въ всичко което дойде върх нас, защото ти направи истина, а ние направихме нечестие.
34 И царете ни, князовете ни, свещениците ни, отците ни не упазиха закона ти, и не дадоха внимание на твоите заповеди и на свидетелствата ти с които си засвидетелствувал против тях.
35 Защото те в царството си и в голямата твоя благост която им даде ти, и в широката и тлъстата земя която даде ти пред тях не ти послужиха, нито се обърнаха от лукавите си дела.
36 Ето, раби сме този ден; и в земята която даде ти на отците ни за да ядат плода й и добрите й неща, ето, раби сме върху нея.
37 И тя дава голямо изобилие на царете които тури ти върху нас за греховете ни; и властвуват над телата ни и над скотовете ни според щението си; и ние сме в голямо утеснение.
38 За всичко това ние правим завет верен, и пишем, и ударят си печатите князовете ни, Левитите ни, и свещениците ни.

Цариградски превод

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13