1 Човекът роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.

1 Роденият от жена человек е кратковременен
И пълен с смущение.

1 Man that is born of a woman is of few days and full of trouble.

2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.

2 Прозябава като цвят, и се покосява;
Бяга като сянка, и не се спира.

2 He cometh forth like a flower, and is cut down: he fleeth also as a shadow, and continueth not.

3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?

3 И върх такъв ли отваряш очите си,
И ме караш на съд с тебе?

3 And doth thou open thine eyes upon such an one, and bringest me into judgment with thee?

4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.

4 Кой може да извади чисто от нечисто?
Никой.

4 Who can bring a clean thing out of an unclean? not one.

5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,

5 Понеже дните му са определени,
числото на месеците му е у тебе,
Ти си положил пределите му които не може да надмине,

5 Seeing his days are determined, the number of his months are with thee, thou hast appointed his bounds that he cannot pass;

6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.

6 Отвърни се от него за да си почине,
Доде като наемник доизкара деня си.

6 Turn from him, that he may rest, till he shall accomplish, as an hireling, his day.

7 Защото за дървото има надежда Че, ако се отсече пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,

7 Защото за дървото има надежда
че, ако се отсече, пак ще прозябне,
И че младокът му няма да изчезне;

7 For there is hope of a tree, if it be cut down, that it will sprout again, and that the tender branch thereof will not cease.

8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;

8 И коренът му ако остарее в земята,
И пънът му ако умре в пръстта,

8 Though the root thereof wax old in the earth, and the stock thereof die in the ground;

9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.

9 То от дъха на водата ще прозябне,
И ще покара ветви като новосадене.

9 Yet through the scent of water it will bud, and bring forth boughs like a plant.

10 Но човек умира и прехожда; Да! човек издъхва, и де го?

10 Но человек умира и прехожда;
И человек издъхнува, и де го?

10 But man dieth, and wasteth away: yea, man giveth up the ghost, and where is he?

11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,

11 Както водите чезнат из морето,
И реката престава и пресъхнува,

11 As the waters fail from the sea, and the flood decayeth and drieth up:

12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.

12 Така человек ляга, и не става вече:
Доде небесата не прейдат те няма да се събудят,
И няма да станат от съна си.

12 So man lieth down, and riseth not: till the heavens be no more, they shall not awake, nor be raised out of their sleep.

13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил!

13 О, дано беше ме скрил ти в гроба,
Да беше ме покрил доде премине гневът ти.
Да беше ми определил срок, и тогаз да би ме поменал!

13 O that thou wouldest hide me in the grave, that thou wouldest keep me secret, until thy wrath be past, that thou wouldest appoint me a set time, and remember me!

14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.

14 Ако умре человек, ще оживее ли?
През всичките дни на воинствуванието си ще чакам
Доде дойде променението ми.

14 If a man die, shall he live again? all the days of my appointed time will I wait, till my change come.

15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.

15 Ще повикнеш, и аз ще ти се обадя:
Ще имаш пожелание към делото на ръцете си.

15 Thou shalt call, and I will answer thee: thou wilt have a desire to the work of thine hands.

16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?

16 Защото сега броиш стъпките ми:
Не наблюдаваш ли греховете ми?

16 For now thou numberest my steps: dost thou not watch over my sin?

17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.

17 Престъплението ми е запечатано в мешец;
И пришиваш върху беззаконието ми.

17 My transgression is sealed up in a bag, and thou sewest up mine iniquity.

18 Наистина, както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;

18 Наистина и гората като пада унищожава се,
И скалата се преместя от мястото си.

18 And surely the mountains falling cometh to nought, and the rock is removed out of his place.

19 Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.

19 Водите изтриват каменете:
Наводненията им завличат пръстта от земята:
Така ти погубваш надеждата на человека.

19 The waters wear the stones: thou washest away the things which grow out of the dust of the earth; and thou destroyest the hope of man.

20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.

20 Превъзмогваш всякога против него, и той прехожда:
Изменяваш лицето му, и го отпращаш.

20 Thou prevailest for ever against him, and he passeth: thou changest his countenance, and sendest him away.

21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;

21 Синовете му се възвишават, а той не знае,
И смиряват се, а той не разумява нищо за тях.

21 His sons come to honour, and he knoweth it not; and they are brought low, but he perceiveth it not of them.

22 Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.

22 Само плътта му върху него ще боледува,
И душата му в него ще жалее.

22 But his flesh upon him shall have pain, and his soul within him shall mourn.