1 И отговори Софар Нааматецът и рече: -

2 Не се ли дава ответ на много думи?
И многоречивият ще се оправдае ли?

3 Праздните ти думи ще затулят ли устата на человеците?
И ти да се присмиваш, а тебе някой да те не посрами ли?

4 Защото ти си рекъл: Говоренето ми е право,
И чист съм аз пред очите ти.

5 Но дано би проговорил Бог,
И да би отворил устните си против тебе,

6 И да ти явеше тайните на мъдростта
че са двойни от колкото се знае.
Знай, прочее, че Бог по-малко от беззаконието ти изисква от тебе.

7 Можеш ли да избродиш Божиите дълбини?
Можеш ли да издириш Всесилния съвършено?

8 Те са високи до небето: що можеш да направиш?
По-дълбоки са от ада: що можеш да познаеш?

9 Мярата им е по-дълга от земята
И по-широка от морето.

10 Ако дойде той та затвори или събере,
То кой може да го забрани?

11 Защото той знае суетата на человеците,
И нечестието види;
И няма ли да даде внимание?

12 А человек суетен гордее се,
И человек се ражда диво оселче.

13 Ако приготвиш ти сърдцето си
И простреш ръцете си към него,

14 Ако има беззаконие в ръцете ти, отдалечи го.
И не оставяй да се насели нечестие в шатрите ти.

15 Тогаз само ще повдигнеш лицето си без петно,
И утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;

16 Защото ти ще забравиш скърбта:
Ще я помниш както води които са оттекли.

17 И твоят век ще бъде по-светъл от пладне;
И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора;

18 И ще си безопасен, защото има надежда;
Ей, ще копаеш, и ще си легнеш безопасно.

19 Ще легнеш, и не ще има кой да те устрашава;
И мнозина ще търсят твоето лице.

20 А очите на нечестивите ще изтаят,
И прибежище не ще да има за тях,
И надеждата им ще е издъхване.

21