1 Душата ми е отегчена от живота ми:
Ще се предам на оплакването си:
Ще говоря в горестта на душата си.

2 Ще река Богу: Недей ме осъжда:
Покажи ми защо ми ставаш съперник.

3 Добре ли ти е да оскърбяваш,
И да презираш делото на ръцете си,
И да озаряваш съвета на нечестивите?

4 Телесни ли очи имаш?
Или гледаш ли както гледа человек?

5 Да ли са дните ти като дните на человека,
Или годините ти като человечески дни,

6 Та да претърсваш беззаконието ми
И да издирваш греха ми?

7 Знаеш че не съм сторил нечестие;
И няма кой да избавя от ръката ти.

8 Ръцете ти ме образуваха
И създадоха всичките ми удове;
И съсипваш ли ме?

9 Помни, моля, че като кал си ме направил;
И в пръст ли ще ме възвърнеш?

10 Не си ли ме издоил като мляко?
Не си ли ме съсирил като сирене?

11 С кожа и плът си ме облякъл,
И с кости и жили си ме оплел.

12 Живот и милост си ми дарил;
И посещението ти е упазило духа ми;

13 Но и това си криел ти в сърдцето си:
Зная че това бе с тебе.

14 Ако съгреша, наблюдаваш ме,
И от беззаконието ми не щеш да ме обезвиниш.

15 Ако направя нечестие, горко ми:
И праведен да съм не, мога дигна главата си.
Пълен съм с безчестие; виж прочее скърбта ми;

16 Защото расте. Гониш ме като лъв,
И като се връщат показваш се страшен против мене.

17 Нови свидетели представяш против мене,
И умножаваш гнева си върху ми:
Едно подир друго войнства нападат върх мене.

18 А защо ме извади ти из матката на майка ми?
О, да бях издъхнал, и око да не бе ме виждало!

19 Щях да съм като че не съм бил:
От матката в гроба щях да се отнеса.

20 Дните ми малко не са ли? престани, прочее,
И остави ме да си отдъхна малко

21 Преди да отида от дето, няма да се върна,
В тъмна земя и в смъртна сянка:

22 В мрачна земя, както тъмата на смъртната сянка,
Дето няма никакъв ред,
И виделото е като тъма.