1 А в дните на Асуира, (оня Асуир, който царуваше от Индия дори до Етиопия над сто и двадесет и седем области),
1 И в дните на Асуира, (той е Асуир който царуваше от Индия дори до Етиопия върху сто и двадесет и седем области,)
1 Now it came to pass in the days of Ahasuerus, (this is Ahasuerus which reigned, from India even unto Ethiopia, over an hundred and seven and twenty provinces:)
2 в ония дни, когато цар Асуир бе седнал на престола на царството си в столицата Суса,
2 в онези дни, когато цар Асуир седна на престола на царството си в Суса столицата,
2 That in those days, when the king Ahasuerus sat on the throne of his kingdom, which was in Shushan the palace,
3 в третата година от царуването си, той направи угощение на всичките си първенци и на слугите си, (като пред него бяха най-силните персийски и мидийски мъже, големците и първенците на областите),
3 в третото лето на царуването си, направи пир на всичките си князове и на рабите си, (и пред него беше Персийската и Мидската сила, големците и князовете на областите,)
3 In the third year of his reign, he made a feast unto all his princes and his servants; the power of Persia and Media, the nobles and princes of the provinces, being before him:
4 когато за дълго време, сто и осемдесет дни, показваше богатството на славното си царство и блясъка на превъзходното си величие.
4 и тогаз за много дни, сто и осемдесет дни, показва славното богатство на царството и си и превъзходната светлост на величеството си.
4 When he shewed the riches of his glorious kingdom and the honour of his excellent majesty many days, even an hundred and fourscore days.
5 И когато се изминаха тия дни, царят направи седемдневно угощение на всичките люде, които се намериха в столицата Суса, от голям до малък, в двора на градината на царския палат,
5 И като се изпълниха тези дни направи царят пир на всичките си люде които се намериха в Суса столицата, от голям до малък, седем дни, в двора на градината на царския палат,
5 And when these days were expired, the king made a feast unto all the people that were present in Shushan the palace, both unto great and small, seven days, in the court of the garden of the king's palace;
6 който бе украсил със завеси от бял, зелен и син плат, прострени на висонени и морави върви, окачени със сребърни колелца на мраморни стълбове, и със златни и сребърни канапета върху настилка от порфир и от бял мрамор, от алабастър и от черен мрамор.
6 украсен със завеси от бял карпас и синьо, прострени на върви висонни и багрени, със сребърни колцета на мраморни стълпове, и със златни и сребърни одрове върх помост от червен и бял мрамор, алавастър, и черен мрамор.
6 Where were white, green, and blue, hangings, fastened with cords of fine linen and purple to silver rings and pillars of marble: the beds were of gold and silver, upon a pavement of red, and blue, and white, and black, marble.
7 И наливаха им в златни чаши, (като бяха чашите различни едни от други); и имаше изобилно царско вино, както подобаваше на царя.
7 И наливаха в златни чаши, (и чашите бяха различни едни от други;) и имаше царско вино изобилно, според както бе прилично на царя.
7 And they gave them drink in vessels of gold, (the vessels being diverse one from another,) and royal wine in abundance, according to the state of the king.
8 А пиенето ставаше според една издадена заповед, че никой не бива да принуждава, защото царят беше заповядал така на всичките си домостроители, да постъпват според волята на всекиго.
8 А пиенето беше по правило: никой не принуждаваше; защото царят заповяда така на всичките си домостроители, да правят според волята на всекиго.
8 And the drinking was according to the law; none did compel: for so the king had appointed to all the officers of his house, that they should do according to every man's pleasure.
9 А и царица Астин направи на жените угощение в царската къща на цар Асуира.
9 А и Астин царицата направи на жените пир в царския дом на цар Асуира.
9 Also Vashti the queen made a feast for the women in the royal house which belonged to king Ahasuerus.
10 А на седмия ден, когато сърцето на царя бе се развеселило от виното, той заповяда на Меумана, на Визата, на Арвона, на Вигта, на Авагта, на Зетара и на Харкаса, седемте скопци, които слугуваха пред цар Асуира,
10 И в седмия ден, когато сърдцето на царя бе весело от виното, заповяда на Меумана, на Визата, на Арвона, на Вигта, и на Авага, на Зетара, и на Харкаса, на седемте скопци които слугуваха пред цар Асуира,
10 On the seventh day, when the heart of the king was merry with wine, he commanded Mehuman, Biztha, Harbona, Bigtha, and Abagtha, Zethar, and Carcas, the seven chamberlains that served in the presence of Ahasuerus the king,
11 да доведат царица Астин пред царя, носеща царската корона, за да покаже хубостта й на людете и на първенците; защото тя бе красива на глед.
11 да доведат Астин царицата пред царя, с царския венец, за да покаже хубостта й на людете и на князовете; защото бе красна на глед.
11 To bring Vashti the queen before the king with the crown royal, to shew the people and the princes her beauty: for she was fair to look on.
12 Но царица Астин отказа да дойде по царската заповед чрез скопците; за това царят се разяри твърде много, и гневът му пламна в него.
12 Но Астин царицата се отрече да дойде според заповедта на царя която стана чрез скопците. Заради това царят се разяри твърде много, и гневът му се разпали в него.
