1 Роденият от жена человек е кратковременен
И пълен с смущение.

2 Прозябава като цвят, и се покосява;
Бяга като сянка, и не се спира.

3 И върх такъв ли отваряш очите си,
И ме караш на съд с тебе?

4 Кой може да извади чисто от нечисто?
Никой.

5 Понеже дните му са определени,
числото на месеците му е у тебе,
Ти си положил пределите му които не може да надмине,

6 Отвърни се от него за да си почине,
Доде като наемник доизкара деня си.

7 Защото за дървото има надежда
че, ако се отсече, пак ще прозябне,
И че младокът му няма да изчезне;

8 И коренът му ако остарее в земята,
И пънът му ако умре в пръстта,

9 То от дъха на водата ще прозябне,
И ще покара ветви като новосадене.

10 Но человек умира и прехожда;
И человек издъхнува, и де го?

11 Както водите чезнат из морето,
И реката престава и пресъхнува,

12 Така человек ляга, и не става вече:
Доде небесата не прейдат те няма да се събудят,
И няма да станат от съна си.

13 О, дано беше ме скрил ти в гроба,
Да беше ме покрил доде премине гневът ти.
Да беше ми определил срок, и тогаз да би ме поменал!

14 Ако умре человек, ще оживее ли?
През всичките дни на воинствуванието си ще чакам
Доде дойде променението ми.

15 Ще повикнеш, и аз ще ти се обадя:
Ще имаш пожелание към делото на ръцете си.

16 Защото сега броиш стъпките ми:
Не наблюдаваш ли греховете ми?

17 Престъплението ми е запечатано в мешец;
И пришиваш върху беззаконието ми.

18 Наистина и гората като пада унищожава се,
И скалата се преместя от мястото си.

19 Водите изтриват каменете:
Наводненията им завличат пръстта от земята:
Така ти погубваш надеждата на человека.

20 Превъзмогваш всякога против него, и той прехожда:
Изменяваш лицето му, и го отпращаш.

21 Синовете му се възвишават, а той не знае,
И смиряват се, а той не разумява нищо за тях.

22 Само плътта му върху него ще боледува,
И душата му в него ще жалее.