1 Ето, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.

1 Ето, окото ми видя всичко:
Ухото ми чу и разумя това.

1 Lo, mine eye hath seen all this, mine ear hath heard and understood it.

2 Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.

2 Което знаете вие, зная и аз:
Не съм по-долен от вас.

2 What ye know, the same do I know also: I am not inferior unto you.

3 Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;

3 Но аз ще говоря на Всесилнаго,
И желая да вляза в състязание с Бога.

3 Surely I would speak to the Almighty, and I desire to reason with God.

4 Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.

4 А вие сте измислители на лъжа:
Всинца сте безполезни лекари.

4 But ye are forgers of lies, ye are all physicians of no value.

5 Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.

5 Дано млъкнехте съвсем!
И това щеше да ви бъде за мъдрост.

5 O that ye would altogether hold your peace! and it should be your wisdom.

6 Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.

6 чуйте сега състязанието ми.
И дайте внимание в оправданията на устните ми.

6 Hear now my reasoning, and hearken to the pleadings of my lips.

7 Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?

7 За Бога неправедно ли ще говорите?
За него лъст ли ще произносите?

7 Will ye speak wickedly for God? and talk deceitfully for him?

8 Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?

8 За него лицеприятие ли ще направите?
Ще се съдите ли за Бога?

8 Will ye accept his person? will ye contend for God?

9 Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете както лъжат човека?

9 Добро ли е да ви изследи той?
Или ще можете ли да го излъжете както излъгват человека?

9 Is it good that he should search you out? or as one man mocketh another, do ye so mock him?

10 Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.

10 Той непременно ще ви обличи,
Ако тайно правите лицеприятие.

10 He will surely reprove you, if ye do secretly accept persons.

11 Величието Му не ще ли да ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?

11 Величието му не ще ли да ви ужаси?
И страхът му не ще ли да падне върх вас?

11 Shall not his excellency make you afraid? and his dread fall upon you?

12 Вашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.

12 Вашите възпоминания са подобни на пепел:
Твърделите ви са като твърдели от кал.

12 Your remembrances are like unto ashes, your bodies to bodies of clay.

13 Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.

13 Млъкнете! оставете ме и аз да говоря;
И нека дойде върх мене каквото ще.

13 Hold your peace, let me alone, that I may speak, and let come on me what will.

14 Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.

14 Защо вземам плътта си в зъбите си,
И турям живота си в шепата си?

14 Wherefore do I take my flesh in my teeth, and put my life in mine hand?

15 Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.

15 Той ако и да ме убива, аз на него се надея;
Но ще защитя пътищата си пред него.

15 Though he slay me, yet will I trust in him: but I will maintain mine own ways before him.

16 Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.

16 Даже той ще е моето спасение,
Защото лицемер не ще излезе пред него.

16 He also shall be my salvation: for an hypocrite shall not come before him.

17 Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.

17 Послушайте внимателно словото ми;
И изявението ми да бъде в ушите ви.

17 Hear diligently my speech, and my declaration with your ears.

18 Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.

18 Ето сега, аз съм наредил съдбата си:
Зная че ще се оправдая.

18 Behold now, I have ordered my cause; I know that I shall be justified.

19 Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.

19 Кой е онзи който ще се съди с мене?
Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.

19 Who is he that will plead with me? for now, if I hold my tongue, I shall give up the ghost.

20 Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти, -

20 Но само две неща не ми направяй,
Тогаз не ще се скрия от лицето ти, -

20 Only do not two things unto me: then will I not hide myself from thee.

21 Не отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужаса Ти.

21 Отдалечи ръката си от мене;
И страхът ти да ме не ужаси.

21 Withdraw thine hand far from me: and let not thy dread make me afraid.

22 Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и Ти ми отговори.

22 После повикай ти, и аз ще дам отговор;
Или аз да говоря, и ти върни отговор.

22 Then call thou, and I will answer: or let me speak, and answer thou me.

23 Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.

23 Колко са беззаконията ми и греховете ми?
Яви ми прегрешението ми и греха ми.

23 How many are mine iniquities and sins? make me to know my transgression and my sin.

24 Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?

24 Защо криеш лицето си,
И мене считаш за неприятел на себе си?

24 Wherefore hidest thou thy face, and holdest me for thine enemy?

25 Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?

25 Ще покажеш ли себе си страшен на лист завяван?
И ще гониш ли суха плява?

25 Wilt thou break a leaf driven to and fro? and wilt thou pursue the dry stubble?

26 Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследвам беззаконията на младостта си,

26 Защо пишеш горести против мене,
И правиш ме да наследвам беззаконията на младостта си,

26 For thou writest bitter things against me, and makest me to possess the iniquities of my youth.

27 И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми? -

27 И туряш нозете ми в клада,
И наблюдаваш всичките ми пътища?
Забележваш дирите на нозете ми.

27 Thou puttest my feet also in the stocks, and lookest narrowly unto all my paths; thou settest a print upon the heels of my feet.

28 При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.

28 И това мое тяло тлее като гнила вещ,
Като дреха от молец сядена.

28 And he, as a rotten thing, consumeth, as a garment that is moth eaten.