12 But the queen Vashti refused to come at the king's commandment by his chamberlains: therefore was the king very wroth, and his anger burned in him.
13 Тогава рече царят на мъдреците, които познаваха времената, (защото царят имаше обичай така да се носи спрямо всички, които знаеха закон и съд;
13 Тогава рече царят на мъдрите които познаваха времената, (защото такъв бе обичаят на царя към всички които знаеха закон и съд;
13 Then the king said to the wise men, which knew the times, (for so was the king's manner toward all that knew law and judgment:
14 а втори след него бяха Карсена, Сетар, Адмата, Тарсис, Мерес, Марсена и Мемукан, седемте персийски и мидийски първенци, които имаха достъп при царя и заемаха първо място в царството):
14 а при него бе Карсена, Сетар, Адмата, Тарсис, Мерес, Марсена, и Мемукан, седемте Персийски и Мидски князове които гледаха лицето на царя и имаха председателството в царството:)
14 And the next unto him was Carshena, Shethar, Admatha, Tarshish, Meres, Marsena, and Memucan, the seven princes of Persia and Media, which saw the king's face, and which sat the first in the kingdom;)
15 Що можем, според закона, да направим на царица Астин за гдето не изпълни заповедта на цар Асуира чрез скопците?
15 Що прилича да направим на Астин царицата според закона защото не изпълни заповедта на цар Асуир чрез скопците?
15 What shall we do unto the queen Vashti according to law, because she hath not performed the commandment of the king Ahasuerus by the chamberlains?
16 И Мемукан отговори пред царя и първенците: Царица Астин не е обидила само царя, но и всичките първенци и всичките племена, които са по всичките области на цар Асуира.
16 И отговори Мемукан пред царя и князовете: Астин царицата не обиди само царя, но и всичките князове и всичките люде които са във всичките области на цар Асуира.
16 And Memucan answered before the king and the princes, Vashti the queen hath not done wrong to the king only, but also to all the princes, and to all the people that are in all the provinces of the king Ahasuerus.
17 Защото тая постъпка на царицата ще се разчуе между всичките жени, така щото, когато се разнесе слух, че цар Асуир заповядал да се доведе царица Астин пред него, а тя не дошла, това ще направи мъжете им презрени пред очите им.
17 Защото деянието на царицата ще се разчуе по всичките жени, щото ще презират мъжете си пред очите си когато се раздаде слух че цар Асуир заповяда да се доведе царица Астин пред него, и тя не дойде.
17 For this deed of the queen shall come abroad unto all women, so that they shall despise their husbands in their eyes, when it shall be reported, The king Ahasuerus commanded Vashti the queen to be brought in before him, but she came not.
18 И днес персийските и мидийските съпруги, които ще са чули за постъпката на царицата, ще говорят по същия начин на всичките царски първенци; и от това ще произлезе голямо презрение и гняв.
18 И днес госпожите на Персия и Мидия които чуха за деянието на царицата ще говорят за това на всичките царски князове: от тук голямо презрение и гняв.
18 Likewise shall the ladies of Persia and Media say this day unto all the king's princes, which have heard of the deed of the queen. Thus shall there arise too much contempt and wrath.
19 Ако е угодно на царя, нека се издаде от него царска заповед, която да се впише между персийските и мидийските закони, за да се не отменява, според която Астин да не дохожда вече пред цар Асуира; и царят нека даде царското й достойнство на друга по-добра от нея.
19 Ако е угодно на царя, нека излезе от него царско изречение, и нека се пише между Персийските и Мидските закони за да е непреложно, да не дойде вече Астин пред цар Асуира; и нека даде царят царското й достойнство на друга по добра от нея.
19 If it please the king, let there go a royal commandment from him, and let it be written among the laws of the Persians and the Medes, that it be not altered, That Vashti come no more before king Ahasuerus; and let the king give her royal estate unto another that is better than she.
20 И когато указът, който царят ще издаде, бъде обнародван по цялото му царство, (защото е голямо), всичките жени ще отдават чест на мъжете си, на голям и на малък.
20 И когато повелението което ще направи царят се обнародва по всичкото му царство, (защото е голямо,) всички жени ще отдават чест на мъжете си, на голям и на малък.
20 And when the king's decree which he shall make shall be published throughout all his empire, (for it is great,) all the wives shall give to their husbands honour, both to great and small.
21 И тая дума се хареса на царя и на първенците; и царят стори според каквото каза Мемукан.
21 И угодна биде думата на царя и на князовете; и направи царят според думата на Мемукана.
21 And the saying pleased the king and the princes; and the king did according to the word of Memucan:
22 Той прати писма по всичките царски области, във всяка област според азбуката й, и на всеки народ според езика му, за да може всеки мъж да бъде господар в дома си, и в него да говори по езика на людете си.
22 И проводи писма по всички области на царя, във всяка област според буквите й, и във всеки народ според езика му, всеки мъж да е господар в дома си, и да говори според езика на людете си.
22 For he sent letters into all the king's provinces, into every province according to the writing thereof, and to every people after their language, that every man should bear rule in his own house, and that it should be published according to the language of every people.
Превод от 1940 г
Цариградски превод
King James Version